Разпореждане № 66565 от 01.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 66565 гр. София, 01.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20261110106432 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Й. И. против Министерство на правосъдието.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати. Следва да бъде указано на страните да уточнят обстоятелствата, за които желаят събиране на гласни доказателствени средства чрез свидетелски показания.

Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи съдебно заседание, за което да се уведомят страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.06.2026г. от 10,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на разпореждането да уточни за установяването на кои конкретни факти и обстоятелства във връзка с направените от нея твърдения в исковата молба иска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

УКАЗВА на ответника в седмичен срок от връчване на разпореждането да уточни за 1 установяването на кои конкретни факти и обстоятелства иска събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

На основание чл. 312, ал. 1 т. 2 и чл. 146 ГПК съобщава на страните следния доклад по делото:

Ищцата Д. Й. И. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № ЧР020164, сключен на 21.08.2017 г. между нея и ответника, по силата на който заемала длъжността „инспектор“ в Инспекторат по Закона за съдебната власт при Министерството на правосъдието. Същото било прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение“ № ЧР- 03- 12, издадена и връчена на 10.02.2026 г. Сочи се, че наказанието е наложено във връзка с провеждането на изпит за придобиване на юридическа правоспособност в началото на 2026 г., като със заповед № СД- 03-78/16.12.2025 г. ищцата е била назначена за председател на петчленната комисия, която следвало да проведе изпита.

Посочва още, че не е извършила вменените дисциплинарни нарушения по отношение на възникнали след провеждането на първия етап от изпита казуси с оглед некоректно формулирани въпроси и посочване на неверни отговори от тестовата част на изпита. Твърди, че въпросите, които били съставени за първата част на изпита под формата на тест били изготвени изцяло от останалите членове на комисията. Това, че не е взела участие в изготвянето на въпросите, обосновава с решението да не бъдат включвани въпроси от материите на изпълнителното производство и на охранителните производства, отнасящи се до съдебни изпълнители, нотариуси и съдии по вписванията, в които именно области имала специални познания ищцата. Посочва още, че тя няма задължение еднолично да извършва предварителна правна експертиза на всички въпроси и на верните отговори и съответно е взела участие единствено при обсъждането им, включително били приети и съвместно обсъдени с останалите членове на комисията както съставените въпроси, така и верните отговори на заседание на комисията, проведено на 19.01.2026 г. Първият етап от изпита – тестът, бил проведен на 25.01.2026 г. В следващите няколко дни се появили публикации в Интернет, твърдящи, че част от въпросите на теста са били погрешно зададени или са с грешен отговор, посочен за верен. Постъпили също така и сигнали от стажант- юристи, явили се на изпита именно във връзка с неправилното формулиране на тези въпроси и посочените верни отговори. Ищцата твърди, че за отстраняване на възникналите проблеми била издадена Заповед № СД-03-4/02.02.2026 г., с която министърът на правосъдието нареждал комисията да извърши правен анализ на спорните въпроси и отговори, както и дали евентуална установена неточност би могла да повлияе на крайния резултат на явилите се кандидати. Срокът за изпълнение на заповедта бил 03.02.2026 г. до 12:00, но ищцата сочи, че не е имало как да бъде спазен, тъй като за членовете на комисията е било обективно невъзможно да се съберат преди този час, поради което се събрали на 03.02.2026 г. в 12:30, за което бил съставен и протокол № 6, който бил доведен до знанието на министъра на правосъдието. След това ищцата твърди, че е бил променен целият състав на комисията, с изключение на един от членовете , като те приели други верни отговори, 2 съответно преразгледали и работите на кандидатите, които не били допуснати до втория етап от изпита.

Ищцата посочва, че промяната на членския състав на комисията е незаконосъобразна и поради това направените от нея констатации не могат да бъдат използвани като аргумент за наложеното дисциплинарно наказание вследствие на уронване на престижа на Министерството на правосъдието и неизпълнение на възложената работа, които били вменени със заповедта. Ищцата твърди, че сочените в заповедта дисциплинарни нарушения, а именно: неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. чл. 7 КПСДА и уронване на доброто име на работодателя не представляват такива, тъй като се основават на неверни факти и несъществуващи задължения. Твърди, че всички разпореждания на министъра на правосъдието са били надлежно изпълнени и няма основание за търсене на дисциплинарна отговорност във връзка с гореизложените обстоятелства.

При изложените съображения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното със Заповед №ЧР-03-12 от 10.02.2026 г. на Министъра на правосъдието дисциплинарно наказание "уволнение“, като същото бъде признато за незаконно и да възстанови ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Инспектор“ в Инспектората по ЗСВ при Министерство на правосъдието.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна, тъй като не е нарушена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ при издаването . Посочва, че коригирането на резултатите на петима стажант-юристи само по себе си е доказателство за неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, както и че с налагането на дисциплинарното наказание е предотвратено настъпването на вреди във връзка с недопускането до следващия етап от изпита на част от стажант-юристите.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Разпределение на доказателствената тежест:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ дисциплинарни нарушения са извършени от ищцата и че обуславят наложеното наказание.

Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, включва наличието на следните предпоставки: отмяна на уволнението като незаконосъобразно; съвпадение между заеманата 3 преди уволнението длъжност от ищеца и тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото правоотношение между страните да е безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да не е изтекъл срокът на същото.

На основание чл. 153 ГПК, обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, което е прекратено; че преди налагане на дисциплинарното наказание са били поискани писмени обяснения от работодателя на осн. чл. 193, ал. 1 КТ и такива са били дадени от служителката.

ПРИКАНВА страните към сключването на спогодба като способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Към Софийски районен съд действа център по медиация, който предлага провеждането на медиация от медиатори и е отворен за всички страни по висящи граждански дела в Софийски районен съд. Повече информация можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст.

204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 часа до 17 часа; тел. ***; [email protected]; www.srs.justice.bg.

Препис от разпореждането да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.

312, ал. 2 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че в седмичен срок, от връчване на настоящото разпореждане, следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, на основание чл. 312, ал. 3 ГПК, като им УКАЗВА, че при неизпълнение на дадените указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 313 ГПК.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4