Решение № 4111 от 16.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 495/2026
- Вид
- Решение № 4111
- Подписан
- 16.06.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Василена Дранчовска, Цветомир Милчев Минчев, Катя Николова Велисеева
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4111 гр. София, 16.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Василена Дранчовска
Членове:
Цветомир М. Минчев
Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100500495 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 18583/16.10.2025 г., постановено по гр. дело № 52432/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, са отхвърлени предявените от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Столична община, БУЛСТАТ 000696327 осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 178,15 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ съгласно застрахователна полица № 440121213081160/12.07.2021 г. за настъпило застрахователно събитие от 29.05.2022 г., за което е образувана щета № 44012132214784, както и 211,81 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.05.2023 г. до 03.09.2024 г., като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на Столична община – „Топлофикация София“ ЕАД, „Нивел строй“ ЕООД и „Констрол“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивната жалба с вх. 371477/12.11.2025 г. на ищеца „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД с изложени доводи за неговата неправилност поради необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата по делото. Въззивникът поддържа, че събраните такива – свидетелските показания, уведомлението за щета и САТЕ са годни да установят осъществяването на твърдяните в исковата молба факти, а именно:
1 настъпване на застрахователното събитие - ПТП, причина за което е ответникът Столична община, тъй като е имал задължение да поддържа процесния пътен участък. Позовава се на показанията на разпитаната свидетелка Р.Н., която е имала ясен спомен относно обстоятелствата около настъпилия инцидент, при който управляваният от нея автомобил е преминал през дупка, получавайки увреждания по радиатора, което е наложило транспортирането му чрез „Пътна помощ“, в какъвто смисъл са и данните в представеното уведомление за щета от 02.06.2022 г., изходящо от нея, в което тя също е описала конкретните обстоятелства около настъпване на застрахователното събитие – при движение на паркинг в кв. „Зона Б-5“ на ул. „Одрин“, където автомобилът преминава през дупка, увреждайки по този начин предна броня и радиатор, без авторството на документа да е било оспорено, поради което за недопустимо се счита обсъждането от СРС на този въпрос.
Позовава се още на изслушаната по делото САТЕ, също потвърждаваща настъпването на процесното ПТП от 29.05.2022 г., получените увреждания и причинно-следствената връзка между него и вредите. По изложените съображения счита, че исковата претенция е доказана по основание и размер, поради което отправя искане обжалваното решение да се отмени вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Столична община, с който я оспорва. Излага доводи за правилност на обжалваното решение, твърдейки, че не е изключено вредите да са настъпили вследствие на друго ПТП, а освен това мястото на настъпването му е твърде общо описано, поради което не става ясно дали се касае за частен паркинг или за улицата. Конкретно посочва, че свидетелката Н. си спомня за спукан радиатор, но щетите не са установени непосредствено след настъпване на ПТП, вследствие на което се твърди да са възникнали, а впоследствие при предприето пътуване извън гр. София. Обобщава, че доводите на застрахователя се основават единствено на данните в постъпилото уведомление за щета от 02.06.2022 г., чиято доказателствена стойност е била оспорена, а освен това свидетелката Н. не е потвърдила с категоричност авторството на положения върху него подпис. Допълва, че по делото не е категорично установено мястото на настъпване на процесното ПТП, доколкото механизмът му е твърде общо описан – на паркинг на ул. „Одрин“ в ж. к. „Зона Б-5“, поради което съществува неяснота дали същото е реализирано на улица или на частен паркинг, още повече, че не е изключено това да е станало и извън гр. София, доколкото според свидетелката автомобилът е служебен и се използва ежедневно и от други лица. По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира и разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил и от третото лице – помагач на страната на Столична община - „Топлофикация София“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че по делото не е установен по категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП, тъй като свидетелката Н. не си спомня основни факти във връзка с него, а освен това е била в невъзможност да потвърди подписа си върху уведомлението за щета. Сочи, че само 2 въз основа на факта, че същата си спомня за увреждане на радиатора на автомобила, не означава, че това е станало вследствие на ПТП, настъпило на улица, поддържана от Столична община. Счита, че изслушаната САТЕ установява единствено възможността за настъпване на уврежданията по описания начин, но не и мястото, на което е станало това.
