Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1534 от 20.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1938/2026
Вид
Определение № 1534
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Радина Калинова Калева, Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601938 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. Ф.С. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Р. С. Г., срещу протоколно Определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 7140/2025 г. по описа на същия Съд, с което е оставено без уважение искането за защитника на подсъдимия Г. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 7140/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и за връщането му на Софийската Районна Прокуратура (СРП), като Съдът е обявил, че не констатира съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимото лице.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че Определението на СРС в частта му, с която е прието, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице, е неправилно, незаконосъобразно и недостатъчно мотивирано, а също и издадено в противоречие с указанията на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 07.01.2002 г., постановено по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК.

Развиват се доводи, че при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО Обвинителен акт, са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: непосочване на постоянния адрес на обвиняемия в обстоятелствената част на Обвинителния акт; посочване на седалище и адрес на „Ади 95 България“ ЕООД с управител К.Д., който не съвпада с действителните, а именно – на бул.

„********, вместо на ул. „********; липса на индивидуализация на лицата К.Д. и М.Д. посредством ЕГН и други индивидуализиращи белези; липса на дължими твърдения относно функциите на приемчика, начина, по който същият се свързвал с клиентите, броя на приемчиците, имащи ключове от касата и реда за назначаването им на работа; непосочване на времето на извършване на всяко едно от деянията, вменени във вина на подсъдимия; липса на конкретизация на оборудването, което се твърди същият да е присвоил и правното 1 основание, на което инверторният оксижен марка „Райдер“ е бил предоставен на дружеството; неяснота относно това, дали процесната сума от 750 лева е била похарчена за лични нужди; липса на посочване – налице ли са условията на чл. 53 от НК; противоречие относно предходната съдимост на обвиняемия и това, дали се признава за виновен и дали дава обяснения по обвинението; липса на справка относно писмените доказателства и доказателствени средства.

В жалбата се излага, че в резултат на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, както подсъдимият, така и неговият защитник, са лишени от възможността да разберат обвинението и да упражнят правото си на защита по същото.

Сочи се, че Обвинителният акт не отговаря на изискванията, визирани в процесуалния наказателен закон – по чл. 246, ал. 2 от НК, и на задължителните указания, дадени в горецитирания тълкувателен акт на Върховната съдебна инстанция.

Отправя се искане за отмяна на атакуваното Определение на първия Съд и за постановяване на ново такова, с което съдебното производство по НОХД № 7140/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения в досъдебното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл.314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 15178/2019 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 28595/2019 г. по описа на СРП, е образувано с Постановление на прокурор при СРП от 24.06.2019 г., изведено от канцеларията й на 26.06.2019 г., за това, че между 23.10.2018 г. и 27.10.2018 г. в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, са били присвоени от длъжностно лице чужда сума пари – около 1571 лева, и движими вещи – ъглошлайф и електрожен, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД – гр. София, поверени му в това качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с Постановление на водещия разследването при 06 РУ – СДВР от 27.01.2025 г., е повдигнато обвинение срещу Р. С. Г. за това, че:

1. В периода между началото на месец октомври 2018 г. до 27.10.2018 г., в гр. София, бул. „********, с три деяния, извършени в условията на продължавано престъпление, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, в качеството му на длъжностно лице (по устно възлагане от работодателя), е присвоил чужди пари – сумата от 750 лева, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д., предоставени на обвиняемия от Ч.Н. А. за ремонт на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег.

№ ********, собственост на А., поверени му в това качество да ги пази и управлява, които суми не е отчел на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д., а е похарчил за лични нужди, като престъплението е извършено, както следва:

- в началото на месец октомври 2018 г., в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, в качеството му на длъжностно лице (по устно възлагане от работодателя), е присвоил чужди пари – сумата от 200 лева, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д., предоставени на обвиняемия от Ч.Н.

2

А. за ремонт на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № ********, собственост на А., поверени му в това качество да ги пази и управлява, които суми не е отчел на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д., а е похарчил за лични нужди;

- в средата на месец октомври 2018 г., в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, в качеството му на длъжностно лице (по устно възлагане от работодателя), е присвоил чужди пари – сумата от 200 лева, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д., предоставени на обвиняемия от Ч.Н.

А. за ремонт на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № ********, собственост на А., поверени му в това качество да ги пази и управлява, които суми не е отчел на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д.;

- на 27.10.2018 г., в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, в качеството му на длъжностно лице (по устно възлагане от работодателя), е присвоил чужди пари – сумата от 350 лева, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д., предоставени на обвиняемия от Ч.Н. А. за ремонт на лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № ********, собственост на А., поверени му в това качество да ги пази и управлява, които суми не е отчел на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д. – престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

2. На 27.10.2018 г., в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, в качеството му на длъжностно лице (по устно възлагане от работодателя), е присвоил чужди пари – сумата от 700 лева, оборотни пари от касата, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от управителя К.Д., поверени му в това качество да ги пази и управлява, които суми не е отчел на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д., а е похарчил за лични нужди – престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК;

3. На 27.10.2018 г., в гр. София, бул. „********, от офис на фирма „Ади 95 България“ ЕООД, е отнел чужди движими вещи – 1 брой ъглошлайф марка „Спарки М – H1050W“, на стойност 97.30 лева, собственост на „Ади 95 България“ ЕООД, представлявано от К.Д., и 1 брой оксижен марка „Райдер“, на стойност 120.00 лева, собственост на Б.С. – двете вещи от владението на управителя на „Ади 95 България“ ЕООД К.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в качеството му на длъжностно лице, възползващо се от служебното си положение – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Постановлението за привличане на обвиняем от 27.01.2025 г., е предявено на обв. Р.

