Решение № 5758 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5758 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100511391 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15951 от 25.08.2025г., постановено по гр. дело № 10642/2025г. по описа на СРС, 79-ти състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Областна администрация на област София искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1844,99 лева – стойност на получена без основание и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. за имот с адрес: гр. София, ж. к. ****, с аб. № 147675, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2025г., до окончателното плащане; сумата от 279,96 лева – мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 01.07.2021г. – 27.02.2024г. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Областна администрация на област София на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени съображения, че от приетата по делото СТЕ се установява, че за процесния период отоплението за топлоснабдения имот било начислявано по максималния специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е- РД-04-1 поради неосигурен достъп.

Топлинната енергия била начислена служебно съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16334 за топлоснабдяването. На абоната била начислена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределена между всички абонати пропорционално на обемите на 1 имотите в сградата съгласно действащите Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.

Поддържат, че въпреки че между страните нямало подписан договор Наредбата за топлоснабдяването била приложима за отчитане на топлинна енергия. Твърдят, че единствената възможност за установяване на количеството консумирана топлинна енергия била да се приложи Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сградиетажна собственост. Считат, че претенцията на основание чл. 59 ЗЗД следвало да бъде уважена, тъй като се доказала реално доставената топлинна енергия с неплащане от ответната страна в посочения размер, с което ищцовото дружество било обедняло, а ответникът се бил обогатил. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявената претенция. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Областна администрация на област София чрез областния управител С.А., с който се оспорва жалбата.

Изложени са подробни съображения, че решението на СРС е правилно. Твърдят, че не се било доказало обогатяване от тяхна страна за посочената сума чрез консумиране на топлинна енергия за процесния период по отношение на имота, който не бил обитаем.

Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взел становище по жалбата.

С молба от 22.10.2025г. във връзка с указания на съда, дадени с разпореждане от 14.10.2025г., „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че обжалват решението единствено в частта за сумата от 1844,99 лева, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м. 05.2021г. до м. 04.2022г., ведно със законната лихва. Посочено е, че сумата се претендира по отношение на топлоснабден имот- апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. ****, инсталация 4000227271.

Решение № 15951 от 25.08.2025г., постановено по гр. дело № 10642/2025г. по описа на СРС, 79-ти състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 279,96 лева, мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 01.07.2021г. до 27.02.2024г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Предвид горното следва да се изложат съображения във връзка с правилността на решението в обжалваната част по доводите във въззивната жалба.

2

Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В частност твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, респ. до стойността на предоставената услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това /в т.ч. за услугата дялово разпределение/, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./, респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че собственик на процесния недвижим имот е държавата /частна държавна собственост/, както и че същият е бил предоставен за управление на областния управител на област София. Не е спорно и че за процесния период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните, както и че процесният апартамент не е бил ползван от трето за спора лице по 3 облигационно правоотношение, доколкото е прието писмо от 14.08.2014г., в което е посочено, че на основание чл. 80 от ЗДС със Заповед № РД-15-080 от 08.04.2014г. на областния управител на област София процесният имот е бил иззет от държането на Веселка Иванова Семерджиева.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 год., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а „небитов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 год. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.

Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са 4 нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл въззивният съд прима, че нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне, както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Доколкото в частност няма спор между страните, че доставяната в процесния имот топлинна енергия не е била ползвана от ответника във връзка с осъществявана търговска дейност /противното не се и установява от данните по делото/, то между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявения иск за обезщетение за неоснователно обогатяване – чл. 59, ал. 2 ЗЗД.