Решение № 260019 от 24.11.2020, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ гр.

Ловеч…24 ноември 2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ловешки окръжен съд …… наказателна колегия………………………………… в публично заседание на……четиринадесети октомври двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ ЕМИЛ ДАВИДОВ

В. АНАСТАСОВ при секретаря .........ДАНИЕЛА КИРОВА...............…………и в присъствието на…........……прокурора

…………………...........………………като разгледа докладваното от съдията…ДАВИДОВ……въззивно…нчхд………№ 205…….. по описа за

2020 година, и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание член 317 и сл. От Наказателно процесуалния кодекс.

Постановена е Присъда №

7/30.01.2020 година по наказателно частен характер дело № 77/2018 година на Районен съд Ловеч.С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия подсъдимия Н.Д.С., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше военно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.08.2017 год. в с. Ч., обл. Ловешка е обидил М.А.М. в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му – мл. полицейски инспектор при РУ-Ловеч, участък – Летница, като в негово присъствие е казал нещо унизително за честта и достойнството му – че е чирак на Д. С. С., като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл.146, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на Глоба в размер на 1500 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и на Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Ч., като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл.146, ал.1 от НК да го е обидил с думите: „...не желая ти да ми правиш огледа, заради теб ме съди ловната дружинка. Аз ти плащам заплатата и аз ще те махна..."; „ напусни огледа"; „... не желая тоя да присъства на огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; „... той е чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива контрабанда. ...Постоянно си спира колата и мотора на центъра на селото...".

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Н.Д.С., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с висше военно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.08.2017 год. в с. Ч., обл. Ловешка е приписал престъпление на М.А.М. в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му

– мл. полицейски инспектор при РУ-Ловеч, участък – Летница, като е заявил, че укрива контрабандни стоки, като клеветата е разгласена публично, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на Глоба в размер на 2500 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и на Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Ч., като го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, да му е приписал престъпления с думите, че постоянно стои в кафето на Д. С.; че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред кафето на С.; че е чирак на С.; че по време на работа носи касети с различни стоки в магазина на Д..

На основание чл.23, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е определил едно общо най-тежко наказание Глоба в размер на 2500 лв., която да заплати в полза на държавата по сметка бюджета на съдебната власт и Обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата, след влизането й в сила по местния радиовъзел в с. Ч..

Съдът е уважил частично предявения граждански иск,като е осъдил Н.Д.С., с горните данни, да заплати на М.А.М. ***, сумата от 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2017г. до окончателното й изплащане, като отхвърля гр. иск до пълния претендиран размер от 1500 лв., като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбоподателя Н.Д.С..Развива бланкетни оплаквания,че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Изтъква освен това,че наложеното му наказание е явно несправедливо и завишено по размер.Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да го признае за невиновен по повдигнатите с тъжбата обвинения.

В съдебно заседание лично и чрез защитника си адв.М.И. поддържа жалбата си против присъдата.Сочи,че по повод този скандал има висящи дела в Районен съд Ловеч,както и че е налице сигнал до Министъра на вътрешните работи.Счита,че неправилно Районен съд Ловеч е кредитирал изцяло показанията на св.Т.,тъй като същия е полицейсски служител.Изтъква,че н за някои от свидетелите има данни,че същия ден не са били в селото.Счита,че показанията на свидетеля С. също не следва да се кредитират,с оглед силно влошените отношения между него и земеделските производители.Изтъква,че Районен съд Ловеч неколкократно е посочил в мотивите си като причина за инцидента силно влошените междуличностни отношения.

В съдебно заседание въззиваемия М.М. се явява лично и чрез защитника си изразява становище,че жалбата е неоснователна,а първоинстанционната присъда правилна и обоснована.

От съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство пред двете инстанции доказателства съдът прие за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по член 319 от НПК и е допустима за разглеждане,но по същество е неоснователна.Районен съд Троян е приел за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Н.Д.С. *** и се занимавал с отглеждане на животни и търговска дейност като стопанисвал магазин и заведение в центъра на селото. Срещу неговия магазин се намирал друг магазин, собственост на св.Д. С. С., с когото подс.С. не бил в добри отношения.

Тъжителят М.А.М. постъпил в системата на МВР на

06.03.1995 г. като полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РПУ Ловеч. Със заповед на Директора на ОД на МВР-Ловеч, считано от 16.03.2015 г. бил преназначен на длъжност мл.полицейски инспектор в Участък – Летница към РУ –

Ловеч, която заема и към момента.

Възизвникът С. и въззиваемия М. се познавали, като в годините отношенията им постепенно се влошили.

На 02.08.2017 г. въззиваемия М. бил определен за дежурен служител в с.Ч. съгласно утвърден график/л.37/, като около 08.40 часа получил обаждане от кмета на с.Ч., че в центъра на селото има счупени прозорци на сградата на магазина и кафе аператив „***”, собственост на въззивника Н.Д.С..

Отзовал се на сигнала, като около 08.45-08.50 часа на центъра на селото бил пресрещнат от С., който още като го видял му казал: „не желая ти да ми правиш огледа, заради теб ме съди ловната дружинка. Аз ти плащам заплатата, аз ще те махна”, „ напусни огледа"; „... не желая тоя да присъства на огледа и в негово присъствие няма да давам сведения"; „... той е чирак на земеделските производители, носи им касите с хляба на горния магазин и укрива контрабанда. ...Постоянно си спира колата и мотора на центъра на селото..."

