Решение № 369 от 17.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Бургас, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря М. ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20222120105294 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от

„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД против В. П. П., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК.

С определение № 5945/26.10.2022 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника, а след определяне на конкретен адвокат от БАК, с определение № 6507/18.11.2022 г. е назначил адв. С. Д.-М. за особен представител на ответника, която депозира отговор на исковата молба.

Ищцовото дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от ЗЕ между него и ответника са възникнали и съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в ***. Посочва, че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от фирма за топлинно счетоводство – „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, което е избрано по решение на общото събрание на етажните собственици.

По силата на това решение дружеството „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД е носител на правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището на ответника за процесния период.

Ищцовото дружество е начислявало и осчетоводявало претендираните суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия от топлинния счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД по цени на топлинна енергия, одобрени за ищцовото дружество от КЕВР на основание чл.30, ал.1, т.4 и чл.36 от ЗЕ.

В приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за топлинна енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване; суми за сградна инсталация; суми за дялово разпределение. Набляга се, че сроковете за плащане са определени в чл.32 от ОУ от 2008 г. и 2010 г.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника, освен възражение за давност, твърди, че за отчетен период януари – април 2018 г. и за отчетен 1 период май – 2021 г. – февруари 2022 г. не е изтекъл срокът за рекламация и корекция на данните за действително ползваното количество топлинна енергия в обекта. Особеният представител твърди, че представените с исковата молба писмени доказателства не установяват реално потребление на топлинна енергия.

С определение № 7317/21.12.2022 г. съдът конституира като трето лице помагач на страната на ищеца „БЕЛЧЕВСТРОЙ” ЕООД, ЕИК – 102145604.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по делото.

В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, в условията на евентуалност – да ги уважи в по-нисък размер, който не е погасен по давност.

Третото лице помагач не взема отношение по исковете и негов представител не се явява в съдебно заседание.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът В. П. П. е собственик на апартамент, находящ се в *** от 2006 г.

Жилището се намира в сграда-етажна собственост. В жилището няма отоплителни тела и съответно разпределители, като има два водомера за топла вода. За периода януари 2018 г. – февруари 2022 г. абонатната станция, обслужваща жилището на ответника, работи на отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Ползвана е топла вода от ТЕЦ само за месец март 2018 г.

За периода месец януари 2018 г. – месец февруари 2022 г. е доставяна топлинна енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както следва: сума за битово-горещо водоснабдяване (БГВ) – 21,87 лева; сума за сградна инсталация – 378,42 лева; суми за отчет и дялово разпределение – 89,40 лева; корекция – 103,85 лева, която е за битово-горещо водоподаване, тъй като ответникът не е подал декларация, че не е обитавано жилището.

Отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се извършва от фирма за топлинно счетоводство „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД. Видно от приложения по делото протокол от 14.11.2000 г. топлинният счетоводител е избран по решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на ПУРНЕС (отм.).

На 20.01.2001 г. е сключен договор № *** г. между „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и собствениците на етажна собственост с адрес гр. ***, по силата на който изпълнителят извършва услугата „Топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода“, която се състои в отчитането и пресмятането на изразходваната енергия за отопление и топла вода за всеки потребител в жилищната сграда и издаване на обща и индивидуална сметки.

На 21.01.2000 г. е сключен Договор № *** между „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД (доставчик) и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД (топлоснабдителен агент), по силата на който доставчикът приема да достави топлинна енергия в абонатна станция на сградата етажна собственост, намираща се на адрес гр. ***, а агентът приема да извърши разпределение на доставената топлинна енергия между отделните потребители в сградата етажна собственост и заплати месечните дължими суми по доставката и съгласно условията на договора на доставчика. С Анекс № 95 от 27.12.2000 г. договорът важи и за сграда етажна собственост, находяща се на адрес гр. ***.

На 04.12.2002 г. е сключен договор между „ТОПОЛФИКАЦИЯ-БУРГАС“ ЕАД и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД, по силата на който второто дружество ще извършва дялово разпределение между отделните потребители на доставената от оператора в гради етажна собственост топлинна енергия и предоставя крайните резултати на това разпределение.

Договорът е сключен за срок от 5 години. Договор със същия предмет между същите страни е сключен и на 30.12.2005 г., на 15.01.2008 г., чието действие е продължено с няколко 2 анекса до 2018 г., когато на 02.04.2018 г. е сключен нов договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост на битови и стопански потребители, ползващи топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на територията на гр. Бургас, който е действащ към процесния период.

На 29.04.2022 г. и щцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС. По това дело на 04.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено на П. да плати на топлинния оператор сумата от 591,28 лева, представляваща сбор от неплатени задължения за доставена топлоенергия за периода месец януари 2018 г. – месец февруари 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и да плати сумата от 99,95 лева мораторна лихва за периода 01.03.2018 г. – 26.04.2022 г . Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата молба на 17.08.2022 г., по която е образувано настоящото дело.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост (каквито са процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП.

Качеството на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:

От влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител (аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите условия (чл.1 – чл.3 от същите), които не предвиждат сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество.

Само при прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.

153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е налице, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Установи се, че за процесния период собственик на имота, присъединен към абонатна станция, която е въведена в експлоатация, е ответникът, т. е . последният е страна в правоотношение с „ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД и отговаря за задълженията, натрупани в периода месец януари 2018 г. – месец февруари 2022 г.

Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в 3 качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.

Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното Петокв, в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, дължи суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.

Той дължи и суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респективно чл. 61, ал.1 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 24 март 2020 г.) , според които дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Ищцовото дружество извършва правилно дялово разпределение за процесния период (заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза).