Определение № 302 от 19.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Велико Търново, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

ПЕНКО ЦАНКОВ като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600520 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII.

Образувано е по подаден частен протест от прокурор при РП – В.

Търново (Т.О Свищов), против протоколно Определение № 258/17.07.2026 г. по НОХД 139/2026г. по описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Констатирано е и неизпълнение на дадените с Определение № 131/28.04.2026г. по въззивно ЧНД 251/2026г. по описа ВТОС задължителни указания относно съдържанието на внесения обвинителен акт съобразно разпоредбата на чл. 246 от НПК. Депозирано е и допълнение към подадения протест, в което подробно се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли определението на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато на решаващия съд за продължаване на съдопроизвдствените действия.

Препис от протеста е изпратен и връчен на останалите страни.

В законоустановеният срок е депозирано писмено възражение от адв. Х.

Т. и адв. С. Т., в качеството им на защитници на подсъдимия И. П. И..

Изложени са съображения за неоснователност на подадения частен протест.

Направено е искане, за потвърждаване на обжалваното определение.

Великотърновският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа 1 страна следното:

В Районен съд – Свищов е образувано НОХД 139/2026г. по описа на същия съд по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Велико Търново, на 29.05.2026 г. С обвинителния акт е повдигнато обвинение на И. П.

И. за това, че на 08.12.2019 г. в Свищов, в качеството си на длъжностно лице лице, на което на 10.10. 2019г. устно е възложено срещу възнаграждение и за неопределено време да изпълнява работа на продавач-консултант, която е свързана с пазене и управление, в това число и продажба на чуждо имущество в юридическо лице - „Заложна къща ПТ Финанс" ЕООД гр. Враца, присвоил чужди пари на стойност 2 172,00 лева/ равняващи се на 1 110 евра и 53 цента и чужди вещи - златна гривна 14 карата, 10,7 грама на стойност 642.00 лв.; златно ланче 14 карата, 18,4 грама на стойност 1104,00 лв.; златен пръстен 14 карата. 18,1 грама на стойност 1086,00 лв.; златен пръстен 14 карата, 1,8 грама на стойност 108.00 лв.; златен пръстен 14 карата, 16,6 грама на стойност 996,00 лв.; златен пръстен 14 карата, 4 грама на стойност 240,00 лв.; златен пръстен 14 карата, 5,1 грама на стойност 306.00 лв.; златна гривна 14 карата, 15,5 грама на стойност 930,00 лв.; златна гривна 14 карата, 13,4 грама на стойност 804,00 лв.; златно ланче 14 карата, 13,1 грама на стойност 786,00 лв.; златна висулка 14 карата, 1,5 грама на стойност 90,00 лв.; златна висулка 14 карата, 1,3 грама на стойност 78,00 лв.; златни обици 14 карата, 1,5 грама на стойност 90,00 лв.; златна гривна14 карата, 11 грама на стойност 660.00 лв.; златна гривна 14 карата, 7,1 грама на стойност 426,00 лв.; златна гривна 14 карата, 12,4 грама на стойност 744,00 лв.; златно ланче 14 карата, 10,7 грама на стойност 642.00 лв.; златен пръстен 14 карата, 8.5 грама на стойност 510,00 лв.; златни обици 14 карата, 3,3 грама на стойност 198,00 лв.; златно ланче 14 карата, 17 грама на стойност 1020,00 лв.; златен пръстен 14 карата, 10,3 грама на стойност 618,00 лв.; златно ланче 14 карата, 14,4 грама на стойност 864,00 лв.; златен пръстен 14 карата. 8,8 грама на стойност 528,00 лв.; златен пръстен 14 карата, 6,8 грама на стойност 408.00 лв.; златен пръстен 14 карата, 9 грама на стойност 540,00 лв.; златен пръстен 14 карата. 5 грама на стойност 300.00 лв.; 2 броя златни пръстени 14 карата, 12,5 грама на стойност 750,00 лв. и мобилен телефон „Леново Z 90" с имей: 867296027475652 на стойност 50,00 лв. - всички вещи на общо на стойност 15 518,00 лв. равняващи се на 7 934, 23 евра, а всичкото присвоено имущество на обща стойност 17 690.00 лева / равняващо се на 9 044 евра и 75 цента, собственост на „Заложна къща ПТ Финанс" ЕООД гр. Враца, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, престъпление по чл. 201, ал. 1, във вр . с чл. 93 т. 1 б. „б“, предл. 2-ро, алт. 4 от НК

В разпоредително заседание на 17.07.2026г., първоинстанционният съд е разгледал въпросите по чл. 248, ал. 1 от т. 1 до 9 НПК, като в мотивите на определението е приел, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, като внесения обвинителен акт неотговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Прието е 2 също така, че от държавното обвинение не са изпълнени дадените указания относно приложението на закона с Определение № 131/28.04.2026г. по ВЧНД 251/2026 г. по описа ВТОС, с което е отменено протоколно определение № 123/03.04.2026 г. по НОХД 287/2025г. на районен съд – Свищов, при което и по реда на чл.250,1 ал. 5 от НПК, вр. с чл. 249 ал.1, вр. с чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 287/2025 г. по описа на РС – Свищов и делото е върнато на РП -Велико Търново (то – Свищов) за отстраняване на посочени в обстоятелствената част на определението съществени нарушения. Решаващият съд е приел, че с внесения обвинителен акт не са отстранени констатираните от въззивния съд съществени процесуални нарушения, по внесения обвинителния акт, както в обстоятелствената така и в диспозитивната част на същия.

