Решение № 243 от 03.12.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Ловеч, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело № 20234300100220 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Б. М. М. с ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител М. М. С. с ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. С. Й. Б. - Адвокатска колегия - Плевен, със съдебен адрес: ***, против Община Я., БУЛСТАТ 000291723, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ. Я., гр. Я., ул.

„В.“ № 1, представлявана от Н. Н. - кмет на общината, с цена на иска 90,000.00 (деветдесет хиляди) лева и посочено правно основание чл. 45, вр. с чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, както и по чл.

86 от ЗЗД.

Ищецът излага, че на 11.08.2021 г., следобеда около 16:00 часа при преминаване през необезопасено пътно съоръжение - метален мост над р. З. П. свързващ площад В. на гр. Я. с ул. А. (пътя за махалата) ************ Б. М. М. се спъва в стърчащ метален болт, част от мостовата конструкция и пада от моста. Сочи, че по време на инцидента детето е било придружавано от леля си и още няколко деца. Твърди, че при спъването в металния болт Б. залита и пада на моста, като се изтъркалва и преминава под пречките, които служат за парапет, но не са монтирани съобразно техническите изисквания, а на по - голямо от допустимото разстояние една от друга и не изпълняват своята предпазна функция, като падайки от моста детето първоначално се удря в напречно разположена метална тръба, след което последва съприкосновение със земята. Изтъква, че в резултат на падането от моста, от височина от около 3 метра, пострадалата получава следните наранявания: руптура на далака;

1 хемоперитонеум, открита рана на главата, комоцио церебри. Посочва, че пътното съоръжение представлява поставени перпендикулярно над реката метални платна, заварени едно за друго, като на места по металните платна стърчат болтове - арматурни елементи, че мостът не е обезопасен съобразно техническите изисквания, като за предпазен парапет са поставени напречни метални елементи, като разстоянието между всеки от тях и един от друг е огромно. Излага още, че съоръжението представлява „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДП на ЗДвП, че към момента на инцидента е липсвала вертикална или хоризонтална маркировка, която да забранява преминаването през съоръжението или съответно да указва, че съоръжението не е обезопасено, както и че този мост е единственото място за пешеходно пресичане на реката и преминаване на живущите от махалата до централната част на град Я. и обратно.

Твърди, че веднага след инцидента детето е откарано по спешност в Център за спешна медицинска помощ Тетевен, където е констатирано, че същото е в тежко общ състояние. Незабавно е изпратено в УМБАЛ ,Д-р Георги Странски" гр. Плевен, където са извършени множество изследвания и интеревенции. Заключението на лекарите е, че следва пострадалата Б. да бъде оперирана в условията на спешност. По време на операцията, след отваряне на корема се аспирира значително количество кръв. Попада се на руптура на далака през хилуса и конфасация на долната част от далака и активно кървене. Извършена е типична спленектомия (премахване на далака). Установена е и малка фисура в по-долната висцеларна част на черния дроб. Извършена е хемостаза. При ревизия на коремните органи се наМ.ха множество твърди ЛВ с различна големина из целия мезентериум. Детето е изписано на 24.08.2021г. с окончателна диагноза: травма на черен дроб.

Счита, че отговорността на ответника се ангажира следствие обстоятелството, че Община Ябланица е собственик на съоръжението, в която връзка се позовава на законовите основания в допълнителните разпоредби на ЗМСМА, а именно § 7 т. 1, 4, 6 и 7. Съгласно § 6, т.З от ЗДвП „Пътни съоръжения“ са водостоците, мостовете, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративни стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, общината е и стопанин на пътя.

Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди излага, че в резултат на описания по-горе инцидент, Б. М. получава множество травми, същата загубва орган премахнат е далакът й, като загубата на този орган води до понижаване качеството на живот, от най-ранна детска възраст. Твърди, че през началните месеци след оперативната намеса Б. изпитва трудности при придвижването, бързо се изморява, отказва да излиза и да контактува с връстниците си, спира да участва в детски игри с другите деца, поради страх да не бъде блъснато или ударено в корема. Месеци наред детето е на специален хранителен режим, съобразен с промяната в здравословното му състояние. Сочи, че към момента Б. е силно 2 податлива на инфекции и вирустни заболявания. Преди инцидента рядко е боледувала, а към момента се налага прием на допълнителни имуностимулиращи добавки. През зимните и пролетните периоди често е лекувана от грипни състояния, проблеми с храносмилателната система. Няколко месеца след инцидента детето непрекъснато е искало да бъде придружавано от родител, плачело и се будело нощно време, а при вида на белега, останал от операцията детето се разстройва.

Моли съда да осъди Община Ябланица, БУЛСТАТ 000291723, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ. Ябланица, гр. Я., ул. „В.“ № 1 да заплати на Б. М. М. с ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител М. М. С. с ЕГН **********, сумата от 90,000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие от претърпяната злополука - падане от необезопасен мост и настъпилите в пряка причинно - следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на злополуката 11.08.2021 г. до окончателното изпащане на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли в тежест на ответника да бъдат възложени съдебно-деловодните разноски, както и да бъде осъден да заплати дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал.