С. Г. на 10.02.2025 г., на която дата обвиняемият е разпитан в съответното процесуално качество.

Разследването по досъдебното производство е приключило.

На 14.05.2025 г., наблюдаващият прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО Обвинителен акт срещу Р. С. Г. за образуване на наказателно – съдебно производство срещу същия, за престъпления по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 201, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал.

1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, съобразно диспозитива на повдигнатото му на 27.01.2025 г. обвинение.

Въз основа на така внесения Обвинителен акт е образувано НОХД № 7140/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав.

Със свое Разпореждане от 20.08.2025 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 7-ми състав е насрочил образуваното по Обвинителен акт дело в открито разпоредително заседание.

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 10.03.2026 г., упълномощеният защитник на подс. Г. е направил искане за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната 3 фаза на производството, изразяващи се в: непосочване на постоянния адрес на обвиняемия в обстоятелствената част на Обвинителния акт; неиндивидуализиране на дружество „Ади 95 България“ ЕООД чрез ЕИК; посочване на седалище и адрес на „Ади 95 България“ ЕООД с управител К.Д., който не съвпада с действителния, а именно – на ул. „********; липса на индивидуализация на лицата К.Д. и М.Д.; липса на посочване на номер и лице, заверило генералното пълномощно в полза на М.Д.; липса на дължими твърдения относно функциите на приемчика – начина, по който същият се свързвал с клиентите, начина на заплащане на поръчаните от него консумативи, броя на приемчиците, имащи ключове от касата и реда за назначаването им на работа; липса на посочване на код по НКПД на длъжността, изпълнявана от подсъдимия; непосочване на индивидуализиращите данни за л.а. марка „Ауди А 4“, като рама, година на производство и други; непосочване на времето на извършване на всяко едно от деянията, вменени във вина на подсъдимия; липса на конкретизация на оборудването, което се твърди същият да е присвоил и правното основание, на което инверторният оксижен марка „Райдер“ е бил предоставен на дружеството; липса на яснота относно правното основание, на което оксиженът е бил предоставен от С. на дружеството, относно пострадалото лице и стойността на инкриминираните вещи; неяснота относно това, дали процесната сума от 750 лева е била похарчена за лични нужди; липса на посочване налице ли са условията на чл. 53 от НК; противоречие относно предходната съдимост на обвиняемия и това дали се признава за виновен, и дали дава обяснения по обвинението; липса на яснота на кого подсъдимият е следвало да се отчита.

С протоколно Определение от 10.03.2026 г., СРС, НО, 7-ми състав е оставил без уважение искането за защитника на подсъдимия Г. за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 7140/2025 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за връщането му на СРП, като е обявил, че не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимия.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, първостепенният Съд е приел, че част от изтъкнатите от защитата аргументи касаят оценка на доказателствата или съществото на делото, и не следва да се преценяват в хода на разпоредителното заседание, а в крайния съдебен акт. Преценил е, че фактическата обстановка в Обвинителния акт е изложена по достатъчно ясен начин, за да позволи на обвиняемия да разбере в какво е обвинен, като в същия е посочен и постоянният адрес на обвиняемия. Аргументирал е, че в Обвинителния акт действително не е посочен ЕИК на ощетеното юридическо лице, но същото е индивидуализирано по достатъчно ясен начин; идентични доводи Съдът е изложил и по отношение индивидуализацията на лицата Д. и Д.. По отношение на възраженията на защитата, касаещи пълномощното е преценил, че същото е ирелевантно относно предмета на делото, тъй като в Обвинителния акт е прието, че се касае за устно възлагане на подсъдимия, като са изложени твърдения, че Г. е бил в трудово правоотношение с посочена длъжност „автоконтрольор“, но е изпълнявал и функциите на приемчик, въз основа на устно възлагане от М.Д.. Обосновал е, че правото на защита на подсъдимия не е било нарушено поради непосочване на код по НКПД относно приемчика. Аргументирал е, че лекият автомобил марка „Ауди А 4“ е индивидуализиран в достатъчна степен, за да се обезпечи правото на защита на подсъдимото лице. Приел е, че за съставомерността на деянието по чл. 201 от НК не е необходимо да се установи за какви лични нужди са изразходвани присвоените средства, а е достатъчно да се установи, че в резултат на извършеното разпореждане деецът е облагодетелствал себе си или други лица. Преценил е, че липсата на позоваване на чл. 53 от НК, непосочването на ЕГН на свидетелите, както и непосочването на размера на разноските, не ограничава правото на защита на подсъдимото лице.