Решение № 94 от 16.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Любка Евг. Н. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500081 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба подадена от В. В.

М., ЕГН: ********** чрез адв. Е. П. от САК насочена против Решение № 658 от 12.12.2024 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 750/2024 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт, Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на ответницата В. В. М., че ищците С. Н. М., А. К. Б. и Е. К.

К. са собственици на 1/5 ид.ч. от Урегулиран поземлен имот III- 149, в кв. 14 по регулационния план на **********, одобрен със Заповед № 682/18.02.1950г. за улична регулация, изменена със Заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с урегулирана площ: 585 кв.м., при съседи: улица с о.т. 55-о.т. 56; улица с о.т.55- о.т.54; УПИ VII-148, УПИ II158, ПИ с пл. № 152, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., представляваща търпим строеж, ответницата е осъдена да предаде на ищците владението върху 1/5 ид.ч. от описаните по- горе имоти и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание наследство и давностно владение № 152, том I, рег. № 2489, дело № 135 от 14.04.2022г. на нотариус Деница Гърнева за размера на признатите на ищците 1/5 ид.ч. от описаните имоти.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Твърди се, че е установила фактите и обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, а именно, че живее в процесния имот от 1996 г., както и че притежава необезпокоявано право на собственост на същия. Оспорват се показанията на свид. *** като вътрешно противоречиви, а също и се твърди, че между въззивницата и този свидетел е налице имуществен спор и е образувано съдебно производство с идентичен предмет на делото и по отношение на същия имот. Заявява се, че съдебният състав не 1 е извършил правен анализ на събраните в хода на процеса гласни доказателства.

Акцентира се върху това, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установявало, че въззивницата упражнявала фактическа власт върху имота, както и че в рамките на първоинстанционното производство се доказвало, че е манифестирала пред останалите съсобственици намерението си да владее и чуждите части от правото на собственост върху имота за себе си. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея твърдения по подробно изложени съображения.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Н. М., А. К.

Б. и Е. К. К. срещу В. В. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС за признавана за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 1/5 ид.ч. от УПИ III-149 в кв. 14 по регулационния план на **********, одобрен със заповед № 682/18.02.1950г. за улична регулация, изменена със заповед № РД-07-77 от 15.05.2008г., с урегулирана площ: 585 кв.м., ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., представляваща търпим строеж и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху 1/5 ид.ч. от посочения по- горе имот.

С обжалваното решение районен съд е уважил иска, приемайки, че е доказано упражняването от страна на ответницата на фактическа власт върху целия процесен имот, но не и това, че същата е манифестирала по някакъв начин намерението си да свои идеалните части на ищците преди снабдяването й с констативен нотариален акт през 2022 г.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основният довод във въззивната жалба е свързан с това дали е налице хипотезата на чл.79 от ЗС, доколкото ответницата В. М. твърди, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се установявало, че е упражнявала фактическа власт върху имота, както и че в рамките на първоинстанционното производство се доказвало, че е манифестирала пред останалите съсобственици намерението си да владее и чуждите части от правото на собственост върху имота за себе си. В тази 2 връзка следва да се посочи следното:

Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време и е уреден в чл.79 от ЗС. Фактическият състав на посочената норма включва: изтичането на определен в закона период от време и владение. Два са елементите на фактическия състав на чл.68, ал.1 от ЗС: обективен- на упражнявана фактическа власт и субективния- вещта да се държи като своя.

Според презумпцията на чл.69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Според ТР № № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК тази презумпция се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.

Според същото тълкувателно решение независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.

В настоящия случай ищците обосновават правото си на собственост върху 1/5 ид.ч. от процесния имот на основание наследяване от *** *** (поч. на 15.08.1994 г.) и Катерина Апостолова М. (поч. на 14.10.2003 г.), доколкото то е преминало след тяхната смърт по силата на наследствено правоприемство в собственост на техния наследодател К. В. *** (поч. на 30.10.2011 г.), а ответницата обосновава собствеността си върху целия наследствен имот с придобиването му на основание давностно владение като в тази връзка представя Нотариален акт е № 152, том I, рег.

№ 2489, дело № 135 от 14.04.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност се придобива върху недвижим имот с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Като елемент от придобивната давност владението трябва да бъде явно и несъмнено, да се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че ответникът упражнява фактическата власт за себе си. В случая по делото няма спор, че процесният имот е принадлежал на общия наследодател *** ***. От горното следва, че страните по делото са съсобственици на същия по силата на наследяване.

Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответницата е следвало да докаже в процеса, че е демонстрирала пред ищците превръщането на държането на техните части във владение за себе си и че е отблъснала претенциите им за владение.

Посоченото не се установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Свид. *** и ***, които са деца на ответницата, твърдят, че от 1996 г. майка им живее в процесния имот, поддържа го и заплаща данъците, но никой от тях не сочи, тя да е извършвала действия, с които да е демонстрирала пред ищците по категоричен начин намерението си да свои притежаваната от тях идеална част от наследствения имот. Ползването на наследствения имот и заплащането на данъци за същия сами по себе си не доказват установяване на владение върху притежаваната от ищците идеална част от наследствения имот, ако не са били свързани с ясно и категорично демонстриране пред ищците на намерението на ответницата да владее целия наследствен имот само за себе си. Посочените по- горе свидетели не сочат такива обстоятелства. Действително свидетелите *** и *** сочат, че никой от останалите сънаследници не е посещавал и ползвал процесния имот, но следва да се има предвид, че за да бъде придобит имота по давност, не е достатъчно да бъде доказано това обстоятелство, а е необходимо да се установи също така, че за периода, през който ответницата е ползвала имота, тя да е демонстрирала пред ищците намерението си да го свои и да е отблъсва тяхно владение. В показанията на тези свидетели данни за това няма.

В показанията си свидетелят *** сочи, че през 2023 г. ищците А. Б. и Е. К. са 3 отишли в процесния имот, но същият е бил заключен, като кметският наместник им казал, че леля им живее там, поради което го заключва. Свид. *** твърди, че след като са били „спрени“ да плащат от данък за имота, А. и Е. са отишли до къщата, но е било заключено, а В. им казала, че нямат работа там, защото къщата и е била“преписана“.

Предвид тези показания би могло да се приеме, че ответницата е демонстрирала намерение за своене и отблъскване на владението на другите сънаследници, но доколкото тези действия са извършени през 2023 г., то към датата на завеждане на исковата молба- 08.04.2024 г. не е изтекъл изискуемият за придобиване по давност 10годишен срок на владение.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са обсъдени задълбочено и в тяхната цялост, отчетени са близките родствени връзки на свидетелите *** и *** с ответницата и същевременно е взето предвид и обстоятелството, че между същата и свид. *** се води имуществен спор по отношение на процесния имот. От съвкупната преценка на разпитаните свидетели не се установява, че ответницата е отблъснала владелчески претенции на ищците.

Поради всичко гореизложено, съдът счита, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС за 1/5 ид. ч. от процесния имот е основателен.

Горното обосновава извода, че решението на районен съд е постановено при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззивницата В. М. дължи сторените от въззиваемите С. Н. М., А. К. Б. и Е. К. К. деловодни разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 750 лв. и представляват адвокатско възнаграждение.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 658/12.12.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 750/2024 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН: ********** да заплати на С. Н. М., ЕГН: **********, А. К. Б., ЕГН: ********** и Е. К. К., ЕГН: ********** деловодни разноски в размер на 750 лв. за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.