Излагат се твърдения, че С. е казал на М., че постоянно стои в кафето на Д. С.; че паркира със служебните мотопед и автомобил на площада пред кафето на С.; че е чирак на С.; че укрива контрабандни стоки; че по време на работа носи касети с различни стоки в магазина на Д.. След тези думи, изречени от Н.С., М. поискал съдействие от колеги от полицейския участък и на място пристигнали полицейските инспектори Х. П. и И. Т., пред които Н.С. отново заявил, че не желае М. да присъства на огледа, както и заявил, че М. е чирак на земеделските производители, че им носи хляба на горния магазин и укрива контрабанда, че постоянно си спира колата и мотора на центъра на селото. М. напуснал мястото и огледа бил извършен от колегите му.

По повод поведението на Н.С. и изречените от него думи на 02.08.2017 г. в с.Ч. въззиваемия М. ***771/11.08.2017 г. за нанесени обиди и клевети. С постановление от 20.10.2017 г. на РП-Ловеч е постановен отказ от образуване на досъдебно производство по жалбата на М.М. с оглед разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, тъй като престъпленията обида и клевета са от частен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния първоинстанционен съд. След връчване на цитираното постановление на М., същият подал тъжба срещу Н.С. ***, в която подробно е описана фактическата обстановка по случая и изречените от С. думи по адрес на въззиваемия, възприети от последния като обида и клевета, въз основа на която тъжба е образувано и първоинстанционното дело.Съдът на първо място,се е позовал на показанията на показанията на свидетелите И. Т., Х. П., Т. Л., Д. С., Б. М., Й. Г., Г. И., М. С., И. И., М. М., С. С., от които се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка, относно обстоятелството, че на през нощта срещу 02.08.2017 г. в с.Ч., са били счупени стъклата на заведението и магазина на Н.С.. Част от изброените свидетели – Т., П., И. И. са били служебно ангажирани с извършване на оглед на произшествието и са възприели присъствието на С. и на въззиваемия М. на мястото, както и поведението на С., който е отказал М. да присъства на огледа, както и изказаното от него възмущение, упреци и недобро отношение към въззиваемия.Районен съд Ловеч е извършил внимателен и задълбочен анализ на показанията на всички свидетели по делото,като е констатирал,че някои от свидетелите - С. и Л. са възприели присъствието на С. пред магазина му и на М. отсреща на улицата, но не са възприели никакъв словесен контакт, размяна на реплики между тях. Свидетелите П.

С. и Д. С. – синове на Н.С. не са присъствали на инцидента на 02.08.2017 г., но са разбрали от баща си, че същият не е допуснал М.М. да извърши оглед на местопроизшествието поради влошените им отношения, като тези двама свидетели излагат обстоятелства и описват събития в миналото, в резултат на които отношенията между баща им и М. са се влошили.

Първоинстанционния съд е приел,че обвинението за обида се доказва по бизспорен начин от показанията на св.Т., който в с.з. заявява, че по време на огледа, в който той лично е участвал, С. е заявил, че М. е чирак на Д., както и че укривал контрабандни стоки, че носел постоянно касетки в заведението на Д., че паркирал мотоциклета и автомобила си пред заведението на Д.. Тези негови показания потвърждават изложеното в тъжбата пред първоинстанционния съд, че малко след като С. е нарекъл на тъжителя „чирак на Д.” е повторил тези думи в присъствие на лицата, дошли да извършат огледа. За обстоятелството, че е налице присъствената обида, свидетелстват М. О. и А. Д., намирали се в непосредствена близост до мястото в центъра на селото, на което М.М. бил пресрещнат от С.. Тези свидетели са възприели и са заявили пред РС Ловеч конкретните думи, които са чули Н.С. да отправя към М.. Свид.Д.: „ти махай се оттук веднага”, „заради теб ме осъдиха, ти си чирак на земеделските производители, ти прикриваш контрабанда, ти носиш касетки на горния магазин на Д.…” Свид.С.:”Ти си чирак на кооператорите и контрабандист, върви да носиш хляба на Д.”.

Районен съд ловеч обосновано е приел,че от обективна страна С. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като е изрекъл в присъствие на М. думи, унизителни за честта и достойнството му, а именно: „ чирак на Д. С.”.Разсъжденията на решаващия съд са правилни - действително Думата чирак в тълковния речник има две значения:

Остар.Младеж, който учи занаят при майстор и преносно, разговорно – човек, който не е усвоил напълно някаква работа, т.е. не е достатъчно компетентен, не притежава нужните качества. Оценката за това дали употребените думи или изрази са обективно обидни следва да се прави в контекста на данните по делото, както и на общоприетите в обществото морални норми. Именно от събраните по делото доказателства за влошените отношения по различни поводи и причини между С. и въззиваемия М., съдът правилно е приел, че в случая израза „чирак на Д. С.” е обидна квалификация, чрез която С. е изразил своята отрицателна оценка за пострадалия, целяща за пострадалия да се наложи една общо валидна негативна оценка, като отправена към пострадалия е засегнала неговата чест, достойнство и самооценка, като в случая с оглед обстоятелството, че тъжителят е полицейски служител, наред с личната чест се засяга и престижът на службата,тъй като освен всичко друго „чирак „ има и друга смислова интерпретация в разговорния език – човек,който изпълнява чужди нареждания. При обидата деецът дава своята негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на тази информация и се обективират с такава цел. Известно е,както е приел и РС Ловеч, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, в случая чрез думи, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия, което в случая е налице, тъй като пострадалият не е малолетен или непълнолетен, няма данни да страда от заболявания, които да не му позволяват да възприема и оценява правилно фактите. При обидата за разлика от клеветата, не се поставя въпроса за истинността или неистинността на казаното.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/301f03fe-d1bd-44cc-842b-b153718d0701