Решение № 169 от 15.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20265000600351 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по повод постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на делото, в което се релевират нарушения на закона и на процесуалните правила, като са приведени подробни данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се изменение на постановеното протоколно определение за одобряване на споразумение в частта му, в която е бил определен режима за изтърпяване на наказанието, както и на режима на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание.

В съдебно заседание пред настоящия съд представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив обръща внимание на справката за съдимост на осъдения Ш., от която се установява, че с последащо определение е било постигнато споразумение, с което същият е бил признат за виновен в извършването на грабеж. За наложеното наказание му е бил наложен общ режим на изтърпяване. С определение по същото последващо дело е било извършено и групиране на наказанията на Ш. по предходните му осъждания, като е бил определен общ режим на изтърпяване на общото наказание в 1 съответствие с разпоредбата на чл. 191, ал. 2 от ЗИНЗС. За това намира, че депозираното искане за възобновяване е загубило своя процесуален смисъл и делото следва да бъде прекратено или алтернативно - искането да бъде оставено без уважение.

Служебният защитник на осъдения – адв. И. И. намира искането на главния прокурор за неоснователно, доколкото е било санирано допуснатото процесуално нарушение с последващото определение на районния съд в Казанлък, а на неговия подзащитен е бил определен първоначален общ режим на всички кумулирани наказания. В този смисъл моли искането да не бъде уважавано, тъй като понастоящем неговият подзащитен търпи наказанията си при следващия му се по силата на закона режим, доколкото въпросът е бил законосъобразно решен с последващи актове на съда.

Настоящият съд намира, че искането изхожда от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, отнася се до съдебен акт, посочен в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, като е било депозирано в законоустановения срок, когато е в интерес на осъдения.

Разгледано по същество допуснатото до разглеждане искане, изхождащо от главния прокурор, в принципен план, е основателно, защото претендираното нарушение на касационните основания се съдържа в делото, по отношение на което се търси прилагането на извънредния способ за съдебен контрол. При все това, неговото уважаване се явява безпредметно, доколкото определеният режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на непълнолетния осъден, е загубил значението си, тъй като определените му наказания лишаване от свобода са били кумулирани с други негови наказания, като в рамките на общо определеното такова е бил определен и режим, който съответства на приложимия в случая закон.

Видно от материалите по делото с протоколно определение за одобряване на споразумение № 121 от 15.04.2026 г., постановено по НОХД № 416/2026 г. на Районен съд – Казанлък, С. Ш. С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание, съобразено с редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С определение № 284 от 12.05.2026 г. по същото дело, на основание чл.

68, ал. 1 от НК съдът е постановил отложеното наказание лишаване от свобода 2 за срок от една година и шест месеца, наложено на осъдения по НОХД № 944/2025 г. на Районен съд – Казанлък, да се изтърпи отделно от наказанието по НОХД № 416/2026 г. при първоначален строг режим.

Определение № 121 от 15.04.2026 г. от 15.04.2026 г., с което е било одобрено споразумението за решеване на делото в досъдеблното производство, има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивна и касационна проверка съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК.

Определение № 284 от 12.05.2026 г., с което по реда на чл. 306, ал. 1 ,т. 3 НПК е бил приложен чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК не е било проверявано по въззивине ред, като също не подлежи на касационна проверка.

Действително, при изложеното по-горе, е било допуснато съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК в частта, в която е бил определен строг първоначален режим за изтърпяване на наказанието на непълнолетния осъден във връзка със следното:

Първостпенният съд не е съобразил специалните разпоредби на глава четиринадесета от ЗИНЗС, регламентиращи различни от общите правила за изпълнение на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетните осъдени, включително и относно приложимите по отношение на тях видове режими за изтърпяване на наказанията. Съгласно нормата на чл.

191, ал. 1 от ЗИНЗС видовете режим за лишените от свобода непълнолетни са лек, общ и строг, а първоначалният режим, който им се определя е общ режим, така както е посочено в чл. 191, ал. 3 ЗИНЗ. От съдържанието на цитирините по-горе съдебни актове не се установява решаващият съд да е обсъждал приложението на тази възможност. Напротив, неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, която е неотносима към непълнолетните осъдени лица, доколкото за тях са предвидени специални разпоредби в посочената глава четиринадесета от ЗИНЗС (в този смисъл решение № 448/02.11.2011 г. по н. д. № 2279/2011 г. на ВКС, 1 н. о.). Като е определил на осъдения първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното му с одобреното споразумение наказание, както и на това по приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК по присъдата по НОХД № 944/2025 г. на РС-Казанлък наказание, съдът е нарушил закона. РСКазанлък не се е съобразил с разпоредбата на чл. 191, ал. 1 ЗИНЗС, макар тя да е специална по отношение на непълнолетните осъдени, какъвто е и 3 осъденият С. Ш. С. към момента на постановяване на съдебните актове. В принципен план, нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е било осъществено, тъй като на осъдения е следвало да бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Особеният статут на осъдения, който е непълнолетен, е задължавало съда да констатира, че предложените със споразумението първоначален режим на изтърпяване на наказанието е незаконосъобразно определен и да предложи промяна, която да бъде обсъдена от страните. Като не е изпълнил задълженията си и е одобрил споразумението, във вида в който е било представено от страните, при определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието, различен от предвидения в специалния закон, е допуснал нарушение на закона. Нарушен е бил закона и в частта, с която е бил определен режима, при който да бъде изтърпяно приведеното в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание. Прилагането на цитираната разпоредба във всички случаи предполага наличието на извършено престъпление от общ характер в изпитателния срок, за който е отложено условното наказание, за което макар и след този срок е било наложено наказание лишаване от свобода.

