Решение № 569 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330100568 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Пещерско шосе“ № 66, против А. А. С., ЕГН:**********, с адрес гр. П., ул.

„Л.“ №.., с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 12819/2023 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 789,60 лева- главница, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от 23.11.2022 г. до 29.11.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 01.09.2023 г., до окончателното заплащане на главницата.

Ищецът твърди, че по повод спешно състояние на ответника на 23.11.2022 г. е извършен преглед в спешен кабинет, а впоследствие е насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия, където бил хоспитализиран от 23.11.2022 г. до 29.11.2022 г. Твърди се, че били извършени процедури, консултации и изследвания по клинична пътека № 198.

Сочи се, че по време на болничния престой пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени до изписването му. Излагат се твърдения, че търсената сума включва лабораторни изследвания, консултативен преглед със специалист и два дни престой в клиниката, като стойността й е определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД. гр. Пловдив. Твърди се, че 1 всички медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „Сметка на пациент“.

Ищецът сочи, че изпратил покана до ответника за плащане на оказаната болнична помощ, върната в цялост като непотърсена.

Претендира се заплащането на разноските в производствата.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Счита се, че в нито един документ от приложените от ищеца, нито при постъпването си в болница ответникът е уведомен, че дължи пари за лечението му. Оспорва размера на сметката на пациент, като твърди, че този документ не е подписан от ответника. Възразява се, че няма данни за стойността на лечението и за това как е формирана цената.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване, че на пациента е оказана медицинска помощ, включваща процедури, образна диагностика, лабораторни изследвания, консултативни прегледи и съответен брой дни болничен престой по посочената клинична пътека по време на болничен престой за процесния период; че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на болничния престой; че ценоразписът на лечебното заведение е бил общодостъпен – разлепен на видни места и публикуван в сайта на болницата; както и че търсената сума отговаря на този Ценоразпис, а именно – размера на претенцията.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед връчване заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

От приложените по делото доказателтва се установява, че ответникът е постъпил по спешност в болницата на ищеца и е бил хоспитализиран за процесния период, посочен от ищеца.

Съдът намира, че се установява и обстоятелството, че ищецът е оказал н а ответника медицинска помощ именно по сочената клинична пътека.

Предоставената медицинска помощ е съответна и адекватна, като за доказването й съдът кредитира приетите по делото медицински документи, които кореспондират по между си. Съгласно тези доказателствени източници е изпълнен законовия алгоритъм на пътеката чрез минимален болничен престой и минимален на брой диагностични и терапевтични процедури.

От постъпилото по делото писмо от НАП се установява, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права за периода на болничния престой. Без значение е обстоятелството, че няколко дни по-късно правата му са били възстановени, тъй като с аргумент от чл.109, ал.3 от ЗЗО правата се 2 възстановяват занапред, от датата на плащане на вноските. Ето защо в твърдения период на болничен престой лицето е било неосигурено и дължи плащане на оказаната медицинска помощ.

Претендираната стойност на горепосочената клинична пътека, по която се твърди пациентът да е лекуван, съответства на представения по делото ценоразпис. Видно от съдържанието на самия ценоразпис, той е актуален към периода на болничния престой на пациента, доколкото в него е посочено, че последното му изменение е от 20.10.2022 г. От приложените по делото епикриза и медицински документи се установява, че изследванията и прегледите, за които се претендират търсените суми, са извършени.

Установява се от представената декларация за информирано съгласие, подписана от ответника, че същият е бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение (т. V от декларацията). Следователно ищецът е изправна страна в правоотношението и е изпълнил задължението си да информира пациента за тези цени, кореспондиращо на правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето.

Възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, като съдът подробно е посочил в мотивите си по-горе защо не ги приема.

Съдът намира, че исковата претенция за главница е основателна и е доказана по основание и размер.

По разноските:

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 50 лв. за държавна такса за исковото и заповедното производства, 400 лв. за депозит за особен представител на ответника, 5 лв. за съдебно удостоверение и 300 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗЗО, че А. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ №.., дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, сума в размер на 789,60 лв. - главница, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой, продължил от 23.11.2022 г. до 29.11.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата , считано от момента на подаване на заявлението – 01.09.2023 г., до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 12819/2023 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. А. С., ЕГН **********, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, с ЕИК 115576405, сумата в 3 размер на 755 лв. – сторени разноски в заповедното и в исковото производства.

Банкова сметка, по която може да бъдат заплатени вземанията на ищеца: .............................

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4