Определение № 297 от 28.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 24.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20232100600151 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

С Определение № 43/05.01.2023 г., постановено по НЧД № 4311/2022 г., Районен съд – Несебър е отменил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, пор. № 2382/2017 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу Д. С. С. за престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу Г.Д.Д. за престъпление по чл. 323, ал.

5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Върнал е делото на БРП за продължаването му, като е приел, че направените в прокурорския акт изводи противоречат на закона и на събраните по делото доказателства. Намерил е също, че прокурорът не е изяснил прецизно и детайлно фактите, установени при разследването и погрешно е оценил доказателствата, като не е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и не е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Дал е указания за извършване на допълнителни действия по разследването. Този резултат РС е постановил по жалбата на „**********“ АД, представлявано от Е.Б.. Оставил е без разглеждане като недопустима жалбата на адв. Любомир Таков от САК, защитник на обв. Д. С., за изменение на прокурорското постановление относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал районния прокурор, който в частен протест излага съображения за неправилност на съдебни акт. Изразява несъгласие с изводите на районния съд, като намира, че 1 сочените от първоинстанционния съд други налични престъпни състави не са подложени на обсъждане самостоятелно, а са възприети в цялостния контекст на деятелност по чл. 213а, ал. 3, т. 6 от НК. Поради това иска отмяна на определението на БРС и потвърждаване на прокурорския акт.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал и адв. Любомир Таков от САК, защитник на обв. Д. С., който в частна въззивна жалба излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място излага несъгласие с извода на районния съд за недопустимост на подадената пред БРС жалба, респективно с оставянето й без разглеждане.

Застъпва становище, че е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като в прокурорския акт не е конкретизирано по кое предложение на чл. 24, ал. 1, т.

1 от НК е прекратено наказателното производство, а соченото прекратително правно основание от своя страна не кореспондира с мотивите на същия акт.

На следващо място се изразява несъгласие с определението на БРС в частта, с която е приел жалбата на Е.Б. за допустима и основателна. По същество посочва, че първоинстанционният съд не е подложил на задълбочен анализ събрания по делото доказателствен материал, както и не е дал обоснован отговор на наведените от страните фактически и правни съображения, което обуславя неяснота относно начина на формиране на убеждението на съда относно фактите и правото. Според защитата липсва годен акт за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по делото вътрешно убеждение на районния съд. Отделно от това, защитата намира, че връщайки делото на прокурора, е недопустимо да бъдат давани указания за извършване на нови следствени действия, в какъвто смисъл се е произнесъл районният съд. На първо място моли определението на БРС да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на съда за произнасяне по постъпилите жалби. В условията на алтернативност моли въззивният съд да уважи жалбата против Постановлението на прокурора при БРП, с което е прекратено досъдебното производство относно основанието за прекратяване на наказателното производство, като се приеме, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради липсата на установено деяние, което да съдържа признаците на престъпление както от обективна, така и от субективна страна. На трето място, жалбоподателят моли в случай, че въззивният съд приеме, че постановлението на БРП е законосъобразно, то същото да бъде потвърдено.

По делото е постъпило становище от „**********“ АД, представлявано от Е.Б., чрез адв. Мирослав Стойков, с което се излагат съображения за правилност и законосъобразност на протестираното определение, с което БРС е отменил постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

Отправено е искане определението на БРС да бъде оставено в сила.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Протестът срещу определението на районния съд е подаден в предвидения в закона срок и 2 изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Жалбата срещу определението на районния съд също е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Бургас, протеста, жалбата, становището и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебно производство № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас, пор. № 2382/2017 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е образувано на 08.08.2017 г. за това, че в периода от 20.06.2017 г. до 02.08.2017 г. на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. Созопол, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен.

Към наказателна отговорност са привлечени лицата Г.Д.Д., ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН **********, като са им предявени обвинения, както следва:

По отношение на Г.Д. за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. Созопол, в съучастие като съизвършител с Д. С. С., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – охранители към „Д.Г.“ ООД – гр. София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от Закона за задълженията и договорите или подаване на заявление по чл. 417, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „**********“АД, ЕИК **********, представлявано от Е.З.Б., свое предполагаемо право на ползване на къмпинг „К.“ /в качеството му на едноличен собственик и управител на „**************“ ЕООД/, на основание договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „**********“АД, ЕИК ********** и „**************“ ЕООД, ЕИК **********, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е.Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По отношение на Д. С. за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. Созопол, в съучастие като съизвършител с Г.Д.Д., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – охранители към „Д.Г.“ ООД – гр. София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от Закона за задълженията и договорите или подаване на заявление по чл. 417, т.

