Решение № 108 от 17.10.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Етрополе, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100032 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.***************– чрез пълномощника му адв. Д. М. М. от САК, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40011356373/11.08.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество, на основание чл.22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 1 ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и установителен иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи на договора, предявен като евентуален, при евентуалното неуважаване на първоначалния иск.

В молбата се твърди, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40011356373/11.08.2022 г., съгласно който е договорено да ищеца да бъде предоставена в заем паричната сума от 1200,00 лева. Посочено, че в договора е уговорено ищецът да ползва две допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 1 възнаграждението за което възлиза в общ размер на 1140,00 лева или почти 95 % от размера на главницата. Излагат се твърдения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като е съставен на шрифт по – малък от 12; предвид обстоятелството, че не е подписан от ищеца на всяка страница и че на същия не е представено копие на общите условия.

Навеждат се доводи и за това, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице яснота относно формирането на ГПР, като е посочен различен такъв, а не действителния. В този смисъл се посочва, че в посочения в договора ГПР не е калкулирана сумата за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са изначално известни на кредитора и с прибавянето на стойността на които ГПР ще надвиши предвидения в закона максимален размер на същия, респ. нарушена е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излагат се доводи и за това, че клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, с оглед на което е нарушена и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.

С всички горепосочени аргументи ищецът претендира обявяването на нищожността на процесния договор на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД, поради нарушение на закон, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 ЗЗП, поради неравноправност. В условията на евентуалност претендира прогласяване нищожността на клаузите за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

В срока по чл.131 ГПК дружеството – ответник

– чрез своя пълномощник юрисконсулт Ивета Тончева Тонева, е представило отговор, с който оспорва предявените срещу него искове, със съответни аргументи, подробно описани в отговора. Прави възражение относно недопустимостта на така предявения иск поради липса на правен интерес от предявяването му, като посочва, че предвид обстоятелството, че ищецът е заплатил въпросните суми, за които твърди, че са платени без основание, то той разполага с възможност да предяви осъдителен иск. Излагат се доводи за това, че установителния иск е допустим, само в случаите, в които не може да бъде предявен осъдителен или конститутивен иск. С отговора се претендират разноски, сторени от ответното дружество в производството и се прави възражение за претендираните такива от страна на ищеца за адвокатско възнаграждение.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в която същият заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага подробни аргументи относно основателността им; претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание дружеството – ответник, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от същото, с която е представено пълномощно за юрк. И. Т., но не се взема становище по ход на делото.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: копие на погасителен план към договор за потребителски кредит с № 40011356373, сключен между страните по делото; копие на договор за потребителски кредит

„Профи кредит

Стандарт“

С

№

400113356373/11.08.2022 г., ведно с общи условия и СЕФ; адвокатски пълномощни и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.

В съдебното заседание по делото е допусната и изготвена съдебносчетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че действителния размер на ГПР в процесния договор е в размер на 236,25 %, което е изчислено съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и таксите за допълнителни услуги „Флекси“ и „Фаст“.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.08.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ С № 400113356373, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 1200,00 лева, а той се задължил да му ги върне във вид на 18 бр. вноски, в срок до 01.02.2024 г., заедно с начислената върху тази сума възнаградителна лихва в посочен в договора размер от 0,11 %, изчислена на дневна основа. При това положение, в договора бил посочен годишен на разходите /ГПР/ в размер на 48,84 %, а като обща дължима сума по кредита – 1601,21 лева.

С горепосочения договор между

3 страните били договорени допълнителни услуги: услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит на стойност 480,00 лева и услуга „Флекси“, изразяваща се в получаването на право длъжникът да променя едностранно погасителния си план при съответни специфични условия, описани в договора, на стойност 660,00 лева. Съгласно договора размерът на вноската за тези две услуги се равнявал на 63,34 лева месечно, като се начислявал ведно с размера на съответната вноска за главницата и договорната лихва. С оглед на това общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлязло в размер на 2741,21 лева, размерът на вноската – на 152,31 лева, а годишният процент на разходите – в размер на 236,25 %.

Главницата по договора за кредит била усвоена от ищеца и той извършил няколко плащания на погасителни вноски по него, след което преустановил изпълнението на задълженията си по договора.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно описани по горе, както и от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че от страна на ответното дружество не беше доказан твърденият от него факт за пълното плащане на всички дължими суми по процесния договор от страна на ищеца. Освен формалното изявление за наличието на тези плащания в отговора на исковата молба, от страна на ответника не бяха релевирани никакви доказателства за наличието на този факт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между страните по делото, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално – на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и установителен иск за прогласяване нищожността на клаузите, предвиждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ на договора, при евентуалното неуважаване на първоначалния иск.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между 4 него и ответното дружество е сключено облигационно правоотношение, договорът за което е нищожен на посочените от него основания, респ. отделни негови клаузи са нищожни.

В тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да установи релевантните за него факти и обстоятелства относно недопустимостта и неоснователността на исковите претенции.

По делото не се спори, че между страните по него е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими правилата на ЗПК. Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР - 48,84 %. От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза, обаче, която съдът кредитира изцяло, по безспорен начин се установява, че действителния годишен процент на разходите възлиза в размер на 236,25 %, който размер е изчислено съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за обезпечение съгласно чл. 5 от договора. В този смисъл настоящият съд счита, че при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по 5 определения в ЗПК начин, поради което договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на законовите разпоредби на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Наред с горното изчисленият действителен размер на ГПР надвишава повече от четири пъти максималния допустим такъв от 50 % по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид на това съдът счита, че договорът се явява и такъв сключен при заобикаляне на закона, тъй като чрез включването в него на клаузите на чл. 5 от договора, изискващи сключване на възмезден договор за поръчителство, и същевременно невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР по кредита се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като при включване на таксите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, същият би надхвърлил четирикратния размер на законната лихва. С оглед на това съдът счита, че договорът за кредит заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. се явява недействителен и на това основание.

По изложените съображения съдът намира, че предявения първоначален за прогласяването на недействителността на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ с № 40011356373/11.08.2022 г., се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло. В този смисъл съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения, в случай на неуважаването на първоначалния такъв, иск за прогласяването на нищожността на отделните клаузи, предвиждащи услугите „Фаст“ и „Флекси“ в процесния договор.