Определение № 6031 от 07.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58990/2023
- Вид
- Определение № 6031
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6031 гр. София, 07.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110158990 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Р. И. С., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. В. М. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: АДЕРС, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК , Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2024 г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Р. И. С. , ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. В. М. срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: АДЕРС, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца:
- сумата в размер на 428 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 22.03.2021 г. и
- сумата в размер на 496.37 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 16.11.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните на 22.03.2021 г. e сключен Договор за паричен заем № ******, че му е отпуснат заем е в размер на 900 лева, които следвало да възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишният лихвен процент по заема е 40% , а годишният процент на разходите е 47.18%. Уговореният срок на 1 договора е 16 седмици.
Ищецът твърди, че между страните на 16.11.2022 г. e сключен Договор за паричен заем № ******, че му е отпуснат заем е в размер на 1000 лева, които следвало да възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишният лихвен процент по заема е 35% , а годишният процент на разходите е 40.73%. Уговореният срок на договора е 26 седмици.
Поддържа се, че във връзка с Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 година е скдючен договор за предоставяне на поръчителство № ****** от 22.03.2021 година, а във връзка с Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 година е сключен договор за предоставяне на гаранция № ****** от 16.11.2022 година. И двата акцесорни договора са сключени на основание чл. 4 от всеки от договорите за заем, като и по двата договора, поръчител / гарант е "ФИРМА" ЕООД, с ЕИК *****. Договорите за поръчителство / гаранция са сключени с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит. По всеки от двата договора за поръчителство / гаранция се уговаря, че ищецът дължи възнаграждение на дружеството „ФИРМА“ ЕООД, с ЕИК ***** за това, че става поръчител / гарант по кредитните правоотношения. Същото възнаграждение се заплаща от ищеца директно по сметките на „ФИРМА“ АД, с ЕИК ******** ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по всеки от кредитите. Твърди се, че ответникът не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.
Поддържа се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по заемите.
Изложени са доводи, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че ако сумата за възнаграждение на поръчителя / гаранта по договорите за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Това нарушение има за правна последица недействителност на двата договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Сочи се, че поставените от ответника в чл. 4 от всеки от процесиите договори условия, практически са невъзможни за изпълнение и по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
На самостоятелно основание се поддържа, че приложените възнаградителни лихви, в размер на 40 % /четиридесет процента/ при Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 година и 35% /тридесет и пет процента/ при Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 година, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Представят се писмени доказателства.
Иска се на основание чл. 190 ГПК съдът да задължи „ФИРМА“ АД, с ЕИК ******** да представи копие на Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 г. и по Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 16.11.2022 г.
2
Иска се да бъде да бъде извършена съдебно-счетоводна експертиза, като бъде даден отговор на следните въпроси:
1.
Как е изчислен годишния процент на разходите по Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 година, да възлиза на 47.18% /четиридесет и седем цяло и осемнадесет процента/ и какви компоненти са включени в него, за да бъде такова оскъпяването по кредита?
2.
Как е изчислен годишния процент на разходите по Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 година, да възлиза на 40.73% /четиридесет цяло и седемдесет и три процента/ и какви компоненти са включени в него, за да бъде такова оскъпяването по кредита?
3.
Какъв е годишния процент на разходите по Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 година и по Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 година, в случай, че се включи в калкулацията и възнаграждението за поръчителя / гаранта?
4.
По сметките на ФИРМА“ АД, с ЕИК ******** ли са постъпили паричните средства от договорите за поръчителство / гаранция?
5.
Какъв е годишния процент на разходите по двата кредита ако в годишния процент на разходите се включи и таксата за гаранция?
6.
6.
Какъв е размерът на заплатените суми по Договор за паричен заем № ****** от 22.03.2021 година, Договор за предоставяне на поръчителство №
****** от 22.03.2021 година. Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2022 година и по Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 16.11.2022 година ? Да бъдат разбити по пера - главница, лихва, неустойки, други разноски и прочие.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.
На първо място са изложени доводи, че отношенията между ищеца и дружеството-гарант във връзка с изплащане на възнаграждение по договор за поръчителство са отношения, които са между две други лица и не са правно релевантни към претенциите на ищеца спрямо ответника.
Твърди се, че процесните договори за паричен заем са действителни и в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Дори съдът да приеме, че договорът за паричен заем с № ****** е нищожен, то съгласно чл. 23 от Закона за потребителския кредит, дружеството дължи връщане само на сумата, която е получило над чистата стойност на кредита – 47,36 лева.
Дори съдът да приеме, че договорът за паричен заем с № ******е нищожен, то съгласно чл.
23 от Закона за потребителския кредит, дружеството дължи връщане само на сумата, която е получило над чистата стойност на кредита – 94,71 лв.
Оспорват се като неоснователни твърденията за нарушения на чл. 10, ал. 2 и чл.10а ЗПК, чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Излагат се доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включи при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в 3
ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Сочи се, че годишният процент на разходите по договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Като Неправилно се определя становището, че възнаградителната лихва по договора следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва и именно последната да бъде обективен критерий за нейния максимален размер.
Представят се писмени доказателства.
Иска се съдът да изиска справка от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ***** за полученото от дружеството възнаграждение по договор за поръчителство № ****** и договор за поръчителство № ******.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е в разпоредбите на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, че процесната сума е предадена на ответника, както и да установи основателността на възраженията си за нищожност на посочените клаузи от договорите.
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
ЗАДЪЛЖАВА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ***** в 7-дневен срок да представи информация за полученото от дружеството възнаграждение по договор за поръчителство № ****** и договор за поръчителство № ******.
ОСТАВЯ без уважение искането по чл. 190 ГПК, доколкото догорите за кредит и договорите за поръчителство са представени по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото 4 определение.
Разпечатката съдържа 60 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30158b12-3a7d-4c4c-8f99-2ca1485a65ce