Решение № 10642 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10642 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110151960 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, за признаване за установено по отношение на ответника ““Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, че ищеца не дължи на ответника следните суми : сумата от 1009,73 EUR (1974,86 лв.), представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта от 13.12.2005г., сумата от 1578,99 EUR (3088,23 лв.), представляваща лихвa за периода от 13.12.2005г. до 29.02.2016г., сумата от 201,96 EUR (395 лв.), представляваща разноски и сумата от 395,98 EUR (774,47 лв.), представляваща такси.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 13.12.2005г., ответника сключил с „О.“ АД Договор за издаване на кредитна карта, като с договор за целия от 29.02.2016г. банката е прехвърлила вземането към ищеца на ответника. Излага съображение за наличието на липса на задължения към ответното дружество, поради погасяване по давност на същите.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Излага съображения за недопустимост и несонователност. Моли съда да остави без разглеждане исковата молба и да прекрати производсвтото по делото като процесуално недопустотимо, а ако счете, че исковата молба е допустима да отхвърли иска, като несонователен. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. М., който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 13.12.2005 г. ищеца е сключил Договор за издаване на кредитна карта V. E., V., M.

1 с „O.“ АД, в който в чл. 7 е посочено, че договора изтича до два месеца след крайния срок на валидността на картата, а в чл. 8 е посочено, че валидността на картата е 2 години.

На 31.10.2011 г. ответникът е сключил с „О.“ АД Договор за прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени вземания към длъжница, съобразно приложен списък.

До ищеца е изпратено писмо изх.№ ***-****-*****/01.09.2025 г., с което ответника е претендирал задълженията на ищеца по договора за кредитна карта.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Искът има за предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания по Договор за издаване на кредитна карта от 13.12.2005г..

Възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск не се споделят от настоящия състав. Предявяването на иска за установяване или отричане на едно правно отношение или право, е предоставено от закона на всеки, който има интерес от това. То не е обвързано със срок, нито пък ищеца е органичен с основанията, на които може да се позове.

В настоящия случай ответника е претендирал вземанията си от ищеца, поради което за последния е налице правен интерес от предявяване на иска.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между „О.“ АД и Г. Г. на 13.12.2005г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищеца е получила парична сума срещу задължение за връщането й, ведно с лихви, в срок най-късно до 31.01.2008г., съобразно чл. 7 и чл. 8 от договора. По делото не е спорно, че ищеца не е изпълнил задълженията си за връщане на сумите по договора, както и че вземането на „О.“ АД е прехвърлено на ответника на 31.10.2011 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Ищеца не доказа, нито твърди плащане на задълженията по договора , като последица от заявеното от н е г о възражение за изтекла погасителна давност, тези задължения са погасени, доколкото крайният срок за погасяване на задължението е 31.01.2008г. Броен от тогава, петгодишният давностен срок е изтекъл на 31.01.2013г. и към датата на подаване на исковата молба – 14.11.2025г. вземането е погасено по давност. Поради това предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя дължимия такъв в размер на 923,26 лв. С оглед на това, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 721,37 евро, представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 249,31 € за внесена държавна такса, а сумата от 472,06 € (923,26 лв.) за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, че Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, не му дължи следните суми: сумата от 1009,73 EUR (1974,86 лв.), представляваща дължима главница по Договор за издаване на кредитна карта V. E., V., M. о т 13.12.2005г., сключен между "О." АД и Г. Г. Г., като вземането по договора е прехвърлено от " О." АД в полза на „Е. М.” ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2011 г., сумата от 1578,99 EUR (3088,23 лв.), представляваща лихвa за периода от 13.12.2005г. до 29.02.2016г., сумата от 201,96 EUR (395 лв.), представляваща разноски и сумата от 395,98 EUR (774,47 2 лв.), представляваща такси.

ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, сумата от 721,37 EUR (седемстотин двадесет и едно евро и 37 евроцента), представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 249,31 € за внесена държавна такса, а сумата от 472,06 € за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3