Акт от 04.02.2022, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Радомир, 04.02.2022 г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН А. при секретаря М.

М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 315 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването ù.

С влязло в сила решение № .г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

Урегулиран поземлен имот, с площ от 760 кв. м, съставляващ парцел .(.), в кв..по действащия кадастрален и регулационен план на с. ., общ. К., обл. П.одобрен със заповед № г., ведно с построената в имота стара паянтова къща, със застроена площ от 24 кв. м, състояща се от стая, кухня и мазе, при граници на този поземлен имот: улица, парцел ., парцел .и зелена площ, между следните лица и при следните делбени части: О.А.Г. – 5/12 ид. ч.; М.Е.М. – 5/12 ид. ч.; Е.В.М. - 1/12 ид. ч. и В.Е.М. - 1/12 ид. ч.

В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищецът О.Г. е заявил претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот, както и претенции по реда на чл. 346 ГПК за заплащане на направени подобрения в процесния имот.

Ищецът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен представител изразява становище, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК чрез възлагане в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Ответникът М.М., редовно призован, чрез назначения му особен представител изразява становище, че делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

Радомирският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното от фактическа страна:

По делото е представена декларация с нотариална заверка на подписа от 17.09.2021 г., по силата на която ищецът О.Г. е декларирал, че освен притежаваните от него идеални части от допуснатия до делба имот по настоящото дело, не притежава друг недвижим имот.

Във връзка с претенциите по сметки от страна на ищеца са представени фактури и касови бележки за закупени строителни материали.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.К., от чиито показания се установява, че понастоящем ищецът живее в гр. П.но до осми клас е учил в с. .. Според свидетеля, когато дядото на ищеца – Г.Г., е починал, ищецът е бил при него, макар по това време постоянно да е живеел в гр. П..

Свидетелят сочи, че ищецът е направил цялостен ремонт на покрива на къщата, като са били премахнати старите керемиди и греди и са поставени нови. Измазал е и стените на къщата, изчистил е двора от дървета и храсти и го е изорал, а отпадъците е изхвърлил на депото за отпадъци в гр. П.. За предприетите строително – ремонтни дейности ищецът е уведомил предварително останалите съсобственици, но те заявили, че не могат да се включат поради липсата на финансова възможност.

От заключението по изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот, находящ се в с. ., възлиза на 15 640 лева. Според вещото лице допуснатия до делба имот е неподеляем между съделителите.

По делото е допуснато изслушването и на допълнителна съдебно – техническа експертиза, от заключението по която се установява, че общата стойност на претендираните от ищеца подобрения в процесния имот е в размер на 545,00 лева, като увеличението на имота вследствие на подобренията е в размер на 4065,00 лева.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани по делото експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По способа за извършване на делбата:

За да бъде прекратена съсобствеността в едно делбено производство, законодателят е предвидил четири способа, а именно: теглене на жребий, разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК и изнасяне на имота на публична продан. В избора си по един от тези способи за приключване на производството съдът следва да прецени дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно константната съдебна практика, основен способ за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство, е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 ГПК и чл. 350 ГПК и съответно теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК и в случай, че броят на допуснатите по делба имоти съответства на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.

В разглеждания случай по делото е заявена претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК и съдът дължи произнасяне на първо място по така заявената претенция от ищеца за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот.

Съгласно чл.

349, ал. 2, изр. първо ГПК „ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари“. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна с правопораждащия съсобствеността юридически факт, от друга - с обекта на съсобствеността и от трета страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.

По реда на чл.

349, ал. 2 ГПК може да се ликвидира само възникналата в резултат на наследяване съсобственост. При съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт (прекратена съпружеска имуществена общност, наследяване и пр.), възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо; делбеният недвижим имот следва да има характеристиките на жилищен имот и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.

По отношение на съделителя, заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот и да е живял в имота при откриване на наследството.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки за поставяне в дял на ищеца на делбения имот, поради следното:

По делото безспорно се установява, че делбеният имот има характеристиките на жилищен такъв (съдът съобразява и формираната съдебна практика, намерила израз в решение № 148/07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, ГК, I г. о.), като от заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че същият е неделим и от него не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите.

От представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа се установява, че ищецът не притежава друго жилище.

Не са налице, обаче, останалите предпоставки за уважаване на претенцията за възлагане на имота, допуснат до делба. Това е така, тъй като право на възлагане по реда на чл.

349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата е изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота към момента на откриване на наследството. В разглеждания случай съсобствеността е възникнала въз основа на дарение, обективирано в нотариален акт № 114, том II, дело № 839 от 1983 г. на Радомирски районен съдия, както и въз основа на наследяване. При наличието на т. нар. смесена съсобственост (възникнала в резултат на повече от един юридически факт) извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо. Делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК – така: решение № 681/27.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 168/2000 г., I г. о., решение № 163/23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2007 г., III г. о., ГК, решение № 837/09.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2008 г., III г. о. и пр.

Наред с това, от анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства не може да бъде направен извод и че ищецът е живял постоянно в имота към момента на откриване на наследството. В

ТР № 1/2004 г. ОСГК е посочено: „Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времето отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. В случая от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът към момента на смъртта на неговия дядо не е пребивавал в делбения имот, а е живял постоянно в гр. П..

Поради това съдът намира, че единственият законоустановен способ за ликвидиране на съсобствеността върху неподеляемия имот е изнасянето му на публична продан, съгласно чл. 348 ГПК. Получената от проданта цена следва да се разпредели между съделителите при квоти от правото на собственост, съгласно решението по допускане на делбата.

По претенциите по сметки:

Според разясненията, дадени в ТР № 85/1968 г. и ППВС № 6/1974 г., отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно или при недобросъвестно владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици за извършването им.

Единствено в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването (решение 532/17.06.1994 г. по гр. д. № 382/1994 г. на ВС, I г. о.; решение № 615 от 2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I г. о. и др.).

Всичко това означава, че съдебната практика, изразена в Постановления на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК, е задължителна по въпросите за извършени подобрения в чужд недвижим имот без знанието и съгласието на собственика и без намерението на извършителя да придобие имота, като го владее за себе си, и в тези случаи приложение намира институтът на водене чужда работа без пълномощие - чл. 60 - 62 ЗЗД, или неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, и че при тези случаи вземането е изискуемо от момента на извършването на подобренията.