Решение № 49 от 31.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. *, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20241200501206 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от А. Ш. Х., ЕГН **********, чрез адв. Т. П., против решение № 239/ 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 49/ 2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 239/ 04.10.2024 г., постановено по гр. д. № 49/ 2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с искане за отмяната му изцяло, като бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се подробни съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

1

Настоящият състав на Окръжен съд - *, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от А. Ш. Х. от *** против К. Л. Б., Н. Ю. Б. и Ц. М. Ю., тримата от ***, като се прави искане на основание чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на тримата ответници, че ищеца е изключителен собственик на 2/3 /две трети/ идеални части от следният недвижим земеделски имот, находящ се в землището на село *, общ. *, обл. *, а именно: - Поземлен имот с идентификатор *** по ККР одобрени със Заповед РД-18509/31.07.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, Последно изменение на ККР, засягащи поземления имот е от 27.02.2023 г., Адрес на поземления имот: - *, местност „*“, Площ – 3403 кв. м., Трайно предназначение на територията: - Земеделска, Начин на трайно ползване:- Нива, Категория: - 9, Предишен идентификатор:- няма, Номер по предходен план: - 055041, Съседи:

- Имоти с идентификатори: - ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и ***, представляващ по предходен план: - Нива с площ от 3.403 декара, девета категория, находяща се в местността „* “ от 1 землището на с. *, общ. *, обл.

*, съставляваща имот №055041 по картата на землището, при граници/съседи:

- Имот №055042 - Нива на наследниците на С. М. К., Имот №055031 - Нива на наследниците на Ш. А. Ш., Имот №055072 - Пасище/мера на община *, Имот №055039 - Нива на наследниците на А. А. К., Имот №055037 - Нива на наследниците на М. М. К. и Имот №055040 - Нива на община *, както и да бъде осъден ответника Ц. М. Ю. да предаде на ищцата владението върху 1/6 ид. част от процесния недвижим земеделски имот, както и следваща се правна последица за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение - чл.587. ал.2 от ГПК.

Твърди се от ищцата, че по силата на наследство и давностно владение е собственик на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот. С влязло в сила решение №1539А от 04.09.1995 г. на Поземлена комисия с.*, на наследниците на И. А. Р., бивш жител на с. * е възстановено правото на собственост и върху процесния имот. Веднага след възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, между които 2 и процесният имот, живите наследници на общият наследодател извършили по между си неформална доброволна делба на същите имоти, като определили и правото на ползване в онези от имотите, които останали като съсобствени между някои от наследниците. В делбата участвал съпруга на ищцата И. И. Х., на мястото на починалият си баща Б. И. Х., който бил син на наследодателя. При делбата съпругът на ищцата получил в дял 2/3 ид. ч. от процесния имот, а останалата 1/3 ид.ч. от имота била предоставена в дял на дъщерята на общия наследодател А. И. Д.. По общо разбирателство между съсобствениците на процесния имот, от 1995 г. ищцата и съпругът й започнали да владеят и ползват предоставените им в дял 2/3 ид.ч. от имота в западната му част, при съседи: - от север и североизток - поземлен имот с идентификатор 2

***, а по плана за земеразделяне 055072 - пасище/мера на община *; от изток - 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне – предоставена в дял на А. И. Д.; от югоизток поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055042 собственост на наследниците на С. М. К.; от югозапад - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055040 - нива на община * и от запад - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055037- собственост на наследниците на М. М. К.. От 1995 г. А. И. Д. започнала да владее и ползва своя дял от 1/3 ид. ч. в източната част на имота при съседи: - от север поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055072 - пасище/мера на община *; от изток - поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055031 - нива на наследниците на Ш.

А. Ш.; от югоизток и юг- поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055042 - собственост на наследниците на С. М. К.; от югозапад - ***, а по плана за земеразделяне 055040 - нива на община * и от запад - 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, а по плана за земеразделяне 055041предоставени в дял на съпруга на ищцата. От 1995 г. и до смъртта си през 2006 г. А. Д. владяла своята част от имота, съгласно разпределението. До смъртта на съпруга на ищцата през 2010 г., двамата заедно, а след смъртта му – само 3 ищцата владели своята част от имота съобразно разпределението. Децата им не се интересували от имота, поради което ищцата владяла своя дял със съзнанието на единствен собственик. След смъртта на А. Д. нейната част от имота се владяла от ответницата Н. Б. до 2019 г., когато тя заминала да работи в чужбина. В края на 2023 г. в частта на имота на ищцата, ответника Ц. Ю. започнал да копае с багер, заявявайки, че 1/2 ид.ч. от имота е негова. Ищцата извършила проверка, при която установила, че през 2018 г. ответниците Н. и К. Б.и се снабдили с нотариален акт за собственост на 1/2 ид.ч. от имота въз основа на давностно владение, след което дарили имота на ответника Ю.. Тъй като разпореждането със собствената на ищцата 1/6 ид.ч. от имота е без правно основание, е предявен настоящия иск.