Не оспорва наличието на авария на мястото на инцидента, но се позовава на свое писмо до кмета на Столична община, р-н „Възраждане“, установяващо началния и крайния момент на извършване на необходимите СМР във връзка с отстраняването на същата, след което пътната настилка е била възстановена в първоначалния си вид значителен период от време преди настъпване на процесното ПТП от 29.05.2022 г. Заявява, че писмените доказателства по делото не са годни да установят фактическото съществуване, местоположението и размерите на евентуално находяща се на пътното платно неравност. Допълва, че недоказано е останало по делото и конкретното място на настъпване на инцидента – на пътното платно на ул. „Одрин“ или на паркинг, което е от съществено значение относно пасивната легитимация на ответника, доколкото паркингът не представлява път по смисъла на чл. 31 ЗП. Оспорва да е доказано наличието на неравност на пътното платно с конкретни характеристики и параметри, тъй като данни в тази насока се извличат единствено въз основа на уведомлението за щета, отправено от водача на автомобила до застрахователя, но съдържащите се в него изявления относно мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП от 29.05.2022 г. са в противоречие с изложените в исковата молба такива.
По изложените съображения отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Отговор на въззивната жалба е постъпил и от другото трето лице – помагач на страната на Столична община - „Нивел строй“ ЕООД, с който я оспорва. Твърди, че механизмът на настъпване на процесното ПТП от 29.05.2022 г. е останал недоказан, оспорвайки доказателствената сила на уведомлението за щета от 02.06.2022 г., тъй като е едностранно съставен частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила. За непълни се считат показанията на разпитаната по делото свидетелка Н., поради което те не изясняват релевантни за спора факти, а още по-малко такива в подкрепа на изложените с исковата молба твърдения. Счита, че паркинг зоните по улицата в кв. „Зона Б-5“ не попадат в обхвата на договора за поддържане и текущ ремонт от 23.07.2019 г., сключен между Столична община и ДЗЗД „София зона три“. За правилен се счита възприетият от СРС извод за недоказаност по делото, че процесният пътен участък се поддържа от Столична община.
По изложените съображения също отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.
Третото лице – помагач на страната на въззиваемия Столична община – „Констрол“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е нарушена императивна правна норма, за приложението на която настоящата съдебна инстанция следи служебно.
Същото е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения предмет на разглеждане са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител/ли във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях възражения пред въззивния съд, безспорни по делото са следните групи обстоятелства: че в срока на действие на имуществена застраховка „Каско +“, сключена с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, е настъпило ПТП с участието на л. а. „Опел Мерива“ с рег. № ****, вследствие на което на същия са причинени материални вреди, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 178,15 лв. и е сторил ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15,00 лв.
4
Ето защо предвид заявените с въззивната жалба оплаквания спорът по делото включително и на етапа на въззивното производство се концентрира върху следните въпроси: какъв е действителният механизмът на настъпване на процесното ПТП от 29.05.2022 г., както и свързан ли е той с противоправно бездействие на служител/ли на ответника Столична община.
В случая за установяване на посочените обстоятелства по делото е представено и прието най-напред уведомление за щета № 44012132214784/02.06.2022 г., подадено от водача на автомобила Р.П. Н., в което същата е заявила пред застрахователя – ищец следния механизъм на настъпване на процесното ПТП – „на 29.05.2022 г., в 09:30 часа, гр. София, при движение на паркинг – „Зона Б-5“, ул. „Одрин“, автомобилът попадна в дупка и се усети удар под предна броня. Не видях щета по автомобила и продължих движение.