Решение № 264080 от 18.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е № ……

Гр. София, 18.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.

№ 2484 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №

308382/22.12.2019 г. на СРС, 41 с-в, по гр. д. № 77806/2018 г. е Република България, представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати на „Р.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК : *****, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, сумата от 10 494, 02 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в удържани в периода 01.01.2014 г. - 31.08.2014 г. такси за производството на електрическа енергия от слънчева енергия, настъпили вследствие действия на народни представители от 42-рото Народно събрание, извършени на 04.12.2013 г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на §6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които се създават чл. 35 а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35 б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35 в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 в Закона за възобновяемите енергийни източници, ведно със законната лихва от 04.12.2018 г. (подаване на исковата молба) до погасяване на задължението, като иска е отхвърлен за разликата над 10 494, 02 лв. до пълния размер на претенцията от 11 528, 76 лв. Страните са осъдени съразмерно за разноски.

Решението се оспорва от ответника - Република България, представлявана от Министъра на финансите, чрез представителя й, с множество доводи, че е недопустимо, а по същество и неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. На първо място се излагат подробни съображения за недопустимост на произнасянето на СРС, поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища. Твърди се, че отношенията, които възникват в резултат от действията на Народното събрание по осъществяване на властническата му дейност, не са частноправни, а са специфични държавно-властнически отношения от сферата на публичното право, чиято законосъобразност не подлежи на контрол от органите на съдебната власт.

Позовава се на дадено от Конституционния съд тълкуване на правомощията на съдебната власт, според което извън правомощията на органите на съдебната власт е контрола за законосъобразност на актовете, свързани с упражняване на законодателната власт от НС. Излагат се подробни съображения тезата на жалбоподателя, че искът е неподведомствен на гражданските съдилища, като се позовава на становища на ВКС и ВАС в постановени от тях решения по въпроса. На следващо място се поддържа, че дори да се приеме, че искът е подведомствен на съдилищата, не е налице и пасивна легитимация на Държавата да отговаря по него, което е абсолютна процесуална предпоставка. Поддържа се, че Държавата няма качеството на възложител на работата на народните представители. Изводът на СРС в обратния смисъл е необоснован и направен в противоречие с КРБ. Излага доводи, че държавата отговаря за вреди, причинени от длъжностни лица, но само в лицето на правосубектния държавен орган, с който тези лица се намират в трудови или служебни правоотношения, за което се позовава на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС. Излагат се доводи, че в конкретната хипотеза правосубектен ответник е самото НС, действащо като процесуален субституент по реда на ЗОДОВ или като възложител на работата по ЗЗД. Поддържат се и множество съображения за неправилност и необоснованост на решението по същество. Жалбоподателят се позовава на необоснованост на мотивите на СРС, тъй като от тях не става ясно какво е увреждащото поведение, нито кога и от кого е осъществено. Не са изложени мотиви за причинната връзка между съответните действия, свързани с упражняване на законодателнатна власт на НС и претърпените вреди. Поддържа се още, че съдът е изложил аргументи за липса на правно основание за събиране на таксите, претендирани от ищеца, като в същото време е уважил иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ. Твърди се, че фактическите и правни констатации на съда не съответстват на диспозитива на решението. Излагат се съображения, че обявяването на противоконституционност на закон с решение на КС, не съставлява правопораждащ факт за гражданската отговорност на държавата или на НС от частно правно отношение между равнопоставени субекти. Правните последици от решенията на КС са уредени в чл. 14, ал. 3 от ЗКС и чл. 22, ал. 2 ЗКС и чл. 151, ал. 2 от КРБ. Излагат се и множество съображения, че съдът не разполага с компетентност да осъществява контрол за законосъобразност на законодателната власт, като прилага по аналогия института на гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работата, по реда на чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че и по същество не се доказва наличието на предпоставките за уважаване на иск по чл. 49 ЗЗД срещу ответника, като се излагат множество доводи за конституиране на НС, възникване на пълномощията му и възлагането на мандата на народните представители. Излагат се съображения за липса на противоправно действие от страна на НС във връзка с упражняваната законодателна дейност, поради което незаконосъобразно СРС е приел, че НС е извършило незаконосъобразни действия по събиране или удържане на такса от ищеца. Неоснователни са и изводите на съда относно датата на извършване на увреждащото ищеца действие, като съдът е отделил като безспорно действието по приемането на закон на 04.1.2013 г. Оспорва се и извода на СРС, че в патримониума на дружеството са настъпили твърдените имуществени вреди.

