Решение № 1552 от 02.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1552 гр. София, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261110202950 по описа за 2026 година

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при секретаря И. Петрова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 2950 по описа за 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. А. Г. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 7905796, издаден от СДВР-МВР, с който на В. А. Г., ЕГН-**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание-„Глоба“ глоба в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят- редовно призован, участва лично в производството и предира за отмяна на ЕФ с довод за липса на дата на издаването му. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, издаден при неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не се претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител; приложено е становище от пълномощник на СДВР- гл.юрк. С. К., към административно-наказателната преписка, в което се релевират доводи по същество за констатираното адм.нарушение и потвърждаване на ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

1

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 07. 08. 2023 г. лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на ж-ля В. А. Г..

На 07.08. 2023г. в 09: 24ч. в гр. София, на ул. „Даскал Стоян ПопА.“ до № 50 с посока на движение от ул.“Кумата“ към “Околовръстен път“ с АТСС - „CORDON M2“ сериен номер на устройството № MD 1197 била засечена скорост на движение на лек автомобил „***“ с рег.

№ *** от 64 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%), при максимално разрешена скорост на движение от 50 км. /ч., въведено с П.З В-26 в населено място. Нарушението било установено с техническо средство – видеорадарна система за наблюдения и регстрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г.

Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДП бил издаден Електронен фиш Серия К, № 7905796 на жалбоподателя В. А. Г. като собственик на л.а „***“ с рег. № ***.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 7905796;

Справка за регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта; Протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Протокол за използване на АТСС; Часови график; Ежедневна форма на отчет; Сертификат за успешно завършен курс на обучение; Схема от СО за организация на движението и действащите пътни знаци, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство; Пълномощни и др.

По делото е представен снимков материал във връзка с местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата. Т.е мястото на контрол и мястото на извършване на нарушението са категорично установени, включително и с оглед на посочените GPS координати на снимката, представляваща веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 от ЗДП. От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на движение на МПС-то.

От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на автомобила е 64 км/ч. От протокола за проверка № 022-СГ-ИСИС от 14.03.2023 2 година е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение – 01. 00 км/ч при скорост до 100. 00 км/ч. поради изложеното не възниква съмнение относно констатираното нарушение и конкретните му параметри.

Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен на чин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените доказателствени източници.

При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Относно доводите на жалбоподателя съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на ЕФ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя.

Електронният фиш няма белезите на АУАН, а изрично ЗДП го приравнява само по последици на НП и то след неговото влизане в сила (съгл. Чл.189, ал. 11 от ЗДП). Сроковете по чл. 34 от ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАТНН също касае единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди ЕФ не се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се съдържат в специалния закон -ЗДП. Законодателят е установил облекчена форма и процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДП, при която не се съставя АУАН.

При дължимата проверка съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДП и обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради това съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата за липса на реквизит на издадения ЕФ.

3

Избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП, по правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието. Нормата на чл.

189, ал. 4 ЗДП(в редакцията от 01.04.2019 г.) предвижда че "при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДП, въведена също с изменението на ЗДП от 13.03.2015 г.

Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.

Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението. В процесния случай АТСС„CORDON M2“ сериен номер на устройството № МД 1197, с която е установена скоростта на движение на МПС-то—64 км/ч., е въведена в експлоатация от присъствал на мястото на контрол служител на СДВР, което не противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.

9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, съставен по образец, на 07. 08. 2023 г. за времето от 08: 30 до 12: 30 часа, което включва и часа на контрол, отчитането на скоростта на движение на пътните превозни средства осъществявано чрез техническо средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие, е, че същото функционира без намеса на контролен орган. Ограничението на скоростта на посоченото по-горе населено място е било 50 км/час, съгласно въведен пътен знак В-26, видно и от представената схема на организация на движението от СО и действащите пътни знаци.

С оглед на това, от една страна е спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов нормативен акт, от друга правилно е издаден ЕФ на жалбоподателя за нарушение чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДП, която норма указва, че : „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. „. В този смисъл няма несъответствие и неяснота нито от фактическа страна на нарушението, нито при неговото правно квалифициране.

4

В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, за превишаване от 11. 00 км/ч до 20. 00 км/ч се налага глоба в размер на 50( петдесет) лева. В случая установеното превишение е от 17. 00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в размер на 50 лева и размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.

Предвид гореизложените съображения, обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което страната претендира.