Определение № 259 от 08.04.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 05.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500162 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 62 от 16.01.2024г., постановено по гр.д. № 9 38/2023г. по описа на Костинбродския районен съд (неправилно посочен като Софийски районен съд), с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е необосновано и неправилно. Изтъква, че, независимо дали решението на СРС по гр.д. № 5050/2022г. е влязло в сила и дали е налице процесуален ред за инстанционния му контрол, то представлява волеизявление на държавен орган. Оттук прави извод, че, за разлика от чл. 2 на ЗОДОВ, разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ не предвижда никакви ограничения относно субекта на отговорността, нито за действията или бездействията, за които се търси тази отговорност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на друг състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е бил връчен на насрещната страна и в едноседмичен срок е постъпил отговор, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Подчертава се, че жалбоподателят бил оспорил законосъобразността на невлязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 5050/2022г. на СРС, претендирайки нарушение на правото на ЕС. Ответникът по жалбата изразява становище, че преценката за законосъобразност на невлязъл в сила съдебен акт, спрямо който е образувано инстанционно производство, излиза извън правомощията на КРС и не може да бъде извършена в производство по чл. 2в от ЗОДОВ. Позовава се на съдебна практика, съгласно която такива искове са недопустими. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Не е внесена държавна такса, но с определение № 61 от 16.01.2024г. жалбоподателят е бил освободен от 1 заплащане на такси и разноски в производството.

От фактическа страна съдът констатира, че на 19.12.2024г. Е. М. е подал в Софийския районен съд „жалба“ (по същество – искова молба) срещу Софийския районен съд. В нея са изложени съображения за допуснати нарушения на правото на ЕС по дело № 5050/2022г. на СРС, ГО, 125-ти състав. Претендира се обезщетение от 24000 лв. за претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва и разноските по делото.

Районният съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да я уточни и да отстрани констатираните й нередовности.

В отговор е подадена молба от назначения особен представител на ищеца – адв. Ю., който конкретизира вредоносните действия на ответника, нарушените норми от правото на ЕС, както и претърпените вреди по вид и период. Изрично заявява, че производството по гр.д. № 5050/2022г. на СРС не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, както и че не е подавано заявление по глава IIIа от ЗСВл, тъй като делото е все още висящо.

Постъпил е отговор от ответника, с който оспорва предявения иск и го счита за недопустим, а при условията на евентуалност – за неоснователен.

При тези данни, на 16.01.2024г. КРС е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че частната жалба е неоснователна поради следните съображения.

Неоснователно жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ не предвиждала никакви ограничения относно субекта на отговорността, нито за действията или бездействията, за които се търси тази отговорност. Съгласно трайната съдебна практика на националните съдилища и СЕС, отговорност на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право (Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C-224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.). Предявяването на иска чл. 2в от ЗОДОВ срещу съда, отсъдил като последна инстанция, гарантира, че нарушението на общностното право (ако се установи такова) е останало неотстранено по реда на инстанционния контрол и със способите на националното право, което е предпоставка за иска по чл. 2в от ЗОДОВ (арг. от Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК). Следователно, недопустим е настоящият иск срещу държавата чрез ответника СРС, тъй като той не правораздава като последна инстанция и не отговаря по чл. 2в от ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС.

Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от обективно верния факт, че решението на СРС по гр.д. № 5050/2022г. представлява волеизявление на държавен орган, независимо е влязло в сила и дали е налице 2 процесуален ред за инстанционния му контрол. Качеството му на такова волеизявление само по себе си не е достатъчно за присъждане на претендираното обезщетение. За целта е необходимо още, това волеизявление да е причинило вреди на ищеца, но невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт по естеството си е изначално негоден да породи каквито и да било правни последици, вкл. вредоносни такива (доколкото в случая не се твърди да е допуснато предварително изпълнение на решението по реда на чл.

242 от ГПК). Във връзка с това би била неуместна аналогия с чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, която допуска предявяване на иск за обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по висящо производство, поради следните съображения:

На първо място, процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е трайната съдебна практика, обективирана напр. в Определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, Решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., Определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др. Поради това настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 2б, ал.

3 от ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение за забавено правосъдие по чл. 2б от ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия към други граждански дела с различен предмет, каквото е настоящото.

На второ място, основание за законодателния подход, възприет в чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, е фактът, че вече допуснатото забавяне на делото не може да бъде поправено или заличено, като то е причинило вреди още към момента на допускането му. По този критерий хипотезите на чл. 2в от ЗОДОВ са напълно различни и несъпоставими, тъй като евентуално допуснатото нарушение на правото на ЕС при разглеждане на делото на първа инстанция може да бъде отстранено по реда на инстанционния контрол, като в такъв случай то няма да причини вреди на ищеца (както се обоснова по- горе).

В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че предявеният в настоящото производство иск е недопустим поради насочването му срещу ненадлежен ответник и поради обосноваването му с нарушение на общностното право от невлязъл в сила съдебен акт по неприключило съдебно производство.

3

С оглед гореизложеното, районният съд правилно е прекратил производството по делото поради недопустимост, а жалбата срещу прекратителното определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Д. М. срещу Определение № 62 от 16.01.2024г., постановено по гр.д. № 9 38/2023г. по описа на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4