Определение № 25 от 02.07.2025, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 02.07.2025 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20256000600021 по описа за 2025 година образувано по частен протест, вх. № 418/02.06.2025 г. по описа на С. военен съд на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – С. срещу определение № 8/27.05.2025 г. по н.ч.д.№ 66/2025 г. по описа на С. военен съд.

Производството е по реда на чл. 243, ал. 6-8 НПК в касационната му фаза.

С протестираното определение № 8/27.05.2025 г. по н.ч.д.№ 66/2025 г. по описа на С. военен съд № е отменено постановление от 01.04.2025 г. на прокурор от ВОП – С. за прекратяване на наказателното производство по ДП № ...../2023 г. по описа на ВОП – С., на основание чл.

24, ал.1, т. 1 от НП, като делото е върнато на прокурора за допълнително разследване, в хода на което да се изпълнят указанита от обстоятелствената част на определението.

В частния въззивен протест се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се аргументи в подкрепа на това, че първоинстанционният съд не е дал указания, които да бъдат изпълнени. Счита се, че прокурорът от ВОП – С. е изпълнил дадените с определения на СВС и ВАпС указания, като с отмения прокурорски акт е направил обстоен анализ на приобщените по делото доказателства и в тяхната съвкупност и е изложил подробни аргументи, досежно липсата на елементи от състави на престъпления по Глава тринадесета от НК. Твърди се, че анализът на доказателствата води до извод, че с безспорно непристойното си поведение, военнослужещия не е осъществил престъпление по чл. 379а от НК, тъй като по делото няма данни това поводение да е насочено към нарушаване на войсковия ред. Посочва се, че по категоричен начин е установен личен мотив, което изключва прекия умисъл и начинът по който са били изречени думите – с нисък тон и в непосредствена близост до И., освен, че не е типичен за този вид престъпления, разколебава и тезата за наличие на еветуален умисъл за извършване на престъплението.

1

Акцентира се на това, че в отмененото постановление са изложени подробни аргументи и относно липсата на осъществен състав на престъпления по чл. 372, ал.1 и чл. 378 от НК.

Иска се от съда определението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

По подадения протест е депозирано становище, вх. № 488/23.06.2025 г. по описа на СВС, подадено от пострадалия .... М. В. И., в което се посочва, че определението на съда е правилно, законосъобразно и аргументирано, поради което следва да бъде потвърдено.

Военно-апелативният съд, след като извърши преценка по допустимост на сезиращите процесуални документи, намери, че частният протест срещу атакуваното определение е подаден в законоустановения 7-дневен срок и е от кръга на лицата, които имат право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, а разгледан по същество е неоснователен.

Движението на делото в хронологичен ред е следното:

Досъдебното производство е образувано на 02.05.2023 г. с постановление на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и водено за това, че на 18.10.2022 г. охицер от сектор „....“ в .... в .... обидил лице по чл. 371, б. „а“ от НК .... М. И. – началник сектор „....“ в .... в ...., в негово присъствие с репликата: „Да пукнеш дано, болест да те яде, проклинам те!“ , като деянието е извършено от подчинен срещу началник – престъпление по чл. 378, ал.2, вр. ал.1 от НК.

По делото няма повдигнато обвинение и няма привлечен в качеството на обвиняемо лице.

С постановление на прокурор при ВОП-С. от 21.02.2024 г. досъдебно производство № ..../2023г., пр. пр. № ..../2022 г. по описа на ВОП – С. е прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. По подадена жалба срещу постановлението на Военноокръжната прокуратура – С. първоинстанционният съд е разгледал ЧНД № 20/2024 г. и с определение № 6/05.03.2024 г. е отменил постановлението за прекратяване на досъдебното производство, като е върнал делото на ВОП - С. за действия по допълнително разследване.

Определението не е било обжалвано и протестирано и на 19.03.2025 г. е влязло в законна сила.

