Определение № 2641 от 21.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2641 гр. Бургас, 21.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно частно гражданско дело № 20252100501730 по описа за 2025 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД срещу Определение № 532 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 272/2025 г. на Районен съд – Карнобат, с което е обезсилена издадената по делото в полза на жалбоподателя Заповед за изпълнение № 147 от 28.02.2025 г. срещу длъжника Н. Б. Е., и с което производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че според съдебната практика в случай като процесния следва да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение, в частта за разноските, защото е недопустимо водене на иск по чл.

422 ГПК само за тях. Цитира се т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която заповедта се обезсилва за лихвата за забава, законната лихва до окончателното изплащане и разноските, съответно да бъдат дадени указания на районния съд да издаде изпълнителен лист за тези суми.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.

Като съобрази данните по делото и становището на страната, настоящият състав намира следното за установено от фактическа и правна страна:

На 28.02.2025 г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД е 1 поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Б. Х. за заплащане на следните суми: 150,76 лв. – цена за доставка на електрическа енергия за периода от 23.08.2024 г. до 22.10.2024 г. за обект с адрес: гр.

Карнобат, ул. „Велека“ № 29; 7,12 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.10.2024 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане.

Районен съд – Карнобат е издал Заповед за изпълнение № 147 от 28.02.2025 г. по ч. гр. д. № 272/2025 г., с която е уважил заявлението и е присъдил в полза на заявителя деловодните разноски: 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта по чл. 410 ГПК е изпратена на длъжника, но той не е открит на адреса и не е установен негов вписан трудов договор, поради което на 15.04.2025 г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

С Разпореждане № 1039 от 25.07.2025 г. на основание чл. 415, ал. 1 ГПК районният съд е дал указания на заявителя в едномесечен срок да представи доказателства за предявен положителен установителен иск за вземанията по заповедта, предвид връчването й на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК. Заявителят е предупреден, че ако не предяви иск в указания срок, заповедта ще бъде обезсилена, а делото – прекратено. Разпореждането е връчено на заявителя на 05.08.2025 г.

На 19.08.2025 г. заявителят е депозирал становище, че на 12.05.2025 г. длъжникът е изплатил сумите по заповедта, с изключение на разноските в размер на 75 лв. Посочено е, че съгласно т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разноските не могат да бъдат предмет на иск по чл. 422 ГПК. Поискано е издаване на изпълнителен лист срещу длъжника само за разноските.

С обжалваното определение съдът е приел, че заявителят не е изпълнил указанията, дадени с разпореждането от 25.07.2025 г. Посочил е, че указанията на тълкувателното решение са неприложими, защото то предполага редовно връчена заповед, но не при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това съдът е обезсилил изцяло заповедта и е прекратил производството по делото.

Настоящият състав счита, че определението на районния съд е частично неправилно. Според т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.

Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 407 ГПК. Ако 2 заповедта за изпълнение е обжалвана от длъжника по чл. 413, ал. 1 ГПК, изпълнителен лист не се издава до влизането й в сила. Вярно е, че тези указания касаят само случай, в който заповедта е реално връчена на длъжника и той е направил възражение по чл. 414 ГПК. Но изводът на ВКС, че искът по чл. 422 ГПК е недопустим при твърдения на кредитора за извършено плащане в срока за предявяване на иска, следва да се приеме за приложим и при заповед, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Според чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

Според чл. 47, ал. 7 ГПК разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

От употребената в чл. 47, ал. 6 ГПК дума – „ищец“ става ясно, че разпоредбата касае само исково производство. Освен това липсва препращане в чл. 47, ал. 7 ГПК към ал. 6 на същия член. Ето защо съдът няма задължение да назначава особен представител на длъжника в заповедното производство.

Остава да се приеме, че съобщението е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК – с изтичането на срока за получаването на съобщението със заповедта от канцеларията на съда или общината. Тоест, налице са били основанията за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед, но само в частта за разноските.

Поради изложеното определението на Районен съд – Карнобат следва да бъде отменено, в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена и делото е прекратено относно разноските. Определението следва да бъде потвърдено в останалата част. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е следвало да бъде издаден изпълнителен лист за законната лихва за забава и законната лихва за забава до окончателното изплащане, тъй като самият заявител твърди, че тези суми са изплатени изцяло от длъжника. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия чрез издаване на изпълнителен лист само за разноските по заповедта.

Воден от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 532 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 272/2025 г. на Районен съд – Карнобат, в частта, с която е обезислена Заповед за изпълнение № 147 от 28.02.2025 г. срещу длъжника Н. Б. Е., и с която делото е прекратено, по отношение на сумата от 25 лв. – деловодни разноски за държавна такса, и сумата от 50 лв. – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 532 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 275/2025 г. на Районен съд – Карнобат, в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4