Решение № 177 от 17.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Сливен, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна К. Д.а при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно дело № 20232230201302 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба от К. Д. С. против НП № **** от 17.08.2023 г. на Началник Група в ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 12.06.2023 г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка “Форд Транзит”, с рег.№ ****, по път III-5305. На км. 24,600 между **** и 1 главен път I-6 се извършвали ремонтни дейности. В участъка имало поставени пътни знаци обозначаващи извършването на ремонта, както и пътен знак В26 за ограничение на скоростта на движение. В средата на пътното платно се намирали служители на „Пътно поддържане“, които извършвали дейност по заснемане на пътя и маркиране на асфалта – свидетелите А. Б. и М. М.. При преминаването си покрай тях жалбоподателят ударил със страничното си огледало стоящия в средата на пътното платно свидетел Б., след което продължил движението си. Негов колега се обадил на полиция и Бърза помощ, като на място най-напред пристигнала линейка и откарала свид. Б. в болницата. През това време на място пристигнал и екип на СПП, както и самият жалбоподател, който бил установен от полицейските служители и се върнал на място. За причиненото ПТП на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” и „б“ от ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН , на жалбоподателя било издадено наказателно постановление № НП № ****/17.08.2023 година от Началник Група в ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл.123, т.2, б.“а“ от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение на чл.123, т.2, б.“б“ от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалване, а разгледана по същество се явява частично основателна.

Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установено е, че на 12.06.2023 г. жалбоподателят при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **** поради несъобразяване на скоростта си на движение със състоянието на пътя – участък в ремонт, обозначен със съответните пътни знаци и наличието на хора по пътното платно, извършващи действия по заснемане и очертаване на пътя, е причинил ПТП с пострадало лице.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда императивното задължение за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост, която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.

Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта си на движение не само с посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други 2 затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Поради това, съдът счита че напълно правилно и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения в разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП размер на глобата, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.

По отношение на следващите две констатирани нарушения, от събраните по делото гласни доказателства се установи по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и „б“ от ЗДвП от страна на жалбоподателя К. С.. Установено е, че на посочената дата, след настъпилото ПТП с пострадало лице, същият не останал на мястото на ПТП, а го е напуснал и се е придвижил към гр. Сливен, както и че не е уведомил полицията за това ПТП.

Доколкото съгласно разпоредбата на чл.123 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, а жалбоподателят не е сторил това, то според съда същият е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.2 букви „а“ и “б“ от ЗДвП.

По делото не се установи той да се обадил на СПП за предизвиканото от него ПТП, напротив това е сторил колега на пострадалия Б.. В този смисъл е изпълнен състава на нарушението по б.“а“ на т.1, ал.2 от чл.123 от ЗДвП.

Жалбоподателят не ангажира доказателства в тази насока, а съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното т.е. те имат обвързваща доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН.

Жалбоподателят ангажира гласни доказателства, в подкрепа на факта, че е останал на мястото на произшествието и по-скоро в близост до това място, тъй като на местопроизшествието е имало завой и не е имал възможност да спре, т.е. доказателства че не извършил нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Въпреки ангажираните доказателства, съдът намира, че те не оборват констатациите по акта, че не е останал на мястото на произшествието и изчакал пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Дори да се приемат за абсолютно достоверни показанията на ангажираните от него свидетели, то не може да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил задължението си. Първо, защото там където е 3 спрял в никакъв случай не е мястото на произшествието и второ дори да се приеме доводът му, че това е било обусловено от невъзможността да се спре на местопроизшествието, то в този случай би следвало да остане поне на това място и така да изпълни задължението си по ЗДвП, но той е напуснал и това място и се е отправил към гр. Сливен и едва след като е бил потърсен от полицейските служители, се е върнал.

АНО правилно е определил наказанието на жалбоподателя за всяко едно от двете нарушения на чл.123 от ЗДвП и съдът намира, че те напълно съответстват на извършеното нарушение и на вината на жалбоподателя.

Наложеното за тези нарушения наказание е повече към границата на предвидения минимум в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП размер на глобата, а срокът на лишаване от право да управлява МПС е в предвидения минимум, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № **** от 17.08.2023 г. , издадено от Началник Група в ОДМВР-Сливен, Сектор „Пътна полиция“- Сливен , с което на К. Д.

С. с ЕГН **********, от ****, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2,б.“а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.2,б.“б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 60 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4