Определение № 700 от 19.01.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 700 гр. София, 18.01.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20211100513799 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на С. Р. А., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Л. Ц. срещу решение № 2109 от 10.08.2021 г. по ч. гр. дело № 46473/2021 г. по описа на СРС, 89 състав, с което съдът е постановил отказ да издаде разрешение за нея да извърши отказ от наследство на нейния баща Р.А., починал на 16.12.2021 г.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно, и в противоречие с практиката на ВКС е приел, че отказът от наследство е отказ от права, който съгласно чл.

130, ал. 4 СК е нищожен. Сочи, че отказът от наследство е по съществото си упражняване правото на наследника, възникнало с откриване на наследството, а не отказ от право, поради което разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не следва да намери приложение. Счита, че не съществува пречка сезираният съд да извърши проверката по чл. 130, ал. 3 СК, а именно: дали процесният отказ е в изключителен интерес на детето.

Наред с това, обстоятелството, че по делото не са представени доказателства или твърдения в смисъл, че процесният отказ е в изключителен интерес на детето, произтичало от обстоятелството, че допълнителната молба – уточнение с изложение на такива факти е постъпила малко след като обжалваното решение е било постановено и преди то да бъде връчено. Сочи, че отказът от наследството е в нейн изключителен интерес, тъй като въпросното наследство съдържало единствено пасиви, включващи непогасени кредитни и публични задължения, за което е посочила доказателства.

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от молителя, в срока по чл.

538, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на отказа от наследство на ненавършилото пълнолетие дете, поради което и на основание чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

На първо място следва да се посочи, че настоящият състав на съда споделя становището, застъпено и в определение № 160 от 05.10.2020г. по ч. гр. дело № 2612/2020 г.

1 по описа на ВКС, че разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни правни норми, като направеното в тях изброяване на възможните правни действия е изчерпателно, поради което разпоредбите не подлежат на разширително тълкуване.

На следващо място следва да се посочи, че жалбоподателката правилно счита, че при откриване на наследство, в правната сфера на законните наследници се пораждат правото да приемат и правото да откажат наследството. Правилно е посочено, че наследството е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Въпреки това, съдът счита, че отказът от наследство, сам по себе си съставлява отказ от правото да се придобие наследството на наследодателя, поради което, и по този аргумент, приложение към материалното правоотношение намира разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК, а не тази на чл.

130, ал. 3 СК. Наред с това съдът намира, че законовата уредба за закрилата на недееспособните лица, включително децата, в това число чл. 61, ал. 2 ЗН и чл. 130 СК, защитава в най-голяма степен техния интерес, дори в случай на твърде обременени от задължения наследства.

Следва да се отбележи още, че по относимия в жалбата въпрос – „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК ?“ е образувано т. д. № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, но възможността за спиране на производството е правомощие на ВКС – арг. чл. 292 ГПК.

Предвид изложените съображения, тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С. Р. А., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител А. Л. Ц. срещу решение № 2109 от 10.08.2021 г. по ч. гр. дело № 46473/2021 г. по описа на СРС, 89 състав, с което съдът е постановил отказ да издаде разрешение за нея да извърши отказ от наследство на нейния баща Р.А., починал на 16.12.2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2