Решение № 1202 от 18.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Пловдив, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330113081 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й. Й. С. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № *** от 11.02.2022г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД; иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на сключения между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № *** от 11.02.2022г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради липса на основание и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

„1- во“ ЗЗД за осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер от 1630, 98 лева- недължимо платена сума за възнаграждение за гаранция по недействителен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 11.02.2022г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 07.09.2023г. / до окончателното й погашение. При условията на евентуалност, ищецът предявява срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. „1- во, 2- ро и 3- то „ ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от 11.02.2022г., установяваща задължение на потребителя да осигури обезпечение по договора за паричен заем.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № *** от 11.02.2022г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му е предоставена сума в размер от 2750 лв. Сочи се, че в чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение- две физически лица- поръчители, които следва да отговарят на множество критерии или банкова гаранция в размер на всички вземания на 1 кредитора по договора, или одобрено от заемателя дружество. Изтъква се, че на практика за потребителя е невъзможно да осигури което и да било от първите две обезпечение, поради което е принуден да сключи договор за поръчителство с посочено от кредитора дружество. Сочи се, че макар и обезпечението да е задължително, възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при формиране на ГПР по договора за кредит. Твърдят се нарушения на чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, което води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, както и отразяването в договора на ГПР различен от действителния води до нищожност на договора. Изтъква се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен на 11.02.2022 год. с „Файненшъл България“ ЕООД, също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Иска се от съда прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на този за предоставяне на гаранция спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, и връщане на платеното по договора за гаранция. В условията на евентуалност, спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се моли да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал писмен отговор, с който поддържа, че исковете са недопустими, а по същество и неоснователни. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да е включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал писмен отговор. Твърди, че исковото производство е недопустимо, а по същество се оспорват предявените искове. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорва се твърдението, че договорът между страните е лишен от правно основание. Изтъква се, че срещу възнаграждение в неголям размер, длъжникът е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи се, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за предоставяне на гаранция поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за паричен заем. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Изи Асет Мениджмънт” ( като кредитор) АД и Й. Й. С. ( като заемател ) е 2 възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № *** от 11.02.2022г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 2750 лв..

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 35, 00%, годишният процент на разходите е 41. 71%, а задължението следва да се погаси на седемнадесет двуседмични вноски. Съобразно чл. 4 от Договора за паричен заем, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, всяко от които да отговаря кумулативно на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; да получава месечен трудов доход в нетен размер от 1000лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако такива са налице, кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от „редовен”; 2) банкова гаранция с бенефициер- заемодателя, за сумата в размер от 3095, 02 лв. (посочена в чл.

2, т. 7 от Договора), със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за кредит; 3) одобрено от заемодателя дружествопоръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника С. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

На дата 11.02.2022г. между ищеца Й. Й. С. и „Файненшъл България“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, ищецът дължи на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 1630, 98 лв. ( което възнаграждение е разсрочено съобразно приложимия по договора за кредит погасителен план ).

От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 53- 55/ се изяснява, че при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР е взето предвид единствено вземането за възнаградителна ( договорна ) лихва. Сочи се, че задължението на потребителя да заплати възнаграждение по договора за гаранция не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта ( поръчител), ГПР по договора за кредит се равнява на 385, 45 %. ( или увеличение с 343, 74 % спрямо посочения в договора ГПР).

В заключението на експерта е посочено, че заплатената сума към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора за кредит възлиза на 3006, 21 лв., а заплатената сума към „Файненшъл България“ ЕООД по договора за предоставяне на гаранция възлиза на 1211, 16 лв. При защита на заключението в открито съдебно заседание от 05.03.2024г. ( л. 56 гръб) експертът потвърждава, че сумата от 1211, 16 лв. е заплатена именно на „Файненшъл България“ ЕООД и не са налице данни да са осъществявани други плащания от ищеца в полза на „Файненшъл България“ ЕООД.

Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената съдено- счетоводна експертиза, като счита същата за обективна, обоснована и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Й. Й. С. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2750 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез 3 публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на гаранция № *** от 11.02.2022г., сключен между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД. Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство ( гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на гаранция от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица ).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от 3095, 02 лв. ( изискването е банковата гаранция да е в размера на сумата по чл. 2, т. 7 от Договора, а именно- 3095, 02 лв.), или одобрено от заемодателя дружество поръчител ( именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредитно финансиране от кредитна институция в сравнително нисък размер (2750 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от 3095, 02 лв. (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лицапоръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях ( така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ).