Решение № 1124 от 01.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. Пловдив, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330202837 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500057/30.04.2025г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което на „Нео Терра“ ООД, ЕИК: 207695916, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 230, ет.4, ап.05Б, представлявано от управителя Р.С.А., на основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекс на труда /КТ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, атакува наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата, както и в съдебно заседание се навеждат твърдения, че подателите на сигнала са подписали декларации, в които се сочи, че са получили възнагражденията си, поради което счита, че дружеството жалбоподател е изпълнил предписанията.

Предвид на изложеното счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли Съда да го отмени изцяло.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив се представлява от Началник отдел Н.К., която счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Прави анализ на събраните доказателства, като счита, че се установява по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по дадено предписание за изплащане на трудови възнаграждения. Ето защо моли Съда да потвърди обжалваното наказателно 1 постановление, като моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Н а 18.02.2025г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив изискали с призовка, на осн.чл.45 ал.1 от АПК, от дружествотожалбоподател „Нео Терра“ ООД документи относно изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2500764/31.01.2025г. Жалбоподателят „Нео Терра“ ООД представил на 25.02.2025г. в Д“ИТ“ – Пловдив платежна ведомост за месец декември 2024г., от която било установено, че в указания срок до 12.02.2025г., както и до момента на съставяне на АУАН № 16-2500057, дружеството-работодател не било изпълнило предписание по т.3 от протокол за извършена проверка с изх.

№ ПР2500764/31.01.2025г. в частта, в която било задължено да изплати трудови възнаграждения за месец декември 2024г. на следните работници с прекратени трудови договори: В. Б. и М. Д..

Нарушението било извършено на 13.02.2025г. в гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ бл.230, ет.4, ап.05А – седалище и адрес на управление на „Нео Терра“ ООД. Определено било като нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, поради което на дружеството „Нео Терра“ ООД бил съставен АУАН № 16-2500057/26.02.2025г., въз основа на който и обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя Г. В. Т., от чийто показания се установява извършила проверка на дружеството-жалбоподателя във връзка с дадени предписания при предходна проверка. Така установила, че предписанията по т.3, дадени с протокол от 31.01.2025г. не били изпълнени в цялост, а именно: не били изплатени трудовите възнаграждения на работници с прекратени трудови договори. Възнагражденията били за декември 2024г. на работниците В. Б. и М. Д.. От показанията на свидетеля се установява, че първоначалната проверка била по сигнали от двамата работници, че не са получили документите си и възнагражденията си. Тези лица посещавали Дирекция „ИТ“ – Пловдив, като заявили, че не са получили възнагражденията си, както и че положени подписи във ведомости за предходни месеци през 2024г. не били техни. От показанията на свидетеля се установява, че и към момента на съставяне на АУАН не били изплатени трудовите възнаграждения на двете лица. Последните са украински граждани, разбирали български говоримо, а писмено не много добре.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани лицата В. Б. и М. Д..

От показанията на св.Д. се установява, че работел в дружеството „Нео 2

Терра“ от септември до декември 2024г. След като напуснал не му били платени възнагражденията за четирите месеца. Времето било лошо и затова не излизали на работа, а получавали по 100-200лв. Не се бил подписвал на ведомости, работел ВиК и по договор трябвало да получава по 1200лв., а реално били много повече – между 2500 и 4000лв. От показанията на св.Д. се установява, че след подаване на сигнала се срещнал с управителя на дружеството, който поискал от него и св.Б. да подпишат документи, за да им даде трудовите книжки. Подписал представена му декларация, предварително написана на компютър, като на следващия ден му била върната трудовата книжка, но не му било изплатено трудовото възнаграждение. За подписите във ведомостите заявява, че не са негови, не ги е виждал, като е давал показания и в полицията за това.

От разпита на св.В. Б. се установява, че работел в дружество „Нео Терра“ до ноември или декември 2024г., като след приключването на договора управителят не му дал трудовата книжка, тъй като искал първо да се подпише.

Подписал документ, който не прочел, защото не можел да чете добре български език. След това си получил трудовата книжка. Имало обещание да му платят трудово възнаграждение, като накрая били обещали да му платят 1000лв., но дори и след като подписал документа не получил обещаните пари.

Подписал декларация, която била в готов написан текст, само попълнил имената си. След това подал жалба в Инспекция по труда.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като обективни, пълни, хронологично изложени и кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателства, приобщени към административната преписка.

По делото като писмени доказателства са приети заверено копие на платежна ведомост за месец декември 2024г. на „Нео Терра“ ООД, заверено копие на протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2500764/31.01.2025г., заверено копие на заповед № 36/08.01.2025г. по отношение на М. Д. и декларация, заверено копие на заповед № 35/08.01.2025г. по отношение на В.

Б. и декларация, заверено копие на сигнал и жалба от В. Б., заверено копие на два сигнала и жалба от М. Д., копие от трудов договор на В. Б., ведно със справка за приети и отхвърлени уведомления, писмо от ТД НАП – Пловдив вх.№ 83953/31.07.2025г., справка данни за осигуряване по ЕГН за лицата М. Д. и В. Б.. Съдът кредитира изцяло посочените писмени доказателства като обективни и кореспондиращи както помежду си, така и със събраните и кредитирани от съда гласни доказателства.

Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано извършено от страна на „Нео Терра“ ООД административно нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание по т.3 в протокол от извършена проверка изх.№ ПР2500764/31.01.2025г. С този протокол в т.3 е било дадено задължително предписание за изплащане на 3 трудовите възнаграждения за месец декември 2024г. на работници с прекратени трудови договори – В. Б. и М. Д., като бил определен срок до 12.02.2025г. След този срок, на 26.02.2025г. била изискана информация от дружеството-жалбоподател „Нео Терра“ ООД за това, дали е изпълнило тези предписания, като е хода на проверката било установено, че в разчетноплатежна ведомост за декември 2024г. за работниците В. Б. /по ред 2/ и М. Д.

/по ред 12/ няма данни да са получили дължимите трудови възнаграждения, тъй като няма подпис на ведомостта. Няма данни тези възнаграждения да са изплатени по банков път. По делото са представени писмени документи „декларация“ от В. Б. и М. Д., в които като текст е посочено, че „..са уредени всички отношения между работодател и работник, в т.ч. за обезщетения, осигуровки, възнаграждения, отпуски и т.н….“, като тези декларации са били изготвени предварително и дадени за подпис на лицата Б. и Д., като условието било да им се предадат трудовите книжки. От показанията на Б. и Д. се установява, че не са разбирали в детайли текста, като освен трудовите си книжки не са получили нищо друго, включително не им е било изплатено и дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2024г. Предвид на това съдът приема, че се установи по категоричен начин, че дружествотожалбоподател „Нео Терра“ ООД не е изпълнило предписанието, дадено му с протокол от извършена проверка изх.№ ПР2500764/31.01.2025г. по т.3, тъй като няма ясни и категорични доказателства за изплащането на тези възнаграждения – ако е в брой след подписване на разчетно-платежна ведомост, а ако е по банка – с доказателства за превод на съответните суми.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че тези отношения са уредени между работодателя и работниците, които подписали декларации за това. Следва да се отбележи, че работодателят предварително е изготвил текст на тези декларации, като е поставил условия за тяхното подписване за да предаде трудовите книжки на работниците, което е сторил в следващ ден. Т.е. ако действително работодателят е изплатил дължимото им възнаграждение, то би следвало да е предоставил за подпис и ведомостта, както е сторил с останалите работници, тъй като фигурират техните подписи. Последното явно доказва неизпълнение на даденото предписание, за което са налице и гласни доказателства. Ето защо оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Съгласно чл.416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това и доколкото фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, следва същите да се приемат за установени.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съдът намира, че наложената в случая имуществена санкция по реда на чл.415 ал.1 от КТ е в минимален размер от 1500 лв., като последната е законосъобразно и правилно определена на основание чл.414, ал.3 от КТ, като е съобразена с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН и ще 4 спомогне в най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Същите са издадени от компетентни лица, в рамките на материалната и териториална им компетентност, и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е пълно, точно и ясно описано, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителят, който е разбрал за какво е ангажирана отговорността му. От изложените в акта и постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя, да опорочава атакувания акт и да налага неговата отмяна.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че предвид фактическата и правна сложност на делото, разглеждането му в рамките на три съдебни заседания с разпит на свидетели и извършените процесуални действия, следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лева.