Определение № 4097 от 14.12.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4097 гр. София, 14.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002102243 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „БПИ“ АД, гр. София, чрез адвокат В. В., срещу въззивно решение № 1591 от 21.12.2022 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 268/2022 г., с което е потвърдено решение № 264924 от 21.07.2021 г., постановено по гр. д. № 1651/2020 г. на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав, с което е отхвърлен предявеният от "БПИ" АД срещу "Еврокапитал- България" ЕАД /н. / иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на УПИ VIII, отреден за "Паркинг и озеленяване", находящ се в гр.София, район "Лозенец", местност "Лозенец II част" в кв. 204 по плана на гр. София, с площ 1500 кв. м., нанесен в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор *** с площ 1581 кв. м. на основание осъществено давностно владение, в периода от м. октомври 2000 г. до 07.02.2020 г. като неоснователен.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1.Какъв е фактическият състав на придобиването на чужд имот по давност по чл. 79 ЗС ? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК на ВКС ; решение № 144 от 02.12.2014г. по гр.д. № 1650/2014г. на ВКС, второ г.о.; решение № 445 от 21.07.2012г. по гр.д. № 283/2010г. на ВКС, първо г.о.; решение № 63 от 24.06.2020г. по гр.д. № 2763/2019г. на ВКС, първо г.о. и решение № 68 от 16.06.2017г. по гр.д. № 4312/2016г. на ВКС, второ г.о.

2.В кои случаи е приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС? Поддържа се противоречие с решение № 31 от 08.02.2016г. по гр.д. № 4539/2015г. на ВКС, първо г.о.; решение № 141 от 11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018г. на ВКС, първо г.о.

В установения от закона срок е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба "Еврокапитал - България" АД /н/, с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, въззивният съд на основание чл.

272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил мотиви във връзка с доводите във въззивната жалба.

Въз основа на нотариален акт за покупко - продажба № 119 от 19.05.2005г., нотариално дело № 115/2005 г., е прието за установено, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. С договор от 19.06.2005 г. ответникът е отдал под наем на "Петрол" АД 2 процесния недвижим имот. Към договора са сключени анекси от 03.01.2007г., 05.01.2009 г., 05.01.2010 г., 28.02.2014 г. и от 25.07.2014 г. С приемопредавателен протокол от 01.07.2005 г. ответникът е предал на "Петрол" АД материални активи във връзка с експлоатирането на имота като паркинг. За неоснователно е счетено възражението на ищеца, че няма доказателства, че имотът е предаден в държане на "Петрол" АД. Изложени са мотиви, че по делото не е представен приемо-предавателен протокол, какъвто е предвиден в чл. 3 от договора за наем, а представеният приемо-предавателен протокол не доказва пряко предаването на имота, но той не може да бъде разгледан изолирано – в представените анекси не е направено възражение от наемателя, че имотът не му е предоставен за ползване, като същевременно с писмо от 26.11.2019 г. "Петрол" АД е уведомило ищеца, че преустановява изпълнението по наемния договор. При тези доказателства съдът е направил извод, че "Еврокапитал България" ЕАД е предало на "Петрол" АД държането върху имота и наемателят го е ползвал от съставянето на приемопредавателния протокол, като наемното правоотношение е било със срок до 25.07.2019 г.

Изложени са мотиви, че "Петрол" АД е едноличен собственик на капитала на ищеца "БПИ" АД до месец декември 2015г., след което е извършена промяна в правноорганизационната форма на дружеството, което е трансформирано в АД с мажоритарен собственик на капитала "Петрол" АД, предвид на което и ищецът "БПИ" АД и "Петрол" АД са "свързани лица" по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Направен е извод, че щом "Петрол" АД е бил държател на имота, то свързаното с него лице "БПИ" АД, дори и да е установило фактическа власт върху имота, то тя е била установена също като държане. Наличието на основание, на което е установена фактическата власт, изключва намерението да се владее за себе си и осъществяването на тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност.

