Определение № 916 от 18.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. Благоевград, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500775 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против Разпореждане № 1246/ 14.05.2026 г. по ч. гр. д. № 451/ 2026 г. по описа на РС - Петрич, е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу длъжника М. М. Д., за заплащане на следните суми: - 675,37 евро – част от главницата, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40020201318 от 26.09.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД (като кредитодател) и М. М. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 313,93 евро – част от договорното възнаграждение по кредита, имащо характер на възнаградителна лихва, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 205,96 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 437,50 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 255,65 евро – непогасена такса за извънсъдебно събиране на вземанията, поради забава, надвишаваща 90 календарни дни, начислена на 25.07.2025 г.; - 155,99 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата, за 1 периода от 26.11.2023 г. до 07.05.2026 г.;

- 34,76 евро – съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото, както и - 168,70 евро – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради противоречието му с материалния закон и като преграждащо по- нататъшното развитие на производството по делото. Излагат се доводи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не са приложени правилно разпоредбите на заповедното производство, като съдът е превишил правомощията си. Наведено е възражение с частната жалба, че на този етап от производството/заповедно производство/, съдът не събира доказателства и не може да прави изводи от приложените документи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което се претендира, тъй като целта на производството по чл. 410 ГПК е не установяване на самото вземане, а само проверка дали е спорно. Съдът в заповедното производство не може да се произнася и по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. С промените на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, обн. с ДВ бр. 100 от 2019г., законодателят е дал възможност за преценка на съда в заповедното производство за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, но не и правомощия за преценка на валидността на договора поради противоречието му с добрите нрави. Въпреки това, съдът по заповедното производство е коментирал подробно основателността на вземането и се е произнесъл по съществото на спора, което счита за недопустимо. Като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи, съдът е превишил своите правомощия, обсъждайки по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство. Допълва, че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в договора биха били неравноправни. В такива случаи чл. 24 от ЗПК изрично препраща към чл. 143-148 от ЗЗП.

Така чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора. Твърди, че Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП. Навадени са възражения че в настоящия казус, съдът по заповедното производство неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП, като не е съобразено че преценката за неравноправна клауза в договора, не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна- от друга страна. Затова с частната жалба се поддържа че е неправилен изводът на съда за недействителност на споменатите клаузи от Договора за потребителски кредит и съответно за недължимост на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги. Излага се становище с частната жалба, че уговореният между страните с процесния договор за потребителски кредит годишен лихвен процент, отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Развити са съображения, че в действащото българско право, в отношенията между правните субекти действа принципа на свободното 2 договаряне/ чл. 9 от ЗЗД/. Именно при спазване на този основен принцип страните по процесния договор за потребителски кредит са се съгласили да сключат договор именно по посочените в него параметри- годишен лихвен процент /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/ Излагат се доводи че съобразно установената съдебна практика, изоставено е разбирането за нищожност на клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва, тогава когато вземането не е обезпечено. Поддържа се, че това разбиране не се поддържа от съдилищата в страната, след изменението на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, с изм. и с ДВ бр. 35 от 2014г./ в законна сила от 23.07.2014г./, с което е въведена забрана за максималният размер на ГПР, да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Ето защо поддържа се с частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е стигнал до погрешни правни изводи.

С частната жалба са наведени доводи, че кредиторът по договорите за потребителски кредит, няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като с процесния договор е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент по арг. от разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Поддържат се с частната жалба доводи, че при условие че са спазени императивните законови изисквания досежно формирането на ГПР, не може да се приеме че кредиторът е действал недобросъвестно, съответно да се приеме че уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза, като този извод следва по аргумент на разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП.

При изложените съображения, иска се от съда да отмени Разпореждане № 1246/ 14.05.2026 г. по ч. гр. д. № 451/ 2026 г. по описа на РС - Петрич, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу длъжника М. М. Д., за заплащане на следните суми: - 675,37 евро – част от главницата, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40020201318 от 26.09.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД (като кредитодател) и М. М. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 313,93 евро – част от договорното възнаграждение по кредита, имащо характер на възнаградителна лихва, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 205,96 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 437,50 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 255,65 евро – непогасена такса за извънсъдебно събиране на вземанията, поради забава, надвишаваща 90 календарни дни, начислена на 25.07.2025 г.; - 155,99 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата, за 3 периода от 26.11.2023 г. до 07.05.2026 г.;

- 34,76 евро – съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото, както и - 168,70 евро – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и наведените с частната жалба възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима - подадена е от страна с правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе съставът на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:

Първостепенният РС - Благоевград е сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу длъжника М. М. Д., за заплащане на следните суми: - 675,37 евро – част от главницата, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40020201318 от 26.09.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД (като кредитодател) и М. М. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 313,93 евро – част от договорното възнаграждение по кредита, имащо характер на възнаградителна лихва, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; 205,96 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 437,50 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 255,65 евро – непогасена такса за извънсъдебно събиране на вземанията, поради забава, надвишаваща 90 календарни дни, начислена на 25.07.2025 г.; - 155,99 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 26.11.2023 г. до 07.05.2026 г.;

- 34,76 евро – съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото, както и - 168,70 евро – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40020201318 от 26.09.2023г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. М. Д. и ОУ към него. Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

4

С атакуваното Разпореждане № 1246/ 14.05.2026 г. по ч. гр. д. № 451/ 2026 г. по описа на РС - Петрич, е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу длъжника М. М. Д., за заплащане на следните суми: - 675,37 евро – част от главницата, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40020201318 от 26.09.2023 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД (като кредитодател) и М. М. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 313,93 евро – част от договорното възнаграждение по кредита, имащо характер на възнаградителна лихва, формирана от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; 205,96 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 437,50 евро – част от възнаграждението за допълнителната услуга „Флекси“ по кредита, формирано от вноските с падеж от 25.06.2025 г. до 25.03.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до погасяването; - 255,65 евро – непогасена такса за извънсъдебно събиране на вземанията, поради забава, надвишаваща 90 календарни дни, начислена на 25.07.2025 г.; - 155,99 евро – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 26.11.2023 г. до 07.05.2026 г.;