Решение № 30 от 18.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Враца, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.ова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Евгения Г. С.ова Търговско дело № 20241400900087 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. П., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.Г. Й., с която е предявен осъдителен иск против ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, ул."Света София" № 7, ет.5, за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 08.07.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 07.12.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че на 08.07.2023 г., около 04:30 ч., на път ІІ-15, в района на км 14+280, е настъпило ПТП, при което МПС марка "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН, управлявано от Г. Д. Д., поради несъобразяване с пътната обстановка, е навлязло в насрещното движение и е реализирало челен удар с МПС марка "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***57. Сочи се също, че при пътния инцидент е пострадал ищецът С. П., който е бил пътник на задната седалка, по средата в МПС марка "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***57.

Твърди се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 407/08.07.2023 г. виновен за настъпването на инцидента е водачът на МПС марка "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН, както и че по случая е образувано ДП № 684/08.07.2023 г. по описа на РУ-Враца.

Според изложеното в исковата молба, непосредствено след настъпването на ПТП ищецът С. П. е откаран в ЦСМП, гр.Враца, а впоследствие е приет в Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“, гр.Враца, където е постъпил с разкъсноконтузна рана в областта на десния устен ъгъл, множество охлузни рани в областта на лицето и крайниците и кръвонасядания в областта на тялото, с опасност за жИ.та. След множество изследвания и консултации е диагностициран с „Мозъчно сътресение, без 1 открита вътречерепна травма“ и е изписан на 12.07.2023 г., като са му назначени два контролни прегледа, ХДР и е предписано терапевтично лечение.

Твърди се, че вследствие на претърпения силен удар в продължение на два месеца ищецът се е оплаквал от постоянно главоболие и световъртежи, които са се засилвали при опит да се изправи от легнало положение, както и че е имал чести оплаквания от гадене, сънлИ.ст, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, избухлИ.ст, загуба на координация и шум в ушите. Посочва се, че травматичните увреждания, получени вследствие ПТП, са породили у него постоянна болка, пречили са му да извършва ежедневни и обичайни дейности, главоболието му е пречело да спи, тъй като се е засилвало в късните часове на денонощието. Сочи се също, че това състояние на ищеца е наложило за него да бъдат полагани грижи от близките му, които са му съдействали дори за обикновените ежедневни нужди.Поради необходимостта от възстановяване е бил лишен и от възможността да работи, което е повлияло на самочувствието му и го е карало да се чувства в тежест на околните.

Твърди се също, че инцидентът е повлиял и на психиката на ищеца и той си е припомнял изживяното по време на произшествието в продължение на близо година, а и до момента на предявяване на иска страда от промени в настроението, силно засегната чувствителност, повишена раздразнителност и нарушения на съня. Сочи се, че е изпитвал страх само от мисълта да се качи в автомобил, тъй като е смятал, че инцидентът може да се повтори. Посочва се още, че поради преживяното С. П. се е затворил в себе си и е намалил контактите с близки, приятели и роднини.

В исковата молба се посочва, че МПС "Рено Т4“, с рег.№ СВ *** ТН, е имало валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество с период на застрахователно покритие на риска от 09.08.2022 г. до 08.08.2023 г. Твърди се, че в срока по чл.380, ал.1 КЗ ищецът е предявил писмена застрахователна претенция с вх.№ 21-161/07.12.2023 г., с която е поканено ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД да определи и изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но в предвидения тримесечен срок не е отправено официално предложение от ответника за изплащане на обезщетение.

С така изложеното се обосновава правния интерес от предявяването на иска за изплащане на застрахователно обезщетение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, подаден чрез пълномощника му адв.И. Е., в който се оспорват предявените искове като процесуално недопустими и неоснователни.

Ответникът прави възражение за недопустимост, като навежда доводи, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя, при спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след като процедурата по тази разпоредба е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Твърди се, че в конкретния случай тази процедура не е изпълнена изцяло, тъй като ищецът е бил уведомен относно необходимостта от представяне на допълнителни документи за 2 установяване основателността и размера на претенция, но такива не са били представени. Ето защо ответникът счита, че действията на ищеца са били насочени единствено към формалното спазване на КЗ, а не са целели доброволно уреждане на отношенията, което се явява грубо нарушение на принципа на добросъвестност.

Ответникът изразява и становище за неоснователност на исковата претенция, тъй като счита, че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

Заявява, че не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между ЗАД "ОЗК-Застраховане" и собственика на т.а. марка "Рено", модел "Т", с рег.

