Решение № 5191 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100507210 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №7210/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г. И. В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №4721 от 27.03.2023 г постановено по гр.д.

№57819/2022 г на СРС , 42 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” , че В. дължи сумата от 368,95 лева лихви за забава за периода 15.09.2020 г – 02.08.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №25832 от 12.09.2022 г по ч.гр.д.№47404/22 г на СРС , 42 състав ; както и в частта , в която Г. И. В. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 909,75 лева разноски пред СРС и 107,89 лева разноски в заповедното производство .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част поради липса на мотиви , както и ищецът не е представил убедителни писмени доказателства . Не се дължат лихви за забава , защото в случая съгласно изискванията на ОУ /2014г/ няма данни за публикуване на сметките и ответникът не е изпаднал в забава поради липса на покана .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.04.2023 г, поради което въззивната жалба от 10.04.2023 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на 1

СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Въззивната жалба касае само лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия и разноските , като в останалата част решението на СРС е влязло в сила . Предвид процесен период за главницата за топлинна енергия м.05.2019 г – м.04.2021 г приложими са ОУ /2016 г / . Съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г / клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми по чл.32 ал.1,2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Срокът за заплащане на сумите не е обвързан от публикуване на сметките на интернет страницата на ищеца , като по предишните ОУ /2014 г / , а не е необходима и друга покана до длъжника за изпадане в забава . Следователно , неоснователно е позоваването от въззивника на разпоредби от ОУ /2014 г/ , както и на съдебно решение на СГС по тези постари и неприложими в случая ОУ .

Налага се изводът , че се дължат процесните лихви за забава , а решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4721 от 27.03.2023 г постановено по гр.д.№57819/2022 г на СРС , 42 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.86 ал.1 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София , че Г. И. В. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 368,95 лева лихви за забава /върху главница от 2733,11 лева за периода м.07.2019 г – м.04.2021 г дължима за ап.17 в гр.София ж.к.*******/ за периода 15.09.2020 г – 02.08.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №25832 от 12.09.2022 г по ч.гр.д.№47404/22 г на СРС , 42 състав ; както и в частта , в която Г. И. В. е осъдена да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 909,75 лева разноски пред СРС и 107,89 лева разноски в заповедното производство .

ОСЪЖДА Г. И. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3