Решение № 300 от 18.08.2022, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 348/2022
- Вид
- Решение № 300
- Подписан
- 18.08.2022
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Росина Николаева Дончева, Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 166, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 167, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 170 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 300 гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20221800500348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 13/21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 639/2020 г. по описа на РС-Костинброд са отхвърлени исковете на ищците Д. М.
И. и Г. М. Я. срещу ответниците Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД за прогласяване нищожност на договор за ипотека от 15.02.2008 г., сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № .., том ., рег. № ..., дело № ../.... г. на нотариус О. К. – рег. № 211 на НК, по отношение на притежаваните от Д. М. И. и Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от правото на собственост над недвижим имот, находящ се в гр. К., в строителните граници на населеното място, с начин на трайно ползване „ниско строителство“, съставляващо парцел № ...-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../.... г., с площ от 624 кв.м., а по скица с площ 600,18 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, п.имот № ..-...., п. имот № ..-.... и п. имот № ...-...., ведно с построената 1 в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден етаж, цялата застроена площ от 150 кв.м. и разгъната застроена площ от 574 кв.м.
Прекратено е производството в частта по предявените искове от М. А.
М. с ЕГН: ********** и оставено без уважение искането на „Б. ДСК“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК.
Решението е обжалвано от Д. М. И. и Г. М. Я., чрез пълномощника им адв. Р.П. от САК с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Релевират оплаквания, че съдията не е разполагал с правомощие да се произнася по валидността на влязлото в сила Решение № 86 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 179/2012 г. на РСКостинброд, а е следвало да зачете силата на пресъдено нещо и да съобрази произтичащите от него правни последици. Излагат, че съдът не зачел и СПН на влязло в сила Решение № 169 от 01.08.2017 г., постановено по гр.д. № 816/2015 г. по описа на РС-Костинброд, с което съдът е признал за установено, че М. А. М. е собственик на 5/8 ид.ч., Д. М. И. на 1/8 ид.ч., а Г. М. Я. на 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, в качеството им на наследници на М.И. М.. Излагат, че процесният договор за ипотека от 15.02.2008 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона, а именно разпоредбите на чл. 167, ал. 3 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД.
Излагат, че процесният договор за ипотека е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на ищците и наследодателката им да бъде учредена ипотека върху собствените им 7/8 ид.ч. от имота. Излагат, че договорът е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3, вр. с чл. 167, ал. 2 ЗЗД – поради липса на предписаната от закона форма, поради непосочване на трите имена, местожителството и занятието на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение. В тази връзка следвало да се има предвид и изричното признание на ответника Т.И. в отговора на исковата молба, че при сключване на процесния договор не е искал съгласието на майка си и сестрите си върху имота да бъда учредена ипотека. Посочват, че за валидността на ипотеката има значение единствено кои лица обективно са били собственици на ипотекирания имот към датата на сключване на ипотечния договор, дали са били дали съгласието за сключването му и дали са били посочени в 2 нотариалния акт, независимо от това дали и кога правото им на собственост и свързаните с него актове са били вписани в съответните регистри. По същество молят съда да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на договор за ипотека от 15.02.2008 г., сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91, том I, рег. № 601, дело № 82/2008 г. на нотариус О. К. – рег. № 211 на НК, по отношение на притежаваните от Д. М. И. и Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от правото на собственост върху недвижимия имот.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Т. М. И., чрез пълномощника си адв. В.Р. е подал писмен отговор на въззивната жалба и е взел становище за нейната основателност. Излага, че не е искал съгласието на майка си /понастоящем починала/ и на сестрите си за ипотекирането на процесния техен общ наследствен имот, като в текста на нотариалния акт те не са посочени като съсобственици, нито са били уведомени от него за ипотеката. Посочва, че РС-Костинброд надхвърлил правомощията си, игнорирайки разпоредбата на чл. 297 ГПК. Правото на собственост на въззивниците върху 7/8 ид.ч. от наследствения имот не се пораждал от съдебното решение от 18.04.2012 г., вписано на 10.05.2012 г., а се е породило много по-рано, още със смъртта на наследодателя им М.М. на 28.05.1988 г.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна „Б. ДСК“ АД е подала писмен отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната неоснователност.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищците М. А. М., Д. М. И. и Г. М. Я. са предявили кумулативно обективно съединени искове срещу ответниците Т. М. И. и „Б. ДСК ” АД, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, 3 вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 170 от ЗЗД, иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 167, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за ипотека от 15.02.2008 г., сключен между Т. М. И. и „Б. ДСК“ АД, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № .., том ., рег. № ..., дело №../....г. на нотариус О. К. – рег. № 211 на НК, по отношение на притежаваните от М. А. М.
