Решение № 250 от 29.12.2025, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Троян, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100197 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 110 ЗЗД.

Ищецът Г. Н. Г., чрез пълномощника си адв.К. Н. Н.-Д. от ЛАК в исковата си молба твърди, чрез е потребител на банкови услуги, като е получил потребителски кредит от „Уникредит Булбанк" АД през 2011 година в размер на 6 000 лева, имал забавени вноски, но към края на 2015г. при проверка в банката установил, че вече не е налице задължение, поради което счел, че кредитът е погасен.

Излага се, че през лятото на 2024г. отново подал искане за кредит, който му бил отказан, поради наличие на регистрирано задължение в Централния кредитен регистър. Сочи, че е подал в БНБ заявление с вх.№БНБ119727/19.09.2024г. за извършване на справка по реда на Наредба №22 на БНБ за ЦКР, както и че БНБ е издала исканата справка за кредитна задлъжнялост изх.№БНБ-122936/01.10.2024г., от която е видно, че към 31.06.2024г. съществувало регистрирано задължение към Г. в размер на 8815.00 лева.

Излага, че е изпратил искане до ответника с вх.

№СТМТ/2025/02/00012/04.02.2025г., да коригира тези данни, като подаде необходимата информация в БНБ. Твърди се, че е последвал писмен отговор с изх.№СТМТ/2025/02/00012/13.02.2025г., с който бил уведомен ищеца, че вземането по Договор за потребителски кредит от 23.11.2011г., сключен между 1 него и от „Уникредит Булбанк" АД, е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 23.11.2015г., като твърди, че не е бил уведомяван за това, както и че цедентът не е изпълнил задължението си за уведомяване, нито цесионерът е предприел някакви действия за събиране на вземането, поради което счита, че цесията няма действие спрямо него на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, както и че е изтекла погасителната давност, визирана от чл.110 ЗЗД.

Твърди, че не са налице данни дали вземането е било изискуемо въобще, както и за началната дата на давността.

Сочи, че от направени проверки в Троянски районен съд и при териториално компетентните съдебни изпълнители установил, че не е налице принудително изпълнение, или изпълнителен титул, издаден в полза на цедента или цесионера.

Твърди, че дори да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на договора за цесия, то тя е изтекла най-късно на 23.11.2020година.

Моли на основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.110 ЗЗД, да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено по отношение на ответника „Уникредит Булбанк" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т. И. В. - Управители, действащи заедно и поотделно, че ищецът Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, не дължи сумата 8815.00 (осем хиляди осемстотин и петнадесет) лева, въз основа на договор за цесия, сключен между „Уникредит Булбанк" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД на 23.11.2015година, като погасено по давност.

В законовия срок бил получен отговор от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт М. М., в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Сочи, че на 23.11.2011 г. е сключен Договор за потребителски кредит между Г. Н. Г. /кредитополучател/ и С. Д. С. /поръчител/, от една страна, и „Уникредит Булбанк" АД /кредитор/, от друга страна. С оглед сключения договор, между страните било възникнало валидно облигационно правоотношение.

Излага се, че процесното вземане е прехвърлено съгласно сключен договор за цесия между „Уникредит Булбанк" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД от 23.11.2015 г. и считано от тази дата кредитор по задължението се явява именно дружеството ответник. Посочва се, че за осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. Прави се уточнение, че уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, както и че в случай, че длъжникът не е уведомен за цесията, същият може да изпълни задължението на цедента и надлежно да възрази пред цесионера, че е изпълнил задължението си. Сочи се, че в депозираната искова молба такова твърдение не е направено. Излага още, че относно уведомяването за извършената цесия, 2 не е от съществено значение дали цедентът ще извърши това правно действие лично, или ще упълномощи друго лице, включително цесионера, да стори това от негово име и в рамките на дадена с нарочно пълномощно представителна власт. Излага още, че в процесния случай безспорно ищцовата страна е уведомена за цесията, за което свидетелства и депозираната искова молба срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД, както и представените писмени доказателства.

Нещо повече, след датата на цесия от страна на задълженото лице били извършвани множество доброволни плащания, което също свидетелствало, че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилото частно правоприемство на вземането.

Моли в случай, че съдът счете, че ищецът не е надлежно уведомен за извършената цесия, уведомлението за сключения на 23.11.2015 г. договор за цесия между „Уникредит Булбанк" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който „Уникредит Булбанк" АД е прехвърлил на цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД процесното вземане, да бъде връчено на ищеца ведно с настоящия отговор на искова молба, с което следва да се счита за уведомен. Посочва се, че в този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, е приел за правилна съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока било и Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС, I т.о, ТК, в което било указано, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Излага, че същото следва да бъде съобразно като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК.

Сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като изложените твърдения са необосновани и недоказани.

Твърди, че след датата на цесия, в периода 2018 г. - 2020 г. от страна на длъжника Г. Н. Г. са извършени множество доброволни плащания към дружеството ответник за погасяване на процесното задължение. Излага още, че, съгласно трайната практика на ВКС признание на вземане е налице, когато се признава съществуването на задължението, което кореспондира на признатото право и представлява едностранно волеизявление, с което длъжник пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.

Посочва, че за да е налице признание по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД, волеизявлението трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение.

3

Позовават се на Тълкувателно решение № 4/14.10.2022 г. по тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСГТК, ВКС, в което е прието, че признанието на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а" от ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор, като признанието може да се изрази чрез конклудентни действия, но същото по своето съдържание следва ясно и недвусмислено да манифестира съзнанието на длъжника за съществуването на дълга, без да е необходимо установяването, че същото е стигнало до знанието на самия кредитор.

Предвид горното се твърди, че в процесния случай, извършените множество доброволни плащания от страна на длъжника в периода 2018 г. 2020 г., несъмнено съставляват последователни конклудентни действия, с които частичното се погасява задължението към кредитора, има и ясно манифестирано на съществуването на дълга и неговото признание, достигнало до знанието на кредитора.

Сочи, че когато кредиторът получава удовлетворение чрез извършване на плащания от страна на длъжника, той няма правен интерес да предприеме действия по принудително събиране на вземането си и допълнително да натовари длъжника с разноски.

Твърди се, че при наличие на доброволно изпълнение, за кредитора не съществувал правен интерес да търси изпълнение посредством принуда. Едва при прекратяване на доброволното изпълнение за взискателят възниквал интерес от предприемане на принудителни действия. Заявява, че признаването на вземането е основание за прекъсване на погасителната давност, защото длъжникът не оспорвал вземането и изрично заявявал, че дължи определена парична сума, поради което счита, че бездействието на кредитора не било осъдително и не следвало да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането.

Навеждат се доводи, че погасителната давност за процесното вземане е прекъсвана многократно в периода 2018 г. - 2020 г. с оглед множеството извършени доброволни плащания. Считано от 28.07.2020 г., когато е постъпило и последното доброволно плащане била започнала да тече нова 5годишна погасителна давност, като към датата на депозиране на исковата молба не са настъпили последиците на изтекла погасителна давност в полза на длъжника.

Моли, в случай, че съдът не сподели гореизложените аргументи, да се съобрази, че с Тълкувателно решение от 21.11.2024 година по Тълкувателното дело № 3/2023 на ОСГТК на ВКС било прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, поради което, съгласно сключения 4 договор за кредит 23.11.2011 г. и погасителния план към същия, срокът на издължаване е 10 години, считано от 22.12.2011 г. до 22.11.2021 година, като към датата на депозиране на исковата молба, не е настъпила погасителна давност за падежиралите вноски в периода 22.03.2020 г. - 22.11.2021 година.

Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба по изложените в нея доводи. Прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. В депозирана молба, поддържа изцяло изложеното в отговора си по чл.131 ГПК и приема изготвения проекто-доклад по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

По делото не се спори, че между ищеца и „Уникредит Булбанк" АД, през 2011година е сключен Договор за кредит. Не се спори също, че кредиторът на 23.11.2015година е прехвърлил вземането си по договора на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, както и че цесията не е била надлежно съобщена на ищеца.

Видно от приетите като писмени доказателства по делото: заверен препис от справка за кредитна задлъжнялост изх.№ БНБ-122936/01.10.2024г. на

БНБ; заверен препис от писмен отговор изх.№

СТМТ/2025/02/00012/13.02.2025 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД; копие от Договор за потребителски кредит от 23.11.2011 г.; копие от Общи условия; копие от Погасителен план; копие от Договор за цесия от 23.11.2015 г.; копие от Приложение № 1 към договора за цесия; копие от Уведомление за цесия изх.№ МА 00008279/15.04.2025 година се установява, че в Централния кредитен регистър към БНБ фигурира задължение на ищеца Г. Н. Г. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, възникнало на 23.11.2011година по договор за кредит с „Уникредит Булбанк" АД. Видно от приложение към потвърждение към извършена цесия към дата №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015година, прехвърленото вземане на ответното дружество е било в размер на 11544.68 лв., включващо главница – 9540.40 лева и лихви2004.28 лева.