Решение № 3342 от 14.08.2024, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 160/2024
- Вид
- Решение № 3342
- Подписан
- 14.08.2024
- Състав
- Цветомира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т.6 и 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т.6 и 7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.197 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27, ал.2, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал.2, т.1-т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал.2, т.1-т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал.2, т.1-т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал.2, т.1-т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал.2, т.1-т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 401, ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл.192, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.192, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл. 192, ал.1, ал.2 и ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 192, ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 210 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл. 215, ал.4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3342
Хасково, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20247260700160 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по оспорване на Д. Г. Д. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково да се произнесе по молба с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г. за издаване на заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ.
В жалбата и уточнението към нея (л.61) се сочи, че с молба с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г. оспорващата поискала да бъде издадена заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през поземлен [имот номер](УПИ ХХ в кв. 39 от [населено място]), с оглед осигуряване на достъп до собствения на жалбоподателката имот с № ***, за който имот се отреждал УПИ III в кв. 39 по плана на [населено място]. В предвидения срок административният орган не се произнесъл по молбата, поради което бил сформиран мълчалив отказ. Излагат се доводи, че последният е незаконосъобразен, поради противоречието му с материалния закон. В тази връзка се сочи, че оспорващата реално е лишена от правото на достъп до собственият си имот. Според действащия към момента ПУП, за осигуряване достъп до собствения на жалбоподателката имот била предвидена [улица] до о.т.22, но община Хасково бездействала да извърши отчуждаване на площа на улицата от имот с ид.№ ***. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗУТ оспорващата поканила собствениците на [ПИ] за сключване на договор за преминаване през техния имот и на която покана последните не се отзовали, от което следвало че не са съгласни да сключат договор по направеното им предложение. Следователно налице били основанията на чл.192, ал.2 от ЗУТ за осигуряване достъп до имота й по административен ред, като друго техническо решение било явно икономически незаконосъобразно.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения мълчалив отказ. В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия моли жалбата да бъде уважена, съответно да бъде отменен мълчаливия отказ и върната преписката с указания за продължаване действията на административния орган. Претендират се разноски.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, в открито съдебно заседание и в писмено становище ангажира мнение за наличие на хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК – влязъл в сила административен акт, поради което административният орган не дължи произнасяне, а жалбата е недопустима. Алтернативно в случай, че съдът счете жалбата за допустима се моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. депозирана до Кмета на Община Хасково(л.5), от Д. Г. Д. е поискано да се определи цената на правото на преминаване през имот с № ***,кв.39 по плана на [населено място] което да заплати по посочена сметка и издаване на заповед по реда на чл. 192, ал.2 от ЗУТ, с която се осигури достъп до собствения й имот с № *** за който се отрежда УПИ XIII в кв. 39 по плана на [населено място]. В молбата е отразено, че със същата се прилагат: нотариален акт, нотариална покана, протокол на нотариус и скица предложение.
В 14 - дневният срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ ответникът не се е произнесъл по тази молба.
Жалбата срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково сформиран по молба рег. индекс 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. до съда е подадена на 06.02.2024г. чрез Община Хасково и заведена с рег. индекс 94Д-8934-1#1 от същата дата.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, приета без оспорване от страните по делото. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, вписано в списъка по чл. 401, ал.1 от ЗСВ за съдебен район Хасково, разполагащо с необходимата компетентност, което е отговорило в пълнота на поставените му задачи и подробно е обосновало изводите си. Предвид това, за съда не възниква никакво съмнение в правилността на приобщеното по делото, без оспорване от страните, заключение по допуснатата и изготвена съдебно-техническа експертиза заключение, ето защо и го кредитира изцяло, като ще го обсъди по-долу в мотивите на решението си.
По делото е представено и предходно искане рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.12.2023г. на оспорващата(л.14), с което е сезирала Кмета на Община Хасково за издаване заповед по чл.192, ал.2 от ЗУТ за осигуряване достъп до имота й. Видно от приложеното адм.дело № 1298 от 2023г. по описа на АдмС-Хасково, с определение № 207 от 11.01.2024г. е оставена без разглеждане жалбата на Д. Г. Д. от [населено място] срещу мълчалив отказ на Кмет на Община Хасково да се произнесе по молба с рег. индекс 94Д-8934-2/23.10.2023г. за издаване заповед по чл. 192, ал.2 от ЗУТ. и е прекратено производството по същото дело.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Възражението на ответника за недопустимост на жалбата, поради наличието на основанията на чл. 27, ал.2, т.1 от АПК съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Предпоставките за допустимост на производство пред съда са регламентирани в чл. 159 от АПК, а не в чл. 27, ал.2, т.1-т.6 от АПК. Последната разпоредба в действителност регламентира необходимите предпоставки за допустимост на депозирано искане до административен орган за издаване на административен акт. В този смисъл хипотезите й са неотносими към преценката на съда относно това допустимо ли е провеждане на съдебно производство или не. Същевременно жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Както жалбата, така и оспореният акт не са оттеглени. Съгласно чл. 159, т.6 и 7 от АПК жалбата или протестът следва да се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то следва се прекрати, ако по оспорването има постановено решение или има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Т.е. трябва да е налице субективен и обективен идентитет на двете дела, които да са висящи пред същия съд или едното да е решено.
