Решение № 108 от 24.06.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Елин Пелин, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Р. Г. при участието на секретаря Г. Б. Х. като разгледа докладваното от П. Р. Г. Административно наказателно дело № 20261820200066 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на П. Ц. К.., ЕГН **********, с адрес: гр. Монтана, ул. *****, срещу наказателно постановление № 26-0262-000018/ 05.02.2026 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 383,47 евро/750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че наказателно постановление е незаконосъобразно, защото е издадено след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34 ЗАНН, като нарушението е от 19.09.2025 г., а наказателно постановление издадено на 05.02.2026 г.

Твърдят се съществени процесуални нарушения при непълно и неясно описание на фактическата обстановка и доказателствата по чл. 57 ЗАНН. Сочат се неясноти дали нарушението е в рамките на населеното място, както и относно правилното разполагане и метрологичната проверка/валидността на използваното техническо средство съгласно Наредба № 8121з-532.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата си и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че не е спазен срока чл.

34 ЗАНН. Твърди се, че нарушението не е доказано.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

1

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Представена е снимка към АУАН серия АД № 693313 от 19.01.2026 г. за нарушение от 19.09.2025 15.28 ч., на която са заснети един мотоциклет с неясен номер и два автомобила, като единият е с ясно видим номер *****, с локация на записа обл. Софийска, общ. Горна Малина скорост -112 км/ч (отдал.) GPS 42.714100 23.861300, Снимка № 120C529/0004960.

Представен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 № 120C529 на 19.09.2025 г., с отбелязано място на контрол с. Долно Камарци първокласен път I-6 км 164+300, посока на движение на контролираните МПС от с. Долно Камарци към гр. Пирдоп в двете посоки, 1к – първокласен път, общо ограничени на скоростта 50, пътен знак за ограничени Д11, разстоЯ.е от пътния знак с въведено ограничение 200 метра, дигитална снимка – да, режим стационарен, посока за действие – в двете посоки Д, не са посочени начало и край на участъка, положен е подпис на служител Д.

Й., начало на работа 12.30 ч., край на работа 16.10 ч., № на първо статично изображение/видеозапис автоматично, № на последно статично изображение/видеозапис автоматично, брой установени от автоматизирано техническо средство или система – 80.

След направена справка в ИС на КАТ и изпратена призовка, на 09.01.2026 г. в гр. Монтана жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която декларирал, че на 19.09.2025 г. около 15,30 часа МПС с ДК № **** е бил управляван от него.

На 09.01.2026 г. на жалбоподателя срещу подпис е връчена покана да се яви в двуседмичен срок във връзка с преписката, като е посочено, че при неявяване ще се приложат чл. 40, ал. 2 и ал. 4 ЗАНН.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 693313 от 19.01.2026 г. от Д. Г. Й. – мл. автоконтрольор при РУ Елин Пелин, ОДМВР София, за това, че на 19.09.2025 г. в 15,28 часа в обл. Софийска, общ. Горна Малина с. Долно Камарци първокласен път I-6 км 164+300 с посока на движение към гр.

Пирдоп в населено място управлява собствения си мотоциклет Ямаха МТТ 850 Д с рег. № **** при ограничение на скоростта от 50 км. /ч. за населено място, сигнализирано с п. з. Д11, се движи със скорост 108 км/ч с приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача, като скоростта е измерена с техн. средство ARH CAM S1 № 120c529 в снимка № 0004960, като снимковия материал е показан на собственика и в писмена декларация по чл. 188 ЗДвП е заявил, че лично той е управлявал мотоциклета, а АУАН е съставен след проверка по преписка номер 120c529-0083-42809. Актът е подписан от актосъставителя Д. Г. Й. и свидетеля при съставяне на АУАН К. В.а Н., а нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – водач, превишаващ разрешената скорост за населено място над 50 км/ч., като е АУАН е връчен на жалбоподателя на 19.01.2026 г. срещу подпис и е отбелязано – нямам възражения. Възражения срещу АУАН не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка 2 и при същата правна квалификация е издадено обжалваното наказателно постановление № 26-0262-000018/ 05.02.2026 г. на Началника на група към ОДМВР София, РУ Елин Пелин, с което са наложени административни наказания глоба в размер на 383,47 евро/750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства – АУАН; декларация по чл. 188 ЗДвП; справка за нарушения на водача; удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 07.09.2017 г. и протокол от 20.03.2025 г. за техническа изправност на средството, с което е установено нарушението. От направения снимков материал от паметта на техническото средство, с което е заснето и установено нарушението е видно, че мотоциклетът при засичането на скоростта и заснемането с техническото средство не е единствено МПС на пътя, поради не е ясно дали не е засечена скорост на движение на другия автомобил.

Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 актосъставителя и наказващия орган. г. относно компетентността на

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Д. Г. Й. и К. В.а Н., възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.02.2026 г., а е обжалвано на 04.03.2026 г. с жалба, изпратена по пощата.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неспазване на срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН са давностни. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно да се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението (две години за други нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. В конкретният случай деЯ.ето е извършено на 19.09.2025 г. АУАН е съставен на 19.01.2026 г. т.е. в едногодишният срок за съставяне на АУАН. Спазен е и по-краткия срок от три месеца от откриване на нарушителя, тъй като началната дата, от която е започнал да тече този срок е датата на попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП от жалбоподателя – 09.01.2026 г.

3

Именно от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на водача, респективно от тази дата следва да се приеме, че нарушителят е бил открит по смисъла на ЗАНН. Попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП е способът, чрез който контролните органи по този закон установяват нарушителите.

Производството е от административно наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е деЯ.е, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да - същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на нарушението.

Законосъобразно съставеният акт обуславя по-нататъшното законосъобразно развитие на санкционното производство, очертава предмета на доказване и служи за надлежно сезиращ наказващия орган документ. Действията по съставянето на акта следва да обезпечават обективното изясняване на нещата около административното нарушение и справедливото репресиране на извършителя на нарушението. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и в чл. 42, т.

7 ЗАНН, боравят с термина свидетели, а чл. 43, ал. 1 ЗАНН указва, че актът следва да бъде подписан от поне един от свидетелите, посочени в него. Употребата на множествено число не оставя съмнение, че изискванията на закона ще бъдат спазени тогава, когато актът се съставя в присъствието на най-малко двама или повече свидетели, като по отношение на максималния им брой не е предвидено ограничение. Съставянето на акта в присъствието само на един свидетел невинаги води до опорочаване на процедурата, като критерий в тази насока, следва да бъде обосноваността на констатациите, съдържащи се в акта. В преценката си дали да издаде наказателно постановление административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане на административното наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и позицията, категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г. Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съдът счита, че описаното в процесното наказателно постановление административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е недоказано, тъй като липсват доказателства, че 4 инкриминираната скорост е заснета в участък от пътя, попадащ в населено място до 50 км.

/ч.

В случая задължително следва да се има предвид разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, която норма в никоя от трите алинеи, не е изменяна от момента на приемането и влизането в сила на Наредбата и до настоящия момент и действа във вида и редакцията си, в която е била приета. В чл. 10, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия случай, се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 2 на същия текст е регламентирано, че „Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Според ал. 3 на същия чл. 10 от Наредбата пък е регламентирано, че „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретният случай е изпратен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, но в него липсват необходимите данни, от които да се установи дали е спазено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, според която: „мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“, като в случая не е спазено и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532/l2.05.2015 г. на МВР, съгласно който съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представени са снимки на различни части от с. Долно Камарци и табели за начало и край на населено място без данни на коя дата същите са направени.