1, т.З, пр. второ от Закона за адвокатурата.

Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от от Община Ябланица, с адрес: гр. Ябланица, пл. „В.“ № 3, БУЛСТАТ: 000291723, чрез адвокат А. С. А. адвокат при САК. Изразява становище, че исковата молба е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като е налице неяснота и непълнота на фактическите твърдения на ищеца относно елемента, част от мостовата конструкция, в който се е спънало пострадалото лице.. На следващо място, като нередовност на исковата молба, сочи липсата на индивидуализиращи данни по отношение лелята на ищцата, за която се твърди в исковата молба, че е придружавала пострадалото лице по време на инцидента.

Счита, че подадената от ищцата искова молба се явява нередовна като неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, задължаваща страната да изложи фактическите обстоятелства, на които основава своя иск по ясен и безпротиворечив начин, който да позволи ответникът да узнае какви са твърденията на страната и да организира по адекватен начин своята защита.

Оспорва твърдението, че пешеходният мост над река З. П., свързващ площад В. на гр.

Я. с ул. „А.“ не е бил обезопасен към момента на падане на ищцата и твърди, че както към момента на поставянето му, така също към дата на инцидента и към настоящия момент, същият отговоря на всички технически изисквания и е обезопасен съобразно изискванията за подобни съоръжения. Оспорва твърдението на ищцата за наличието на „болт“ — част от конструкцията на моста, които би могъл да причини спъване на пешеходци в зоната за преминаване по моста. В тази връзка оспорва и твърдението, че описаният от ищцата инцидент — падането й от моста, свързващ площад „В.“ с ул. „А.“ в гр. Я., да е причинено 3 от спъване в елемент от конструкцията на моста. На следващо място оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения, описващи начина, по който ищцата е палнала от моста. Счита, че описаният механизъм на падане поражда съществено съмнение относно достоверността на описанието на инцидента, съответно - дали действително детето е паднало на това място или при така описаните обстоятелства, съответно сочи, че твърде вероятно е ищцата да е претърпялa инцидент, настъпил на друго място и при други обстоятелства. Оспорва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на ответника и сочените като претърпени от ищцата увреждания, болки и страдания, до колкото посоченото в исковата молба мостово съоръжение отговаря на техническите изисквания към подобен тип обекти. Счита, че дори ищцата да е претърпяла инцидент, в резултат на който да е получила описаните травми и да е претърпяла болки и страдания, ответникът не допринесъл със своето поведение за тях.

Намира, че за претърпения от ищцата инцидент, довел до описаните травми, отговорност носят нейните родители, които не са изпълнили вмененото им от закона задължение да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.

Посочва, че ако родителите на ищцата бяха изпълнявали определените в разпоредбата на чд. 125, ад. 3 от СК задължения, ищцата не би претърпялa злополуката, станала причина за описаните в исковата молба увреждания.

Възразява срещу размера на претендиралото обезщетение, като намира същия за прекомерен, силно завишен, неотговарящ на критериите за справедливост и на характера и тежестта на претърпяната от пострадалата увреда, възстановителният процес на която е протекъл нормално и в рамките на предвидения от лекарите период, предвид липсата на усложнения, настъпили по време на лечението, които да кореспондират с претендирания размер на обезщетение. Твърди, че доколкото нараняването на Б. е станало при различни от описаните в исковата молба обстоятелства и вероятно — в следствие на игра с други деца без надзор от техните родители, то същото не се дължи на виновно поведение от страна на ответника. Оспорва твърдението, че ищцата е претъпяла описаните в исковата молба болки и страдания в посочените продължителност и интензитет.

Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото дете, а така също и от неговите родители, с оглед наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат.

Прави доказателствени искания.

Моли съда, ако счете исковата молба за редовна, да отхвърли иска като неоснователен, а в условията на евентуалност, ако приеме иска за основателен, да намали размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несправедлив, както и поради съпричиняване от страна на увредения и на неговите родители.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.И. К., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, моли да й бъдат присъдени разноските по делото и представя писмена защита, в която подробно аргументира поотделно всяка от исковите си 4 претенции по основание и размер, като моли да бъдат уважени. Прави възражене за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от противната страна.Представя списък на разноските, в който посочва, че възнаграждението по чл.38 от ЗАдв следва да се присъди в размер на 7 850 лв, като той е подписан от адв.Б. и адв.К., които са предоставили правната помощ безплатно.

Община Ябланица се представлява от адв.А. А., който оспорва изцяло иска, като моли да бъде отхвърлен по основание и размер. Поддържа възражението си, че ако бъде уважен, то съдът да приеме съпричиняване от страна на родителите на малолетното пострадало дете, които не са упражнили достатъчно родителски грижи и така са станали причина за настъпване на инцидента. Прави възражение за прекомерност на претенидраното адвокатско възнаграждение и представя писмена защита, в която подробно развива тезата, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.