Решение № 73 от 19.10.2020, Районен съд - Чепеларе

Решение № 73/19.10.2020г. по гр.д. № 112/2020г.

Съдия докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на по реда на чл. 439 ГПК.

Делото е образувано по искова молба подадена от Е.Д.Г. ЕГН ***, с адрес: гр.Ч. ул..... № ..., срещу "...." ЕООД ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ...., ж.к....., .... № ...., представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., с предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, по който се иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължа заплащане на следните суми, които се събират принудително по изп.д. №1307/2013г. по описа на ЧСИ К.П. с рег.№ .... в КЧСИ, а именно: 6 028.40 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. до окончателното погасяване, която законна лихва за периода 30.06.2020г. до 24.07.2020г. - датата на предявяване на иска е в размер на 41.86 лв. /съгласно Удостоверение Изх.№ 44595/14.07.2020г. издадено от ЧСИ К.П./, които суми се събират въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/2013г. на Районен съд гр.Чепеларе, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ищцата излага, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №21/13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/2013г. Районен съд гр.Чепеларе разпоредил тя и други двама солидарни длъжници да заплатят на "...." АД сумата от 10 245,01 лв., от които главница в размер на 9 844,26 лв. и договорна лихва за периода от 05.07.2012г. до 05.03.2013г. в размер на 400,75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 9 844,26 лв. считано от 06.03.2013г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 204,90 лв.; издаден бил и изпълнителен лист от 13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/2013г., обективиращ вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Сочи, че видно от заповедта за изпълнение вземанията произтичат от Договор за банков кредит № ТR 71241246, сключен па 27.02.2008г. между "...." АД и В.К. кредитополучател, обезпечен с поръчителство на Г. и това на още едно лице. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение с разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/2013г. на Районен съд гр.Чепеларе, на 22.05.2013г., срещу ищцата и останалите длъжници от "...." АД било образувано изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К.П. с рег.№ .... в КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на Г. в "...." АД, запор на трудовото й възнаграждение, както и възбрана върху нейни недвижими имоти. Ищцата твърди, че с молба вх.№ 38229/12.12.2013г. "...."АД е поискало спиране на изпълнението по делото, както и вдигане на наложените й запори и възбрани, като с Постановление изх.№55741/12.12.2013г. на ЧСИ изпълнителното производство е спряно. Следващото искане за извършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело отправено от страна на "...." АД –взискател, е с молба вх.№21146/25.04.2016г., като със същата се иска налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Г. и налагането на възбрана върху установените недвижими имоти, които са нейна собственост. Излага се, че в периода от 23.05.2013г. до 23.05.2015г., "...." АД не е поискало извършването на изпълнителни действия по делото. На 04.12.2017г. "...." АД сключва с "...." ЕООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който се прехвърля на "...." ЕООД и вземането към ищцата. На 26.09.2018г. "...." ЕООД сключва с "...." ЕООД Договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който се прехвърля на "...." ЕООД и вземането към ищцата. На 15.10.2018г. "...." ЕООД " сключва с "...." ЕООД Договор за 1 продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който се прехвърля на "...." ЕООД и вземането към Г.. Ищцата сочи, че макар извършената цесия да не й е надлежно съобщена, от така сключените договори следва, че към 15.10.2018г. вземането срещу нея, предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.03.2013г., издадени по ч.гр.д.№ 50/2013г. от Районен съд гр.Чепеларе, е в патримониума на ответника - "...." ЕООД. Последното е конституирано като взискател по изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К.П. с рег.№ .... в КЧСИ, който насочва изпълнението върху собствени имоти на ищцата. Така на 02.02.2020г. по искане на ответника, върху нейна съсобствена жилищна сграда с идентификатор №80371.245.....била наложена възбрана.

