Решение № 1476 от 25.11.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Русе, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520100921 по описа за 2022 година

Ищцата Т. Х. С. твърди, че на 20.07.2021 г. сключила Договор № 1043438 за предоставяне на потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който последното поело задължение да й предостави парична сума в размер на 6000 лв., а ищцата се задължила да я върне, ведно с възнаградителна лихва и други такси и разходи, при следните условия: Общ размер на кредита /чиста стойност/ - 6000 лв.;

ГПР- 49,66 %; Фиксиран годишен лихвен процент на заема 35 % /следвало да се подчертае, че в преддоговорната информация ГЛП бил в размер на 41 %, при който бил изготвен и погасителният план, инкорпориран в преддоговорната информация/; Лихвен процент на ден – липсвал; Брой погасителни вноски - 18, като всяка вноска била дължима месечно на посочена в договора за паричен заем дата; Размер на месечната погасителната вноска - не бил с фиксиран еднакъв размер на месец, видно от таблицата, озаглавена „погасителен план" и инкорпорирана в преддоговорната информация; Такса Гарант/Поръчител по чл.5 от ДПК, предложен от дружествотокредитор – 5940 лв., дължима към всяка отделна месечна вноска на падежната дата;

Обща сума, дължима по кредита - 14040 лв. /6000 лв. - главница, 2100 лв. - договорна лихва и 5940 лв. - такса гарант/. Според ищцата, процесният договор за потребителски кредит бил изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП. Същият не бил сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК форма, не бил съставен по начин, който да е ясен за потребителя, като умишлено кредиторът разделил погасителния план с таксата гарант от този в индивидуалния договор за потребителски кредит. От страна на „Фератум България" ЕООД, ДПК бил сключен само от един от управителите му - Десислава 1

Николова, а съгласно вписванията в Търговския регистър дружеството се представлявало винаги заедно от двамата управители - Десислава Николова и Ивет Д..

При липса на съгласие на двамата управители на кредитора, договорът следвало да се обяви за недействителен. На ищцата не били представени Общите условия на „Фератум България" ЕООД, тя не ги е подписвала на всяка страница, а те били част от цялото споразумение между страните. Процесният договор съдържал множество препратки към ОУ на ответното дружество и при непредставянето им на потребителя ДПК бил неясен и потребителят не би могъл да разбере точно какви са параметрите му.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК законодателят предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити наличие на подробен погасителен план. Към процесния договор липсвал окончателен погасителен план.

Единствено в преддоговорната информация била инкорпорирана таблица, озаглавена „погасителен план", която не можела да се приеме, че е част от окончателното споразумение между страните, още повече, че в преддоговорната информация ГПР бил фиксиран на 41 %, докато в ДПК този процент бил 35 %. Таксата гарант умишлено била отделена във втори погасителен план, невключен в преддоговорната информация, но въпреки това тази такса била дължима от ищцата по основното споразумение ДПК. Договорът бил недействителен и поради това, че не бил изрично уговорен лихвен процент на ден - чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК , както и поради заобикалянето на закона, тъй като в чл. 5 от контракта потребителят бил задължен да приеме задължително и неотменимо обезпечение на кредита, а именно — поръчителство от Фератум Банк в полза на Дружеството, за което дължала заплащане на допълнителна такса в размер на 5940 лв., която обаче не била включена в ГПР. Ако беше включена, ГПР щял многократно да надхвърли допустимият петкратен размер на законната лихва, до който можел да достигне с оглед разпоредбите на ЗПК. Неясно било и как е формиран самият ГПР и какво включва, освен договорната лихва /която не било ясно дали е 41 % или 35 %. Процесният договор за заем бил недействителен и поради нарушение на добрите нрави. Клаузата на чл. 5, предвиждаща таксата гарант в размер на 5940 лв., сама по себе си била нищожна. Размерът на таксата бил почти равен на този на отпуснатия заем. С нея се целяло заобикаляне на материалния закон и тази такса представлявала скрита лихва или такса по управлението на кредита, с която се заобикалял фиксираният таван на ГПР. Клаузата, регламентираща договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 35 %, също била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно константната съдебна практика клауза, в която договорната лихва надвишавала трикратния размер на законната, се приемала за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Кредиторът не би предложил и не би сключил процесния договор за паричен заем без включване в него на посочените по-горе две нищожни клаузи - за начисляване на такса гарант в размер на 5940 лв. и договорна лихва в размер на 35 % или 41 %, значително надвишаваща трикратния размер на 2 законната лихва. Дружеството-кредитор при тези параметри на договора действало изцяло недобросъвестно.

Контрактът противоречал както на специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, така на общите разпоредби - чл. 26 ЗЗД /нищожност поради противоречие с добрите нрави/.

Клаузата за такса гарант /чл. 5 от ДПК/ била нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

Чл. 5 от процесния ДПК представлявал уговорка във вреда на ищцата, не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната, била посочена сумата 8100 лв., която включвала главница от 6000 лв. и 2100 лв. -договорна лихва при лихвен процент от 35 %. Посочен бил и ГПР от 49,66 %, но не било ясно същият от какви компоненти се формира. В общата сума не било включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 5940 лв., която сума не била включена в ГПР, но въпреки това била част от цялата сума, която ищцата следвало да върне на кредитора. С включването й в ГПР, последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер на законната лихва, каквито са изискванията на ЗПК. Тази такса несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. По този начин била заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР.