№ СВ *** ТН, валиден към датата на настъпване на събитието – 08.07.2023 г.

Навежда доводи, че от представените с исковата молба доказателства и по-конкретно от приложения констативен протокол за ПТП не е възможно да се направи заключение относно механизма на ПТП и относно вината за настъпване на катастрофата. Изтъква, че този протокол има характер на официален документ единствено по отношение на фактите и обстоятелствата, които неговите съставители са възприели лично, а доколкото последните не са очевидци на ПТП, то техните заключения относно механизма на ПТП не обвързват съда.

В отговора се посочва, че водачът на т.а. "Рено Т", рег.№ СВ *** ТН не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.

Твърди се, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Излагат се съображения, че доколкото отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента, то след като застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.

Ответникът счита, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. марка "Фолксваген", модел "Пасат", с рег.№ VS ***57 и е налице хипотезата на чл.494 КЗ. Твърди, че автомобилът не е бил технически изправен, не е преминал задължителен годишен технически преглед, т.е. органите за управление и спиране не са работели коректно, поради което действията му са били обективно невъзможни за възприемане от застрахования водач. Твърди също, че водачът на лекия автомобил е причинил ПТП, поради липса на правоспособност за конкретната категория МПС, че автомобилът се е движел с несъобразена скорост спрямо конкретните пътни условия, че водачът му не е контролирал непрекъснато превозното средство, че е управлявал същото след употреба и под влияние на алкохол, поради което с поведението си е станал единствена причина за настъпването на вредите.

Ответникът счита, че няма доказателства твърдените от ищеца вреди и описаните болки и страдания да са в причинна връзка с ПТП, като в тази връзка оспорва пряката причинно-следствена връзка между описаните вреди и процесното събитие.

В условията на евентуалност ответникът твърди, че ако се установи, че 3 застрахованият при него водач има вина за настъпване на ПТП, то е налице независимо съизвършителство от страна на водача на л.а. "Фолксваген Пасат", с рег.№ VS ***57, който:

- рязко е навлязъл в лентата за движение на т.а. "Рено Т", с рег.№ СВ *** ТН, като с това е станал съществена причина за възникване на произшествието;

- в нарушение на чл.20 ЗДвП водачът не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;

- движел се е с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, като по този начин е станал съществена причина за настъпване на произшествието;

- в нарушение на чл.25 ЗДвП е управлявал автомобила, без да съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това е създал опасност за участниците в движението;

- управлявал е превозно средство, което е било технически неизправно и не е преминало задължителен годишен технически преглед;

- управлявал е МПС след употреба и под влияние на алкохол;

- управлявал е автомобила без да притежава необходимите възможности и познания, поради което не е реагирал адекватно на пътната обстановка.

В отговора се прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е пътувал без правилно поставен предпазен колан, поради което тялото му се е движело свободно в купето и се е удряло в твърди повърхности, в резултат на което са възникнали твърдените наранявания. Развиват се съображения относно значението на поставянето на предпазния колан, които се обобщават със заключението, че ако ищецът е спазил това свое задължение телесни увреждания въобще не биха настъпили.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца и поради непровеждане на предписаното лечение, контролни прегледи и задължителната рехабилитация и/или физиотерапия, с което е допринесъл за интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.

На самостоятелно основание се твърди съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като съзнателно се е качил при водач, употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Твърди се, че пострадалият също е бил алкохолно повлиян, което означава, че заедно с водача на лекия автомобил са употребили значително количество алкохол преди да предприемат пътуването.

Ответникът счита, че с поведението си ищецът в значителна степен (съвкупно от порядъка на 80%) е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.

С отговора се оспорва и размера на предявените искове. Ответникът намира, че същите са завишени и ищецът не доказва да е търпял неимуществени вреди, които да обосновават претендирания размер на обезщетение. Излагат се подробни правни съждения относно подлежащите на възстановяване вреди.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва, поради неоснователността на главния иск, поради липсата на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД до застрахователя за плащане на обезщетението и поради непредставяне от страна на ищеца на доказателства, установяващи безспорната вина на водача.

С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 74/19.02.2025 4 г. съдът на основание чл.219 ГПК е допуснал привличането на Р. Ц. А. като трето лице-помагач на страната на ответника. Същият не се явява и не се представлява в насрочените съдебни заседания и не депозира становище по предявените искове.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /КСАТМЕ/.