В исковата молба се твърди, че в периода от 23.05.2013г. до 23.05.2015г. праводателят на ответника не е поискал по изпълнителното дело да бъдат извършвани изпълнителни действия. С оглед на това и на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК към 23.05.2015г. ищцата намира, че изп.д.№ 1307/2013г. по описа на ЧСИ К.П. с рег.№ .... в КЧСИ било прекратено по силата на закона /ех 1еgе/. За прекратяването на изпълнителното дело Г. счита, че не е необходим нарочен акт на съдебният изпълнител, като липсата на такъв акт, не препятства настъпването на законовите последици, свързани с бездействието на взискателя. Счита, че от 24.05.2015г. по отношение на вземането е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла към 24.05.2020г. и погасила правото на ответника на принудително изпълнение към същата дата, на основание чл.110 ЗЗД. Поради това, към момента на завеждане на настоящото производство Е.Г. твърди, че ответникът не разполага с правото принудително да събере вземането си срещу нея, което въпреки това той претендира да направи, видно от предприетите от него изпълнителни действия.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който се навеждат доводи за недопустимост и неоснователност на претенцията. Сочи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 50/2013г. на ЧРС, въз основа на който е образувано изп. дело №1307/2013г. по опис на ЧСИ К.М.П.. Твърди се, че процесното вземане му е прехвърлено по силата на договор за цесия сключен с "...." ЕООД на дата 15.10.2018г. "...." ЕООД е придобило вземането въз основа на сключен договор за цесия с „....." ЕООД от 26.9.2018г. С отговора ответникът прилага и обратна разписка от товарителница № 1871583351 за получено уведомление за цесия от ищеца на 20.12.2018г.

Предвид твърдяното в исковата молба прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, счита, че предприетите от него след встъпване в правата на кредитор действия по принудително изпълнение не са годни да увредят патримониума на ищеца. Поради това намира иска за недопустим. Излага, че вземането, предмет на изпълнение, като материално право се удостоверява в изпълнително основание. Давността не засяга това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда. Намира, че за да бъде легитимиран да отрича процесуално право, ищецът следва да е страна и в процесуално отношение и законът да предвижда съответния иск. Сочи, че такъв е иска на длъжника срещу предприетото спрямо него изпълнение, като по реда на чл. 439 ГПК длъжникът може да се позове на отпадането, поради новонастъпили факти както на материалното право, така и на упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист. Затова само ако е налице процесуалното правоотношение по принудително изпълнение длъжникът може да предяви насрещното си възражение чрез специалния отрицателен иск срещу правото на изпълнение. Без такова правоотношение обаче счита, че липсва интерес от защита по общия ред.

Ответникът сочи, че прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона с оглед нормата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК няма отношение към дължимостта на вземанията по изпълнителен лист, а към законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, която подлежи на проверка по различен процесуален ред, а именно чл. 435 и следващите от ГПК.

2

Счита, че липсва положителна предпоставка за водене на установителния иск за отричане на право на принудително изпълнение въз основа на възражение за изтекла давност без наличие на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда. /Определение № 3492 от 8.10.2018 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1429/2018 г/. Относно фактическите обстоятелства по делото, ответникът излага следното: С оглед на обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора е стартирана процедура по събиране на вземането по принудителен ред, в резултат на която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп. дело №1307/2013г. по опис на ЧСИ К.М.П.. Намира изразеното от ищеца, че не се дължи на „...." ЕООД процесното вземане, за неоснователно. Относно твърдението на Г., че процесното вземане е погасено по давност, уточнява, че приложение в настоящия случай следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение излага следните аргументи: Още след образуване на изп.дело № 1307/2013 г. са искани и са извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. На 17.6.2013г. е наложена възбрана, на 8.7.2013г. взискателят е депозирал молба с искане за прилагане на изпълнителен способ. На 12.12.2013г. изпълнителното производство е било спряно. На 6.1.2014г. е депозирана молба с искане за прилагане на изпълнителен способ и т.н.

Ответникът счита, че не е без значение и обстоятелството, че изпълнителното дело е било спряно, като през това време взискателят не е имал възможност да иска и предприема изпълнителни действия. Навежда доводи, че съобразно процесуалната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Срокът, установен с цитираната норма, е преклузивен, а не давностен и започва от тече от последното извършено и/или редовно поискано изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново изпълнително производство. Ответникът заявява, че разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК регламентира последиците при пълно бездействие на взискателя за горния срок по самото дело, а не спрямо един или друг от солидарните длъжници. Прекратяване по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на някои от солидарните длъжници счита, че не може да настъпи, доколкото предприемане на изпълнителни действия спрямо един от тях неминуемо рефлектира върху правната сфера и на всички останали, т.е. по отношение и на останалите не може да се приеме, че е налице бездействие, което да е основание за прекратяване на изпълнителното дело. Намира, че между солидарните длъжници е налице единство в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е възможно по-скоро състоянието на солидарност, което е обременително за съдлъжниците. Ответникът отбелязва, че макар с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. да е отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Счита, че към момента на образуване на изп. дело № 1307/2013г. е в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на 3