Съдът е приел, че в случая дори и да се приеме, че ищецът, а не третото лице /“Петрол“ АД/, фактически е ползвал имота, за което по делото няма ангажирани категорични доказателства, то ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи извършени от него действия, чрез които да е демонстрирал, че от държател се е превърнал във владелец. В тази връзка 3 съдът се е мотивирал, че въз основа показанията на свидетелите Наков и Тотев не се установява, че представители на ищеца са извършвали явни действия, демонстриращи намерение за своене. Установеното, че захранването на осветлението на паркинга се осъществява от сградата, чийто съсобственик е ищецът, не установява намерение за своене. Според съда житейски логично е ищецът да предоставя на свързаното с него лице "Петрол" АД / наемател на паркинга/ електричество, като без значение за спора са вътрешните отношения между тези дружества, вкл. уговорките им кой ще заплаща разходите за електричеството. За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че тъй като свидетелите установили, че служители на "БПИ" АД са се грижели за осветлението и бариерата на паркинга, чието захранване е било осигурено от сградата, собственост на ищцовото дружество, то и паркингът е бил във владение на ищеца. Съдът е подчертал, че свидетелите не установяват, че на паркинга е имало физическо присъствие на служители на ищеца. Поправката на електроинсталацията на паркинга от служители на ищеца не сочи на извършвани правни действия, годни да установят намерение държането да се превърне във владение, като без значение са използваните от служителите електронни карти за достъп до паркинга. Постигнатите, между ответника и „Петрол" АД уговорки за ползване на паркинга са създавали представа у ответника, че ищецът, който е дъщерно дружество на наемателя, се намира в имота като държател и намерението за своене, ако е имало такова, до датата на подаване на исковата молба, е останало скрито за собственика. Обстоятелство, че никой не е пречил на служители на ищеца да влизат в паркинга, не е годно да установи владелчески действия, тъй като ищецът се е намирал в имота като държател, който е бил допуснат от собственика да го ползва и тези действия, не могат да доведат до придобиване на собствеността по давност. Прието е, че няма доказателства за демонстрирано явно владение от страна на ищцовото дружество.

В подкрепа на извода, че установената от ищеца фактическа власт е в качеството му на държател, съдът се е основал и на показанията на свидетелите Димитров и Бояджиев, които са били изпълнителни директори на "БПИ" АД в периода 2002-2014 г. Съдът е посочил, че свидетелят Димитров установява, че имотът преди 2005 г. е бил собственост на "Евробанк" АД, като определени места от него са били предоставяни на "Петрол" АД. В 4 периода 2002г.-2006г., през който е бил изпълнителен директор, не е декларирал пред никого владелчески претенции за този имот, нито са плащани данъци. Свидетелят Бояджиев сочи, че като изпълнителен директор в периода 2006г.-2014 г. е бил запознат, че имотът е на ответника и не са били предявявани претенции към него от ищеца. Съдът е направил и извод, че показанията на свидетелите установяват, че до 2014 г. в "БПИ" АД е съществувала представа, че имотът е на ответника, като не са налице доказателства, че след това ищцовото дружество е започнало да владее имота, както и че са били извършени действия, с които да е манифестирало спрямо ответника, че започва да владее имота за себе си и да е отблъснало владението на ответника повече от 10 години преди предявяването на иска. Съдът е посочил, че ищецът не се е снабдил и с нотариален акт за собственост, не е демонстрирал към ответника промяна в намерението си от държател на владелец. Владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой.

Предвид тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение, не са налице сочените от касатора основания по чл. 280,ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

Първият правен въпрос /Какъв е фактическият състав на придобиването на чужд имот по давност по чл. 79 ЗС ?/ е обоснован с доводи, че съдът в противоречие с практиката на ВКС е приел, че фактическият състав по чл. 79 ЗС не е изпълнен, тъй като ищецът не е манифестирал намерението си да владее за себе си и няма доказателства за отблъскване на владението на ответника, като този извод е основан и на това, че ищецът не се е снабдил с констативен нотариален акт.

По поставения правен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд, които са, че имотът е бил предоставен за ползване на облигационно основание на трето за спора лице, но дори и да се приеме, че ищецът, а не това трето лице, фактически е ползвал имота, за което по делото няма категорични доказателства, то не е установено да е извършил действия, с които да е демонстрирал, че от държател се е превърнал във владелец и да е демонстрирал явно владение върху имота. Съдът е приел също, че до 2014г. у 5 ищеца е съществувала представа, че имотът е на ответника и няма доказателства, че след това ищецът е започнал да владее имота, както и че са осъществени действия, с които да е манифестирано спрямо ответника намерение за своене за повече от 10 години преди предявяване на иска. Т.е. решаващите изводи на съда са, че до 2014г. изобщо не е упражнявано владение, а за след 2014г. не е установено да е осъществено такова с неговите признаци в изискуемия се в чл. 79, ал.1 ЗС 10-годишен срок. Останалите мотиви на съда, касаещи анализ на извършваните от ищеца действия и доколко те сочат на владение по смисъла на чл. 79 ЗС, са допълнителни такива и са развити, ако се допусне, че дружеството е установило владение върху имота. В този смисъл при направени решаващи изводи, че фактическата власт е осъществявана не от ищеца, а от „Петрол“АД, както и че до 2014г. ищцовото дружество не е имало намерение за своене на имота, то формулираният от касатора въпрос досежно необходимостта владелецът на чужд имот да извърши действия, с които да отблъсне владението на действителния собственик и да манифестира намерението си за своене, вкл. и чрез снабдяване с нотариален акт, не е от обуславящо значение за крайния изход от спора и по отношение на него не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, предвид на което и не следва да се извършва преценка за наличието на специалната такава по чл.