Несъмнено спорът по настоящото адм. дело № 160/23024г. и вече приключилото адм. дело № 1298/2023г.по описа на АдмС-Хасково е между едни и същи страни, но предметът на двете дела е различен, тъй като се обжалват отделни, нееднакви административни актове – по настоящото производство се оспорва мълчалив отказ на Кмета на Община Хасково формиран по искане на жалбоподателя, с рег. индекс № 94Д-8934-1 от 22.01.2024г. а по предходно образуваното такова – Мълчалив отказ на същия административен орган, но формиран по друго искане, а именно с рег. индекс 94Д-8934-2 от 23.10.2023г. Обстоятелството, че двете искания по които са сформирани двата мълчаливи отказа почиват на едно и също правно основание – издаване на заповед по чл. 192, ал.2 от ЗУТ, не води сам по себе си до извода, че е налице идентичност в предмета на двете дела. Това е така, тъй като предметът на делото се идентифицира с оспореният административен акт, а той в случая както вече бе посочено е различен. Наред с това по оспорване срещу обжалвания в настоящото производство акт липсва влязло в сила решение, с което въпросът да е решен по същество, а и а.д.№ 1298/2023г. на АдмС-Хасково понастоящем не е висящо. Предвид това и доколкото по изложените по-горе съображения според настоящият съдебен състав не е са налице отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата въведени с чл.159 от АПК и са налице положителните такива, то оспорването се явява допустимо пред съда. Дали пред административният орган е била налице хипотезата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК е въпрос по същество на спора и същият ще бъде разгледан по-долу в мотивите на решението.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
В случая безспорно е сформиран мълчалив отказ по депозираното от оспорващата заявление с рег. индекс 94 Д-8934-1 от 22.01.2024г., тъй като Кметът на община Хасково не се е произнесъл по същото в законоустановения срок. По своята правна същност мълчаливия отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите,когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт.
Съгласно чл. 192, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината. С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установения начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1.
Следователно и доколкото имота на жалбоподателката и имота през който иска да й бъде осигурен достъп се намират на територията на [населено място], то обжалваният акт се явява издаден от материално и териториално компетентен орган.
По материалната законосъобразност на акта:
Няма спор между страните, че Д. Г. Д. и Д. Г. Д. са имена на жалбоподателката. Същото се установява и при сравнение имената и ЕГН-то й в приложените към преписката нотариални удостоверявания.
В чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е уредена хипотеза, при която с едностранно властническо волеизявление - заповед на кмета на общината, при кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, е възможно да се учреди сервитут за преминаване през чужд имот. Предпоставките са – липса на съгласие на собствениците на господстващия и служещия имот и липса на друго икономически по - целесъобразно решение за осигуряване на достъп до господстващия имот.
Установява от материалите сдържащи се в административната преписка, и конкретно от приложените скици и от приетото без оспорване от страните заключение по допуснатата, и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че имота на жалбоподателката с № *** по КК на [населено място] находящ се в кв. 39 по плана на града с административен адрес: [населено място] [улица], няма пряк достъп до улица, както и че същия граничи с: [ПИ], [ПИ], [рег. номер].518.201, ПИ***, ПИ*** и [ПИ].
Жалбоподателката иска достъп до имота й да бъде осигурен през съседния на имота й ПИ с № ***, кв.39 по плана на [населено място]. Не е спорно и че между собствениците на последния съгласно Скица на СГКК, [населено място](л.12 от а.д. № 1298/2023г.) и Д. Д. не е постигнато съгласие по чл.192 ал.1 от ЗУТ - от материалите съдържащи се в преписката и в приложеното приключило адм.дело № 1298/2023г. се установява, че на същите е връчена нотариална покана от жалбоподателката, с предложение за сключване на договор за учредяване право на преминаване като няма данни такъв да е бил сключен. Липсата на съгласие за сключването му може да се изведе и от молба рег. индекс 94Г-5879-1 от 03.02.2023г. депозирана до Кмета на Община Хасково от един от собствениците на ПИ с идентификатор № *** по плана на [населено място](37), депозирана след връчването на нотариалната покана. Следователно първата предпоставка по чл.192, ал.2 от ЗУТ в случая е налице.