В момента, когато е било приведено в изпълнение условното наказание, осъденият е бил непълнолетен, поради което не може да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както е било прието по делото. Съществените нарушения действително би могло да бъдат отстранени при ново разглеждане, при което материалният закон, в частта обхваната от искането, да бъде приложен точно, като на осъдения бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в съответствие с изискванията по ЗИНЗС. При все искането на главния прокурор да е процесуално издържано, уважаването му е безпредметно, защото оспорваните части от непроверените по касационен ред определения относно първоначално определния режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на непълнолетния осъден, са загубили своето самостоятелно правно значение, поради което се явява и безпредметно да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Казънлъшкия районен съд от стадия на съдебното заседание в производство по чл. 306 НПК.

Видно от материалите по делото и в частност от приложената справка за съдимост за съдебното минало на С. Ш. С., същият е бил осъждан три пъти на наказания лишаване от свобода, като две от тях са били групирани, като му 4 е било определено за изтърпяване общо наказание, при първоначален общ режим, а наказанието по първото му условно осъждане, е било приведено в изпълнение за изтърпяването му също при първоначален общ режим. Това е било спорено с определение № 355 от 10.06.2026 г. по НОХД № 521/2026 г. на Окръжен съд – Стара Затора, влязло в сила на 18.08.2025 г., поради което понастоящем законът се прилага правилно спрямо изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на осъдения С. Ш. С.. В този смисъл диференцираното настаняване на лишените от свобода вътре в затворите, затворническите общежития и поправителните домове, което спомага за избягване на отрицателното въздействие на затворническата среда и дава възможност за диференциране на отделните групи осъдени и ограниченията, които търпят, облекчавайки приложението на средствата за поправително въздействие и повишавайки ефективността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, е било осъществено спрямо осъдения Ш. в съответстващия за непълнолетни лица вариант, поради което подновяването на висящността на спора по същия въпрос е безпредметно. настоящият съд е на становище, че разпоредбите във връзка с режима пряко касаят заложените в изпълнително-пенетенциарния закон цели, поради което определянето на съответния такъв, който предопределя и типа затворническо заведение, стриктно се предпоставя от правната и личностна характеристика на лишения от свобода. Предварително определеният режим е важен елемент от съдържанието на наказанието лишаване от свобода и средство за поправителното въздействие върху осъдения, поради което удачното му определяне има обезпечителна функция по осигуряване на условия за ефективно прилагане и на другите средства в затворническата среда. Ето защо, следва да бъде съответен на особеностите на закона и статута на осъдения при изпълнение на наказанието. Във връзка с всичко изложено, при все да е било допуснато нарушение от районния съд в претендирания в искането за възобновяване смисъл, което би могло да бъде остранено при ново разглеждане на делото по отношение на определения режим на наказанието по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК (но не и по заявения в искането начин чрез изменение на определението за одобряване на споразумение, според настоящия съд), това е безпредметно, тъй като режимът вече е бил коригиран и наказанието се търпи при общ такъв. Това е било постигнато във връзка включването на наказанието по НОХД № 416/2025 г. в кумулативна група с 5 друто наказание на осъдения, като общото наказание се изпълнява при общ режим, ведно с последвалото кумулацията активиране на първото условно осъждане на Ш. по НОХД № 944/2025 г. на Районен съд – Казанлък - също при първоначален общ режим.

В заключение, при все искането за възобновяване да е в същността си основателно, предприемането на действия във връзка с него остава безпредметно, тъй като претенцията за промяна на режима на изтърпяване на съответните наказания лишаване от свобода вече е била реализирана на практика, като тяхното изпълнение вече е в напреднал етап, поради което Апелативен съд – Пловдив,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на възобновяването на постановеното по НОХД № 416/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък протоколно определение за одобряване на споразумение относно първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения С. Ш. С. наказание от две години лишаване от свобода, както и режима на приведеното в изпълнение условно наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК по същото дело, тъй като целените от искането правни последици за промяна на режима вече са били реализирани в хода на изпълнение на наказанието, поради което е безпредметно връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.