След извършено допълнитено разследване по делото, с постановление от 21.02.2024 г. прокурор от ВОП – С. отново е прекратил наказателното производство. Обжалвано по надлежния ред от .... М. И., състав на С. въенен съд с определение № 6/05.03.2024 г. по ЧНД № 20/2024 г. по описа на съда за втори път е отменил прокурорския акт с указания за допълнително разследване. Определението не е било обжалбано и протестирано и на 19.03.2024 г. е влязло в законна сила.

Последвало връщане на делото в досъдебното производство за трети път. На 29.03.2024 г., без да изпълни указанията на първоинстанционния съд, с постановление от същата дата прокурор от ВОП – С. отново прекратява наказателното производство по д.п. № ...../2023 г. по описа на ВОП и връща делото за допълнитено разследване, за изпълнение на указанията дадени в обстоятелствената част на съдебния акт. Определението на съда е протестирано 2 пред ВАпС и с определение № 44/24.06.2024 г. по ВЧНД № 30/2024 г. по описа на ВАпС атакувания първоинстанционнен съдебен акт е потвърден и влязъл в законна сила на 24.06.2024 г.

Делото е върнато за четвърти път на прокурора. Без провеждане на допълнително разследване по него, с постановление № 22/7.08.2024 г. на прокурор от ВОП – С. наказателното производство е прекратено, на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НК. С определение № 22/7.08.2024 г. по ЧНД № 70/2024 г. първоинстанционният съд отново е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производтктво по д.п. № ...../2023 г. по описа на ВОП. Протестироно пред въззивната инстанция е било образувано ВЧНД № 62/2024 г. по описа на ВАпС, който с определение № 81/04.11.2024 г. е потвърдил атакуваното определение, като правилно и законосъобразно. Определението е влязо в законна сила на 04.11.2024 г.

На 14.11.2024 г. наблядаващият прокурор от ВОП – С. (л. 25, т.2 от д.п.) си е направил отвод, а с постановление от 20.11.2024 г. на прокурор от ВАпП самоотвода е уважен, като основателен и при наличие на процесуално основание за това.

След това, с постановление за прекатяване на наказателното производство от 06.12.2024 г. прокурор от ВОП – С. е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че извършеното съставлява нарушение на военната дисциплина, а именно на правилата на военната вежливост по смисъла на чл. 242, т.3 от ЗОВСРБ, както и на т. 8.2 и т. 8.1 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден с МЗ № ..../2021 – по смисъла на чл. 242, т.9 от ЗОВСРБ. Излагат се съображения, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства не водят до ясен и безпротиворечив извод за виновно, противоправно и общественоопасно действие от страна на .... К., с което да са били нарушени обществените отношения на подчиненост, обезпечаващи спазването на правилата на войнската чест и вежливост, както и достойнството на военнослужещия. Срещу постановленито на прокурора за прекратяване е депозирана жалба от .... М. И. и с определение № 3/14.03.2025 г. по ЧНД № 129/2025 г. за пети пореден път постновлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е отменено, като незаканосъобразно, а делото върнато на Военно-окръжна прокуратура.

На 01.04.2025 г. (за шести път) с постановление за прекратяване на наказателното производство от същата дата, наблюдаващия прокурор отново е прекратил досъдебното производство № ...../2023 г. по описа на ВОП, на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК. В постановлението е посочил, че в хода на проведеното разследване от доказателствената съвкупност, не може да се обоснове извод за извършено престъпление по чл. 379а от НК и престъпление по чл. 378 от НК, тъй като с поведението си .... К. не бил изразил негативна оценка за личността на .... М. И. под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които да са засегнали честта и достойнството му на военнослужещ. Срещу това постановление с частна жалба, вх. № 267/09.04.2025 г. .... М. В. И. е атакувал прокурокурорския акт пред първоинстанционния съд, който с определение № 8/27.05.2025 г. по ЧНД № 66/2025 г. е отменил постановление от 01.04.2025 г. за прекратяване на 3 наказателното производство по досъдебното производство № ...../2023 г. по описа на ВОП, като незаконосъобразно. Недоволен прокурор от ВОП – С. е депозирал въззивен частен протест като предмет на настоящото въззивно наказателно производство е атакуваното определение № 8/27.05.2025 г. по ЧНД № 66/2025 г. по описа на С. военен съд.

Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния частен протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Основният съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на прокурорския акт. Установил е, че приетата в постановленето фактическа обтановка е обоснована от доказателствената съвкупност по делото. Правилно основният съд е приел, че при правилно установена фактическа обстановка направеният правен анализ и изводи са незаканосъобразни. По делото са събрани всички възможни относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване на престъпна деятелност, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд при проверка на атакуваното постановление за прекратяване да направи и верни изводи за превратна оценка на доказателствата и демонстративно правно недопустимо противоречие с установената съдебна практика на Върховния касацинен съд за престъпленията по Глава тринадесета по Наказателния кодекс.

Прочитът на постановените съдебни актове по делото от състави на С. военен съд и Военноапелативния съд в хода на досъдебното производство до момента сочи на подробен анализ на правната същност на престъпленията по чл. 378 от НК, чл. 379а от НК и други относими към обсъжданата ситуация норми в материалния закон, като са съпоставени проявните форми на изпълнителните деяния по тези престъпления, в духа на теорията и съдебната практика. Настоящият съдебен въззивен състав намира, че този юридически анализ е основан изцяло на прегледа на съдебната практика в сборника „Военни престъпления и подсъдност на военните съдилища“, Военна колегия на Върховния съд на Република България, изд. 1995 г. В съдебната практика еднозначно се приема, че с обидата деецат дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обедни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. (вж.

Решение № 232/2017 г. по н.д. 851/2016 г., I н.о. на ВКС, Решение № 93/22.05.2013 г. по н.д.

163/2-13 г., III н.о. на ВКС и др.)

Следва да се има предвид, че една част от инкриминирания израз съдържа непреодолимо тържествено желание/уверение, убеждение в очакване на нещо, придаващо му сакралност и истинност (Да те яде болест, да пукнеш дано!) . Определени обещания, респ. пожелания, изказани на глас с церемониялна или юридическа цел, се наричат „клетви“. Според „Български тълковен ечник“, изд. Наука и изкуство, 2025 г. освен тържествено обещание, значението на думата „клетва“ е зложелания, изричани към някого, какъвто безспорно е и настоящия случай. Същото е тълкуването и според „Речник на българския език“. Т. 16 (С – 4

Системност), С., Издателство на БАН „... М.Д.“, 2023. Макар и конкретно изречените думи:

„Да те яде болест, да пукнеш дано!“ да не отразяват негативна оценка за неговата личност, те изразяват очакване това да се случи именно на обекта на думите .... М. П.. Тук е мястото да се напомни, че от обективна страна, съгласно Постановление № 2/74 на Пленума на Върховния съд, непристойните дийствия са неприлични, нагли, безсрамни, те са израз на ругатни, буйства, невъзпитаност и сруги скандализиращи обществото думи. В конкретиката на случая думите „Проклинам те!“ по съществото си съответстват на значението на думата „проклятие“, която също според „Речник на българския език“. Т. 16 (С – Системност). Глав. ред. Л.К.Ц., Д.Б.. С., Издателство на БАН „... М.Д.“, 2023. 1210 с. ISBN:......(т. 16), се разбира като „ругателни или обидни думи, с които изразявам негодувание, осъждане“. Доколко това поведение е относимо към състава на чл. 378 от НК от обективна и субективна страна е въпрос от дискрецията на прокуратурата, още повече, че отрицателната оценка на пострадалия се прави в езикова форма – използват се ругателни от гледна точка на господстващия морал и етика изрази спрямо военнослужещ по смисъла на чл. 371, б.“а“ от НК.