/починала в хода на производството пред РС-Костинброд/, Д. М. И. и Г. М. Я. 7/8 ид.ч. от правото на собственост над недвижим имот, находящ се в гр. К., в строителните граници на населеното място, с начин на трайно ползване „ниско строителство“, съставляващо парцел № ....-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../.... г., с площ от 624 кв.м., а по скица с площ 600,18 кв.м., при съседи на имота по скица: улица, п.имот № ..-...., п. имот № ..-.... и п. имот № ...-...., ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден етаж, цялата застроена площ от 150 кв.м. и разгъната застроена площ от 574 кв.м.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Т. М. И., който признава предявените искове.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Б. ДСК“ АД, с който оспорва предявените искове. Излага, че Решение № 86 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 179/2012 г. на РС-Костинброд е непротивопоставимо на правата на банката предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и липсата на вписване на исковата молба, по която е образувано производството.
Съдът намира следното от фактическа страна:
Наследодателят на ищците М.И. М. е починал на 28.05.1988 г. и е оставил наследници М. А. М. /съпруга/, Д. М. И. /дъщеря/, Г. М. Я.
/дъщеря/ и Т. М. И. /син/. В хода на производството пред РСКостинброд, М. А. М. е починала на 03.04.2021 г., а Т. М. И. се е отказал от наследството, останало след смъртта й, видно от издадено удостоверение изх. № 503/16.06.2021 г. от РС-Костинброд.
Видно от протокол от 13.12.2007 г. по гр.д. № 671/2007 г. по описа на РС-Костинброд по предявен иск за съдебна делба от Т. М. И.
4 срещу М. А. М., Д. М. И. и Г. М. Я. е сключена съдебна спогодба, по силата на която в дял и изключителна собственост на Т. М. И. е предоставен поземлен имот с площ от 600, 18 кв.м., съставляващ УПИ № ....-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../..... г., заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда, за която изградените първи и втори етаж със застроена площ съответно от 137 кв.м. и 150 кв.м., трети етаж и тавански мансарден етаж /в режим на търпимост, съгл. удостоверение на ОА гр. Костинброд/. Ответниците не са получили дял.
С решение № 86/18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 179/2012 г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 04.05.2012 г., е развален с обратна сила, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между М. А. М., Д. М. И., Г. М. Я. и Т. М. И. договор-съдебна спогодба, обективиран в протокол по гр.д. № 671/2007 г. на КРС. Постановеното решението е вписано в СВ-Костинброд на 10.05.2012 г.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № .., том . рег. № ..., дело № .. от .... г. на нотариус О.
К., „Б. ДСК“ ЕАД е отпуснала на Т. М. И. ипотечен кредит в размер на 970 000 лева като за обезпечаването му Т. М. И. е учредил в полза на банката договорна ипотека върху описания по-горе имот.
Нотариалният акт е вписан в СВ с вх.рег. № ..., акт №.., том ., дело № .../.... г. на същата дата.
С решение № 169/01.08.2017 г., постановено по гр.д. № 816/2015 г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 14.11.2017 г. е признато за установено, че М. А. М. е собственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот, Д. М. И. на 1/8 ид.ч. от имота и Г. М. Я. на 1/8 ид.ч. от имота.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Най-тежкият порок на един договор е неговата нищожност, която се определя от закона, а не от волята на страните. Съгласно чл. 26, ал.
1, пр.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона.Ищците се позоват на първо място на противоречие с разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, според която ипотека може да се 5 учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот.
Към датата на учредяване на ипотеката 15.02.2008 г. единствен собственик на имота е бил Т. М. И., съгласно сключена съдебна спогодба, одобрена с протокол от 13.12.2007 г. по гр.д. № 671/2007 г. по описа на РС-Костинброд, с който в дял и изключителна собственост на Т. М. И. е предоставен поземлен имот с площ от 600, 18 кв.м., съставляващ УПИ № ....-...., кв. ... по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № ..-...., кв. .... по плана на града от ..../.... г., заедно с построената в него триетажна масивна жилищна сграда, за която изградените първи и втори етаж със застроена площ съответно от 137 кв.м. и 150 кв.м., трети етаж и тавански мансарден етаж /в режим на търпимост, съгл. удостоверение на ОА гр. Костинброд/. Съдебното решение е вписано на 13.12.2007 г.
След учредяване на ипотеката съдебната спогодба е развалена с обратна сила, на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с решение № 86/18.04.2012 г., постановено по гр.д. № 179/2012 г. по описа на РС-Костинброд, влязло в законна сила на 04.05.2012 г. Постановеното решението е вписано в СВ-Костинброд на 10.05.2012 г.
Спорният въпрос, който възниква между страните е дали последващото разваляне на съдебната спогодба засяга правата на ипотекарния кредитор „Б. ДСК“ АД, респективно явява ли се нищожна договорната ипотека, учредена от ответника Т. М. И..
Ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент от който е вписването й – чл. 166, ал. 1 ЗЗД, което има конститутивно действие. Реда на вписване осигурява права, както относно противопоставимостта, така и при реда на удовлетворяване – чл. 169 и чл. 136 ЗЗД. Вписаната ипотека осигурява непротивопоставимост на ипотекарния кредитор на последващите разпореждания с ипотекирания имот. Т.е. налице е възможност за предприемане на действия за принудително изпълнение независимо от извършени след вписване на ипотеката прехвърляния.
Разпечатката съдържа 43 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/301c1c35-9e80-4adf-8dc6-b74a54976194