Изложени са съображения, според които в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт е посочено, че на подсъдимия е възложено, устно от представляващия дружеството, да пази и да управлява, без да е направена индивидуализация дали се касае за управител на дружеството или пълномощник.

На следващо място, съдът е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени твърдения - по какъв начин посочените в диспозитивната част на обвинителния акт вещи са собственост на дружеството и въз основа на какви доказателства се установява това. Прието е, че не е отстранено и посоченото в цитираното определение на Окръжния съд съществено нарушение, изразяващо се в непосочване на всички съставомерни признаци, предвидени в чл. 201, ал. 1 от НК, тъй като не са посочени разпоредителните действия с процесните движими вещи. Липсва конкретизация относно броя и описанието на бижутата, за които се твърди, че са взети от подсъдимия. Решаващият съд е извел констатация, според която в диспозитивната част на обвинителния акт продължава да съществува констатираният от Окръжния съд пропуск относно непосочването на мястото на деянието, като в обстоятелствената част се съдържат данни в тази насока, а в диспозитивната част на обвинителния акт е посочено единствено населено място. На последно място било прието, че не била отстранена, след връщане на делото на прокурора и констатираната от ВТОС непълнота в обвинителния акт относно субективната страна на твърдяното престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, тъй като в тази част, относно субективната страна на деянието е установено наличие на идентично посочване с това в предходно внесения в съда обвинителен акт

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частният протест е подаден от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав го намира за допустим, а разгледан по същество се явява - неоснователен:

3

Основното предназначение на обвинителния акт съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледа точка извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита в съдебна фаза. Според посоченото тълкувателно решение, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 102, ал. 1, т. 1 НПК). Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Непосочването на факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Настоящият съдебен състав споделя част от изводите на първоинстанционния съд, че в случая са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Констатира се, че в обстоятелствената, така и в заключителната част на внесения обвинителен акт не са посочени всички съставомерни признаци от обективна и от субективна страна), предвидени в чл. 201, ал. 1 НК, които по ясен и недвусмислен начин да определят предмета на доказване в съдебна фаза.

Настоящият въззивен състав се солидаризира с направения от решаващия съд извод, че в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт не е индивидуализироно, в изискуемата от закона степен обстоятелството по твърдяното възлагане на да действия, свързани с пазене и управление на процесните движими вещи. В обстоятелствената част на обвинителния акт, единствено е посочено, че „..на обвиняемия И. е възложено устно от представляващият дружеството да пази и управлява имущество“, без да е направена индивидуализация дали се касае за управител на дружеството (П.

Й.) или пълномощник (Р. Т.).

На следващо място, несподелен от въззивният съд е направеният от решаващият съд извод, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени твърдения - по какъв начин посочените в диспозитивната част на обвинителния акт вещи са собственост на дружеството и въз основа на какви доказателства се установява това. Такава не пълнота не се установява, доколкото в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е описан предметът на дейност на заложната къща- приемане на залози и сключване на договори за паричен заем; изрично е посочено, че мобилният телефон „ Леново Z“ е бил предоставен в заложната къща със заложен билет № 1602/12.09.2019г. по отношение на процесните златни накити е описано, че същите представляват наличност/ витрина на заложната къща и липсата им е установена с ревизия и констативен протокол от 08.12.2019г.

4

При това процесните вещи са индивидуализирани, в достатъчна според въззивният съд степен, чрез посочване на техния вид, материал на изработка, грамаж на съответното изделие и неговата стойност.

Отстранена според настоящия съдебен състав е и твърдяната от решаващия съд непълнота в съдържанието на обвинителния акт свързана с изпълнителното деяние, като са описани извършените от подсъдимия разпоредителни действия по отношение на процесните пари и движими вещи.

В тази връзка, основателно е твърдението на представителя на държавното обвинение, според което доказателствената достатъчност се изследва от решаващият съд при постановяването на окончателния съдебен акт и не представлява нарушение на процесуалните правила. В тази насока са и задължителните разпоредби на чл. 248, ал.4 от НПК.

На следващо място, като правилни се възприемат направените от решаващия съд изводи, изведени и съобразно дадените от предходния въззивен състав указания, относно приложението на закона (Определение № 131/28.04.2026г. по ВЧНД 251/2026 г. по описа ВТОС, според които в заключителната част на обвинителния акт не е посочено и мястото, на което се твърди, че е извършена инкриминираната деятелност, а единствено се посочва населеното място – гр. Свищов, независимо, че в обстоятелствената част на обв. акт, се съдържат данни в тази насока.