Ответниците Н. Б. и К. Б. представят общ отговор на исковата молба.

Ответника Ц. Ю. представя отделен отговор на исковата молба. Съдържанието на отговорите е идентично. С тях ответниците изразяват становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. По същество намират иска за неоснователен. Твърдят, че с решение № 1539А от 04.09.1995 г. на ПК с. *, на наследниците на И. А. Р. е възстановено правото на собственост върху процесния имот, както и върху други имоти. Още докато е бил жив И. Р., заедно със съпругата му определили кой от притежаваните от тях имоти на кое от децата им ще остане в наследство след тяхната смърт.

Процесният имот бил определен в дял на А. И. Р., ЕГН: **********, починал на *** г. Същият живеел в гр. * и поради това определил неговият дял от наследството - процесния имот да бъде разделен между бащата на съпруга на 3 ищцата И. И. А. и майката на ответницата - А. И. Д., като всеки от тях получил по 1/2 идеална част от имота. Между идеалните части на всеки от тях имало денивелация, която е налице и към настоящия момент. Не е вярно твърдението, че А. Д. е получила в дял и владяла 1/3 ид.ч. от процесния имот.

Не става ясно причината, по която на бащата на съпруга на ищцата са дадени в дял 2/3 ид.ч., а на сестра му – 1/3 ид.ч. От друга страна при съсобствен имот, при който не е извършвано разпределение правото на ползване няма как да се определи къде се намират 4 съответните идеални части от имота. От своя страна твърдят, че от 2006 г. (смъртта на А. Д.) до момента на даряването на Ц. Ю. - 21.02.2023 г., ответниците К. Б. и Н. Б. владеели собствената си на основание давностно владение 1/2 ид.ч. от процесния имот, а преди нейната смърт от 1995 г. до 2006 г. Душева владяла тази 1/2 ид.ч. Останалата 1/2 ид.ч. от същия имот се владеели от И. И. Х. и съпругата му - ищцата по делото до 2008 г., когато същите без документ продали своите идеални части от имота на друго лице, което започнало да го използва като складира насипи от пясък.

След този момент и след смъртта на И. Х. – 2010 г., имота не се ползвал нито от ищцата по делото, нито от другите наследници на И. Х. - техните деца. Не отговарят на истината твърденията, че ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от имота, а първите двама ответници, съответно на 1/3 ид.ч. от същия. Ищцата не е осъществявала трайно, непрекъснато, явно и спокойно владение в законоустановения срок върху идеални части от имота, още по-малко на 2/3 ид.ч. от същия. Дарявайки 1/2 ид.ч. от процесния имот, първите двама ответници не са се разпоредили без правно основание с чуждо право, а са дарили собствените им идеални части от имота, с които са могли да се разпореждат свободно. Въпреки, че станало известно, че Ц. Ю. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот от 21.02.2023 г., на 29.12.2023 г. ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност. От 21.02.2023 г. до датата на издаването на посочения нотариален акт на основание давностно владение на ищцата 29.12.2023 г. е изминал период по-дълъг от 6 месеца, в които фактическата власт върху посочените идеални части е била упражнявана първоначално от първите двама, а впоследствие - от третия ответник, поради което съгласно чл. 81 от ЗС дори и преди посочените дати ищцата да е упражнявала владение върху идеални части от имота, то тя е изгубила същото и давността е прекъсната.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.

Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при 4 събиране и оценка на доказателствата по делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

По ревандикационният иск:

Ревандикационният иск, който е процесуално допустим, предвид наличието на правен интерес за ищците, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Това свое становище, съдът обуславя на следните обстоятелства:

При тази квалификация на иска и с оглед на изложените съображения, съдът счита, че същият е процесуално допустим и следва да бъде разгледан от съда по същество.

По отрицателния установителен иск:

Допустимостта на иска се извежда от твърденията в исковата молба, че имота е собственост на ищците като наследници на Н. И. Г. (от своя страна наследил и К. И. Г.). Иска се да бъде признато за установено, че първият ответник не е собственик на целия имот на основание давностно владение и доколкото при доказване на иска, ищците ще потвърдят правата на собственост, установени за наследодателя им с нотариалния акт от 2008 г., то те имат правен интерес от предявяването му. По отношение на втория ответник се иска да се бъде признато за установено, че ищците са собственици на 1/7 ид.ч. от имота, както и да бъде осъден да им предаде владението на имота.