3 от Гражданския процесуален кодекс, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „**********“АД, ЕИК **********, представлявано от Е.З.Б., свое предполагаемо право на ползване на къмпинг „К.“ /в качеството му на 3 едноличен собственик и управител на „**************“ ЕООД/, на основание договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „**********“АД, ЕИК ********** и „**************“ ЕООД, ЕИК **********, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е.Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, назначени и изготвени са експертизи, както и са представени и приобщени множество писмени доказателства.

Посредством събрания по делото доказателствен материал наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод, че в конкретния случай деянието по чл. 323 от НК е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Въз основа на приетата фактическа обстановка, прокурорът е приел, че от обективна страна деянието не е извършено, тъй като преди влизането на представители на „***********“ ЕООД в къмпинга не е имало спор за достъп от насрещната страна. Държавното обвинение е заключило и че от субективна страна деянието не е осъществено, тъй като обвиняемите са нямали съзнание да са извършвали самоволни и оспорвани от други действия. Застъпено е становище, че от доказателствата по делото не е установено какво отношение е изразила свид. Е.Б. към създалата се ситуация и каква е нейната ответна реакция, доколкото същата се явява пострадало лице. Заключил е, че наличните доказателства не са достатъчни, за да подкрепят по безусловен и безпротиворечив начин извод за извършено престъпление по чл. 323, ал. 5 от НК. Същевременно в постановлението си прокурорът е посочил, че от възприетата и изложена фактическа обстановка би могло да се направи извод за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 3, т.

6 от НК, доколкото е упражнена психическа принуда чрез заплашване спрямо свид. М. М., като управител на къмпинг „К.“, както и спрямо останалия персонал. Това обстоятелство според районния прокурор налага делото да се раздели, като се изпрати по компетентност на Окръжна прокуратура – Бургас с оглед преценка за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 213а, ал.

3, т. 5 и т. 6 от НК. По изложените съображения, с Постановление от 03.10.2022 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК е прекратил производство по воденото ДП относно обвиненията за престъпления по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК спрямо двамата обвиняеми, като е изпратил материали по компетентност на БОП с оглед преценка за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 213а, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК.

С атакуваното определение БРС не е споделил аргументите и правните изводи на прокурора. Приел е в контролирания съдебен акт, че разследването не е проведено пълно, обективно и всестранно, като не са изяснени съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. В тази връзка е отправил указания за извършване на допълнителни действия по разследването – извършване на очни ставки, допълнителни разпити на свид.

4

И. и свид. М., събиране на допълнителна информация досежно подавани сигнали на тел. 112, както и относно твърденията, че са подавани множество жалби до РУ – Созопол, касаещи възникналите пререкания между страните.

Относно доводите на прокурора за осъществено престъпление по чл. 213а, ал.

3 от НК, което е от компетентността на окръжна прокуратура, районният съд е приел, че същите се явяват преждевременни, тъй като такава преценка би могла да се направи едва когато бъде изяснена в детайли действителната фактическа обстановка и бъдат обсъдени всички доказателствени източници.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд. В случая БОС констатира, че по делото по безспорен начин е установено, че дружество „**********“АД, ЕИК ********** е било собственик на няколко туристически обекти в къмпинг „К.“, представляващи терен от пет поземлени имота с обща площ от 33 361 кв.м., включващи мотел с рецепция, бунгала, санитарни възли и помощни постройки. Също така е установено, че на 05.01.2015 г. бил сключен договор между „**********“ АД и ТХ „Р.Х.“ ЕООД, ЕИК ************, съгласно който акционерното дружество държи и ползва туристическия обект за извършване на търговска дейност на територията на къмпинга, а ТХ „Р.Х.“ ЕООД притежава изискуемия за това лиценз за хотелиер и туроператор, издаден от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Представител на холдинговото дружество от 24.02.2015 г. е Р.А., а на акционерното дружество от 17.06.2016 г. представител е Е.Б.. От доказателствата по делото се установява, че на 31.03.2016 г. по партидата на „**********“ АД в Търговския регистър била вписана промяна на обстоятелства, според която като представляващ дружеството е била вписана свид. З. И..