Определение № 778 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 778 гр. София, 28.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина П.

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина П. Касационно търговско дело № 20238002901691 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на фондация „Ляскови“ със седалище град Пловдив - встъпил по реда на чл.694,ал.5 ТЗ като съищец кредитор в производството по предявения с правно основание чл.694,ал.1,т.1 ТЗ иск от длъжника ЕТ „С.-С. Г.“/н/ срещу решение № 251 от 27.06.2023г. по в.т.д.№ 564/2022г. на Апелативен съд Пловдив. С него е потвърдено решението по т.д.№ 69/2021г. на ОС Кърджали за отхвърляне на иска, предявен против Г. С. Г., с участието на синдика на ЕТ“Слави Славомир Г.“ /н/ за установяване несъществуване на включено в списъка на приетите вземания вземане на Г. Г. в размер на 8 910лв., ведно със законната лихва.

Писмен отговор е подаден от синдика, който счита, че касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска, въз основа на който е образувано търговско дело.

Съставът на ВКС констатира, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящото дело е търговско предвид изричната норма на чл.365,т.4 ГПК по отношенията на установителните искове в производството по несъстоятелност, какъвто е предявеният иск с правно основание чл.694,ал.1,т.1 във вр. с ал.5 ТЗ. Предмет на иска е установяване несъществуване на прието вземане в производството по несъстоятелност на 1 едноличния търговец, чиято цена е 8 910 лв. Минималният размер на цената на исковете по търговски спорове, подлежащи на обжалване пред ВКС, съгласно императивната разпоредба на чл.280,ал.3, т.1, предложение второ ГПК е 20 000лв.

Претендираната сума, преценена с оглед на размера, определящ възможността за осъществяване на касационен контрол по отношение на въззивните решения, постановени по търговски дела, налага извода, че на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция.

Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

Разноски за производството не се присъждат.

По изложените съображения съставът на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без разглеждане касационната жалба на фондация „Ляскови“ със седалище град Пловдив срещу решение № 251 от 27.06.2023г. по в.т.д.№ 564/2022г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2