Решение № 989 от 19.12.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4861/2023
- Вид
- Решение № 989
- Подписан
- 19.12.2023
- Състав
- Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 96 · Закон за социалните услуги
- чл. 97 · Закон за социалните услуги
- чл. 97, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 1 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 2 · Закон за социалните услуги
- чл. 98, ал. 3 · Закон за социалните услуги
РЕШЕНИЕ
№ 989 гр. Сливен, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230104861 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, К. С. К., ЕГН:
********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от умствена изостаналост и е поставено под пълно запрещение през 2005 г. като поради необходимостта от непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на К. К. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.
В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето, редовно призована, не се явява. Представила е писмено становище, с което моли лицето да бъде настанено в Дома, тъй като не може да се грижи за него по здравословни причини, а именно онкологично заболяване.
1
Директорът на ДПЛУИ - Твърдица и упълномощен от настойника изразява становище за основателност на молбата и моли К. да бъде настанен в ДПЛУИ - Твърдица за срок от три години.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебно заседание изразява желание да бъде настанен в Дома.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето К. С. К. е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 22.11.2023 г.
К. К. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 16.12.2004 г. със срок - пожизнен, със заболяване с диагноза „Друга умствена изостаналост“, за което е определена 95 % трайна неработоспособност с чужда помощ.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето К.
К. е на 39 години, неженен, няма деца. Отглеждан е предимно в семейна среда. Настанен е за първи път в ДПЛУИ - Твърдица през 2018 г. поради влошаване на здравословното му състояние, изразило се в упражняване на физическа и вербална агресия спрямо майка му. През м. март 2020 г. е изведен от услугата и отново е заживял със своята майка. На 11.09.2023 г. майката на лицето е постъпила в отделение по Онкология за операция, а на 03.10.2023 г. е била приета за химиотерапия, като й предстоят още няколко курса. Вследствие на заболяването си не е възможно майката да продължи да полага грижи за сина си, а няма и други близки роднини, които да могат да поемат грижите за лицето.
К. е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Велико Търново през 2005 г. За негов настойник е назначена майка му Х. М., която е упълномощила със своите настойнически права Ж. Г. С. - Директор на ДПЛУИ.
Настойникът е изразила писмено становище лицето да продължи да ползва социалната услуга, тъй като тя няма възможност да се грижи за сина си поради онкологично заболяване.
Към момента К. К. не е ориентиран за време, пространство и собствена 2 личност. Няма запазени възможности самостоятелно да задоволява основните си жизнени потребности. Изцяло е зависим от грижата и подкрепата на персонала. Има необходимост от съдействие за осъществяване на дейностите в ежедневието, медицинско наблюдение и адекватни грижи.
Изслушан в съдебно заседание, К. К. заявява, че се чувства добре в Дома и иска да продължи да живее там. От личните си възприятия от лицето съдът остана с впечатление, че К. се намира в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за сезона дрехи.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на К. С. К. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Друга умствена изостаналост“, за която е определена 95 % трайна неработоспособност пожизнено.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда, предвид онкологичното заболяване на майка му. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.
3
Ето защо, съдът намира, че по отношение на К. К. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица, където К. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, К. С. К., ЕГН:
**********, представляван от настойника Х. И. М., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.
Твърдица, кв. Индустриален, местност „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4