Определение № 9350 от 12.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9350 гр. София, 12.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110134263 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на В. К. АЛ., ЕГН **********, чрез адв.В.В. за изменение на постановеното по делото на 28.02.2022г. определение за прекратяване на производството по делото, в частта относно разноските, като в полза на В. К. АЛ. бъдат присъдени такива за пълния размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв. В молбата се посочва, че съдът с определението неправилно е намалил размер на дължимото адвокатско възнаграждение доколкото по делото са предявени 10 установителни иска за всеки от които се е дължало адвокатско възнаграждение и претендираното такова от 800лв. е много под минималния размер, дължим за исковете, посочен от страната като 3000лв.

От страна на Етажна Собственост на адрес: гр.София, ул.”***” , бл., вх. е изразено становище за неоснователност на искането. Посочва се, че са касае за един иск с общ материален интерес от 1426,45лв. и възнаграждението би следвало да е 329,85лв.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и съобразни данните по делото, намира следното:

Молбата е допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С определението, постановено по делото, Съдът е приел, че при този изход на спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски и при прекратяване на делото в размер на 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, което е минималния размер по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Намалението се дължи на направено от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

1

Съдът е допуснал грешка при определяне на минималния размер на възнаграждението, като го е намалил до минималния размер за неоценяеми искове, какъвто би бил иск за атакуване на решения на ОС на Етажна собственост. В случая се касае за установителни искове с едно и също основание и обединени от един и същ ред на предявяване на претенцията. Действително съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Настоящия състав обаче намира, че независимо от това, че в общо заявената сума от 1426,45лв. са включени 10 отделни вземания, цитираната разпоредба следва да бъде тълкувана корективно. Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид – характерът на исковете-оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 следва да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. В случая е реализирана защита по искове с еднакъв предмет, между същите страни, произтичащи от едно и също правоотношение. Не винаги съединените искове налагат отделна защита и оттам присъждане на отделни адвокатски възнаграждения. Нужда от определяне на възнаграждение поотделно ще възникне при друг тип съединяване на искове (оценям и неоценяем, вещен и облигационен, установителен и конститутивен и др. подобни), налагащи несъмнено независима самостоятелна защита по всеки от тях, независимо от съотношението, в което са съединени.

Следователно адвокатско възнаграждение в минимален размер се е дължало за защита срещу искове с материален интерес от 1426,45лв. Поради което на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение би следвало да е в размер на 329,85лв. вместо присъдените 600лв.

Независимо от това, доколкото от страна на Етажната Собственост на адрес: гр.София, ул.”***”, бл., вх. не е подадено искане за изменение на определението в частта за разноските, то вече присъденото възнаграждение не може да бъде намалено Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 23.03.2022г. на В. К. АЛ., ЕГН **********, чрез адв.В.В. за изменение на постановеното по делото на 28.02.2022г. определение за прекратяване на производството по делото, в частта относно разноските, като в полза на В. К. АЛ. бъдат присъдени такива за пълния размер на заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв.

2

Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3