Претендира да бъде по становено решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 1043438/20.07.2021 г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност-за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него, предвиждащи задължително и неотменимо обезпечаване на кредита и регламентиращи фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35 %.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва твърдението, че процесният договор за потребителски кредит не е сключен в предвидената в чл.10 от ЗПК форма, както и че не е съставен по начин, който да е ясен за потребителя. Същият бил сключен в писмена форма по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕУУ и ищцата разполагала с екземпляр от него. Преди сключването му, същата получила от ответното дружество на своята електронна поща преддоговорна информация, както и общи условия към договора, за което прилага разпечатка от кореспонденция по електронна поща между страните. В чл. 8 от договора ищцата изрично дала своето съгласие идентификационният й номер във взаимоотношенията й с ответника да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.4 от ЗEДЕУУ. Идентификационият 3 номер на ищцата бил посоченият от нея телефонен номер *** в подадената от нея заявка за кредит на 20.07.2021 г. на интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. От същия телефонен номер ищцата изпратила СМС съобщение, с което потвърдила сключването на договора за кредит. В чл. 3 от него било посочено, че кредитополучателят следва да върне общо сумата от 8 100 лева, от които 6 000 лева главница и 2 100 лева лихва. В чл. 9 от договора изрично било уредено и правото на отказ на ищцата от него. Оспорва и твърдението, че умишлено бил разделен погасителният план с таксата гарант от този в индивидуалния договор за потребителски кредит. Представеният с исковата молба погасителен план към договора за гаранция бил сключен между ищцата и трето лице. Касаело се за отделно правоотношение, по което ответникът не е страна. По силата на пълномощно от другия управител на дружеството Ивет Веселинова Д., Десислава Веселинова Николова имала правото да представлява и да сключва договори от името на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД самостоятелно. Ответникът оспорва и твърдението, че към процесния договор за потребителски кредит липсвал окончателен погасителен план. Такъв й бил изпратен преди сключване на договора.

Невярно било и твърдението, че в преддоговорната информация ГПР бил фиксиран на 41 %, докато в ДПК този процент бил 35%. Посочените стойности касаели годишния лихвен процент, като в преддоговорната информация очевидно била допусната техническа грешка.

От представения с исковата молба погасителен план към договора за гаранция било видно, че гарант по него е „Фератум Банк“, която не участвала в ответното дружество, нито пък то участвало по някакъв начин във „Фератум Банк“. Налице било отделно правоотношение и таксата гарант не се дължала на ответника по процесния договор за кредит. Същият оспорва ДПК да е недействителен и на основание чл. 11, ал.

1, т. 20 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК. Контрактът бил сключен от разстояние, а общите условия били изпратени преди това и ищцата имала възможност да се запознае с тях и на интернет страницата на дружеството. От текста на чл. 5 от договора било видно, че със сключването му кредитополучателят потвърждавал, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено посочил избрания поръчител и бил запознат с правото си да посочи физическо лице като поръчител. Сключването на договор за гаранция с трето юридическо лице не било задължително, а било по избор на самата ищца. Затова и сумата от 5 940 лева не следвало да се включва в ГПР по процесния договор за кредит. Същият не противоречал и на добрите нрави. В закона нямало забрана договор за потребителски кредит да бъде обезпечаван с поръчителство или гаранционно правоотношение. В чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК изрично било посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави. Не била налице нищожност на договора за кредит и поради твърдяно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответното дружество предоставило 4 цялата законово необходима информацня, касаеща размера на ГПР по кредита и начина на неговото формиране. В чл. 4 от договора ясно било посочено, че ГПР бил в размер на 49,66 %. За ищцата била налична и индивидуално уговорена всяка една сума, която следвало да върне. Посоченият годишен процент на разходите по кредита бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължеиня в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р. България.

Ответникът оспорва и твърдението, че клаузата, регламентираща размера на лихвата по договора за кредит, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди, че процесният договорът за кредит бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и другите приложими нормативни актове. Описва процедурата по кандидатстване за отпускане на кредит през интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и получаването на одобрение. В случая и двете страни изпълнили всички описани в отговора етапи и бил сключен процесният договор. При кандидатстването ищцата посочила телефонен номер: ***, както и електронна поща: [email protected], като тези полета били задължителин при електронното кандидатстване за кредит, за да може да продължи процесът на кандидатстване. При кандидатстването ищцата избрала да се възползва от гаранция, предоставяна от трето лице. Потребителят избирал дали да обезпичи отпуснатия му кредит с поръчител — физическо лице или да избере юридическо лице като гарант. Ако по време на кандидатстването за кредит, кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за кредит с поръчител — физическо лице и ocигуpu такъв поръчител, кредитьт се отпускал, като същият се гарантирал от посоченото физическо лице. След като била одобрена, ищцата получила на електронната си поща договора за кредит, общи условия, погасителен план и преддоговорна информация /СЕФ/. Т.е, преди сключването на договора за кредит тя е имала възможност да се запознае с условията по кредита, както и с възможностга да избере физическо лице за поръчител по него. Ищцата изпратила нарочен СМС от телефонния си номер, с което дала своето съгласие да сключи договора за кредит при предложените условия. Ответникът изпълнил добросъвестно задълженията си по чл. 8 от ЗПФУР, като предоставил на Т. С. преди сключване на процесния договор цялата необходима информация по смисъла на закона. Изпълнено било и задължението по чл.