Решение № 937 от 13.07.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 937

Монтана, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700283 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Образувано е по жалба на Б. К. Р. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0256-000037/29.05.2026г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно 182 дни. В жалбата се иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в постъпила молба от пълномощника му адвокат Б. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като незаконосъобразен, като развива доводите изложени в жалбата и поддържа, че не е извършил описаното нарушение. Оспорващия претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответната страна не взема становище по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0256-000037/29.05.2026г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно 182 дни. Мотивите се свеждат до това, че с АУАН серия GA №5316827 от 29.05.2026г. е установено, че на 29.05.2026г., около 7,30 часа в [населено място], [улица]до №1 с посока на движение [улица], като собственик на МПС – МАЗДА ЦХ5 с рег.№[рег. номер] допуска автомобила му да бъде управлява от непълнолетния П. Б. Р., като същия не притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен). Така описаното е посочено като нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:

От приетия по делото АУАН серия GA №5316827 от 29.05.2026г. е установено, че на 29.05.2026г., около 7,30 часа в [населено място], [улица]до №1 с посока на движение [улица], като собственик на МПС – МАЗДА ЦХ5 с рег.№[рег. номер] допуска автомобила му да бъде управлява от непълнолетния П. Б. Р., като същия не притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен). Оспорващия е подал възражение срещу АУАН, с което е поддържал, че установеното в него е невярно..

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0256-000037/29.05.2026г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Д. М. на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно 182 дни. Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 30.05.2026г., което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата с вх.№256000-2023/09.06.2026г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

Административният акт е издаден от некомпетентен орган. Това е така, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от П. Н. на длъжност Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, който е овластен с правомощия със Заповед №316з-2561/04.07.2022г. на Директора на ОД на МВР Плевен, тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.

По разбиране на настоящата съдебна инстанция, в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. По делото се установява, че на 29.05.2026г., около 7,30 часа в [населено място], [улица]до №1 с посока на движение [улица], оспорващият, като собственик на МПС – МАЗДА ЦХ5 с рег.№[рег. номер] допуска автомобила му да бъде управлява от непълнолетния П. Б. Р., като същия не притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен). В тази насока са констатациите в съставения АУАН, който по аргумента на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. В тази насока са и приетите като доказателства по делото сигнал и писмени обяснения на В. Н. и сведения от Л. А., П. Н., Е. И. и П. М.. Следва да се отбележи изрично, че обясненията на С. К., който е бил с непълнолетния П. Б. Р. по време на управлението на описаното МПС, категорично изясняват описаната по-горе фактическа обстановка и дават основание да се приеме, че изложеното от оспорващия във възражението му по АУАН и в жалбата е защитна теза, която не се подкрепя от доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че ив настоящето съдебно производство оспорващия не подкрепя твърденията си с доказателства който да оборят презюмираната по силата на закона доказателствена сила на редовно съставения АУАН.

Следва да се посочи, че в случая като нарушена разпоредба в АУАН и в оспорената ПАМ е посочен чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. При наличието на безспорно установена материално правна предпоставка, каквато е предоставянето на МПС на неправоспособен водач, което е установено по описания в материалноправната разпоредба ред, временно на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно 182 дни. Настоящият съдебен състав установява, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като законодателно е наложено задължение на административният орган да наложи оспорената ПАМ, тоест действа в рамките на обвързана компетентност и налагането на оспорената ПАМ изцяло е съответно на целта на закона. В административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния орган е наложил ПАМ за минималния период от време предвиден в материалноправната разпоредба.

По разбиране на настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на защита. Пълнотата изисква да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС, тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени, което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането на оспорената ПАМ.

Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Монтана намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0256-000037/29.05.2026г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, а именно 182 дни е законосъобразна и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172, ал.2 от АПК Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. Р. от [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0256-000037/29.05.2026г. на Полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ Долна Митрополия.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