Излагат се съображения, че законосъобразно погасеното публично задължение за едно дружество не може да съставлява едновременно имуществени вреда, тъй като към момента на събиране на сумите е съществувало валидно правно основание за това, по чл. 35 а ЗЕВИ и същото не съставлява имуществена вреда до 10.08.2014 г. Съдът не е изложил и мотиви относно причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди, както и относно вината по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, тъй като презумцията за вина е неприложима относно колективен орган, каквото е НС.

Позовава се и на погасяване по давност на вземането към 10.12.2018 г. В жалбата се излагат и множество съображения, за предявените при условията на евентуалност искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД. Поддържа се, че обявяването на нормата за противоконституционна има действие само за в бъдеще, но не и обратна сила. Според жалбоподателя, таксите са удържани на годно правно основание през периода и иск за възстановяването им също е неоснователен. Съдът не обсъжда доводите свързани с иск по чл. 4, параграф 3 от ДЕС, доколкото не е налице произнасяне по такъв иск. По тези и множество допълнителни съображения моли да се постанови решение, с което да се отмени оспорения акт, като се отхвърлят исковете - както главния, така и евентуалните. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ищеца, по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ищецът „Р.Е.Е.“ ЕООД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК по съображения, че е неоснователна, а решението на СРС е законосъобразно постановено. Оспорва изцяло възраженията на ответника за недопустимост на производството поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища, както и поради липса на пасивна процесуална легитимация. Поддържа се, че с решението си СРС не е упражнил контрол за законосъобразност на акт на НС, а нормите на които се е позовал съда, са обявени за противоконституционни с решение на КС на РБ, поради което са незаконосъобразни. Основателно СРС е приел, че е налице деликт и че в резултата от поведението на ответника ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да се възстановят. Излага съображения за неприложимост на цитираната от въззивника практика във връзка с контрола на актовете на НС от гражданските съдилища. Оспорва се като неоснователен довода, че е налице облекчен ред по ДОПК и ЗДТ за възстановяване на недължимо платените такси по ЗЕВИ, доколкото последните не съставляват такси по смисъла на ЗДТ.

Поддържа още, че с обявяването на чл. 35 а - чл. 35 в от ЗЕВИ за противоконституционни се изключва компетентността на административните органи, по съществуващата уредба на публичните държавни вземания, като отпада характера на такова вземане на заплатените от ищеца такси. Претендирането им от Държавата попада в обхвата на подведомствеността и подсъдността на гражданските съдилища, според ищеца, който се позовава на практика на ВКС по въпроса. Излагат и доводи, че Държавата е възложила на народните представители в НС да упражняват важни държавни функции, в това число законодателна дейност, по повод изпълнение на която дейност за възникнали и процесните вреди. Оспорват се оплакванията в жалбата, че фактическите и правни констатации на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и на диспозитива на решението. Несъстоятелни са възраженията на ответника, че е налице противоречие между изводите на СРС, че противоправното деяние е извършено на 04.12.2013 г., а началната дата, от която започва да тече давността за иска е 12.02.2014 г. - датата на което е удържана таксата за първото тримесечие на 2014 г. Оспорва се възражението на ищеца за погасяване по давност на вземането, като се подържа, че противоправността на деянието възниква към момента на влизане в сила на решението на КС, с което нормите на чл. 35 а – чл. 35 в ЗЕВИ са обявени за противоконституционни.

Излагат се съображения относно правилното квалифициране на исковете от СРС, като обосновано съдът е приел, че когато не може да се приложат нормите на ЗОДОВ, отговорността на държавата, за вреди съгласно чл. 7 КРБ се реализира по общия ред на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като е допустимо отговорността да се реализира както срещу държавата, така и срещу съответното държавно учреждение.

Основателно СРС е приел, че противоправното действие, от което ищецът е претърпял вреди, е приемането на нормите на

ЗЕВИ, обявени впоследствие за противоконституционни, като противоправността на деянието се обуславя от отмяната на нормите. В мотивите на решението съдът изрично сочи, че народните представители са действали противоправно. Обстоятелството, че до обявяването на нормите за противоконституционни, те следва да се считат за валидни, според ищеца не обуславя липса на противоправно действие от народните представители, в противоречие с нормите на КРБ. Оспорва се и твърдението, че не е установено настъпването на имуществени вреди за ищеца, тъй като е налице законосъобразно погасяване на публично задължение. По тези и множество допълнителни съображения, моли да се потвърди решението, като му се присъдят направените по делото разноски, съгласно списък.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, като проверява и без довод на страните за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Оспореното решение е валидно постановено.

Решението е постановено при напълно изяснена от СРС фактическа обстановка, като настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК и не намира за необходимо да я преповтаря изцяло. Освен това, във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на направените от първоинстанционния съд констатации във връзка с доказателствата.

Разпечатката съдържа 30 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30116bba-7da1-4f2a-8c46-dc3e678e8269