Решение № 274 от 17.09.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Дупница, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200769 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0348-000176 от 07.05.2026 г., издадено от ВПД „Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил“, РУ-Дупница, с което на Р. Р. Н., с адрес: с. Д. П., общ. С., обл. С. ул."Д. к." № *, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лв./ и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. П. Й. от САК, в депозираната от тях жалба, излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна. Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание от упълномощения процесуален представител.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.03.2026 г., около 10:10 ч., в гр. Дупница по ул. „Самоковско шосе“, с посока на движение към ул. „Орлинска“, жалбоподателят управлявал своя собствен лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. номер ******. Същият бил спрян за проверка от свидетеля Р. Д. и 1 неговия колега С. С. – мл. автоконтрольори, при група за пътен контрол, към ОДМВР - гр.

Кюстендил, РУ-Дупница. След извършени от тях справки с РСОД било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация, по-рано на 24.02.2026 г., по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е без валидна полица за задължителна застраховка „ГО“.

За така установеното нарушение полицейският служител Д. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от жалбоподателя с възражения и от свидетеля С., като на нарушителя бил връчен и препис от акта срещу подпис.

Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница, с оглед данни за престъпление.

С постановление от 30.03.2026 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на АНО за произнасяне по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 07.05.2026 г. е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-0348-000176 от 07.05.2026 г., издадено от ВПД „Началник група към ОДМВР - гр. Кюстендил“, РУ-Дупница, с което на Р. Р. Н., с адрес: с. Д. П., общ.

С., обл. С. ул."Д. к." № *, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 255,65 евро /равностойност на 500,00 лв./ и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото е отразил като дата на нарушението – датата 10.03.2026 г.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Д. и С., които добросъвестно, достатъчно подробно, последователно и ясно разказват това което си спомнят за случая. Няма данни за някакви предходни влошени взаимоотношения на полицейските служители с жалбоподателя, които да поставят под съмнение обективността им при разказа за действията и извършените от тях справки, които са осъществени при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от полицейските служители се потвърждава изцяло и от събраните писмени доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е 2 инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП и с т. 3.12 от приложената заповед № 8121з-1632/02.19.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след прекратяване на преписката по съставения АУАН и след като прокурорът е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на административно наказание.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не се съдържа необходимото точно и коректно посочване на датата на извършване на нарушението, доколкото описаното административно нарушение в АУАН е с дата 03.03.2026 г., а в НП е посочена по-късна дата – 10.03.2026 г., която не съвпада с посоченото в останалите справки и писмени доказателства – справка за нарушител/водач, АУАН, Решение № 23497/11.06.2026 г., по адм. д. № 4150/2026 г., по описа на АССГ и т.н. Това е задължителен реквизит на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и непосочването му или грешното му посочване, както е в случая води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае по кой точно факт да се защитава, с оглед предявеното му с АУАН обвинение, че е извършил нарушение на 03.03.2026 г. или санкционирането му за такова на друга неотносима в случа дата – 10.03.2026 г. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на корелация между двата акта. Още повече в самото прокурорско постановление от 30.03.2026 г., на прокурор при РП – Кюстендил е изрично и правилно отразена именно датата посочена в АУАН – 03.03.2026 г. Не е налице и допусната очевидна фактическа грешка, доколкото в текста на НП никъде не се сочи различна и правилна дата на нарушението, а единствено грешно изписаната такава. Това според съда представлява допуснато формално съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни и посочване на правилната дата едва от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства и справки. Изцяло в този смисъл, макар и в друг случай относно непълно посочване на реквизита - дата на съставяне на АУАН виж и Решение от 17.01.2020г., по КАНД № 343/2019 г. на АС-Кюстендил.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно 3 незаконосъобразно от обективна и субективна страна.

Съгласно текста на чл. 140. (1) " По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата." В същото време чл. 143, ал.10 от ЗДвП гласи следното: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“

Докато в текста на чл. 18б, ал.2, вр. с ал. 1, т. 8 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се предвижда изрично, че: чл. 18б, ал. 1– „Прекратяване на регистрацията по чл. 18, ал. 1, т. 2 се извършва:“ , т. 8 „по чл. 143, ал. 10 ЗДвП „след уведомление от Гаранционния фонд“, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба – „При прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.“

Към момента такъв национален регистър все още не съществува и не функционира изобщо. По делото няма каквито и да е доказателства или твърдения за писмено или друго уведомяване на собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил по реда на чл. 18б, ал.1, т. 8 от цитираната Наредба.

Автомобилът е бил снабден с необходимите документи – СРМПС част II и с поставени 2 броя рег. табели. Поради това и според настоящия съдебен състав не е изпълнен изцяло предвидения нормативен сложен, динамичен, фактически и юридически състав по законосъобразно служебно прекратяване на регистрацията на процесното МПС от АНО по предвидения в ЗДвП и допълнително уточнен и детайлизиран като задължителна процедура в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР административен ред, който предвижда в актуалния си текст и задължение за уведомяване на собственика на МПС за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Практически не е налице законосъобразно прекратена служебно регистрация, респ. липсва елемент от обективна страна за съставомерността на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за отмяна на обжалваното НП.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е 4 виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. Това е така, тъй като при формалните нарушения, за да е налице съставомерност от субективна страна, т.е. само под формата на умисъл, се изисква съзнаване на конкретен юридически факт или обстоятелство от състава на нарушението. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или още повече, че е знаел и съзнавал, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е вече с предварително служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това.