Решение № 216 от 14.11.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Тутракан, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20243430100422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 3347/12.07.2024 на В. А. Н. с ЕГН ********** срещу „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ***** и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК **********, с която иска от съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4738431/28.02.2023 г., сключен между ищцата и „Изи асет мениджмънт“ АД, както и на Договор за поръчителство/гаранция със същия номер и дата, сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

С Определение № 263/28.08.2024 г. ищцата е освободена от задължението за плащане на такси и разноски към съда.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от потребителското качество на ищцата и нейния настоящ адрес, служебно установен, който е в ***** – чл. 113 ГПК, и от цената на иска, която е равна на предмета на двата договора, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, а именно 2940 лева (1400 главница по заема, 279,40 лева възнаградителна лихва и 1260,60 лева по договора за гаранция/поръчителство) .

Ищцата Н. твърди, че сключените договори са нищожни поради противоречие на редица техни клаузи относно договорения годишен лихвен процент и годишен процент на разходите с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Моли чрез своя процесуален представител за уважаване на исковете. Адвокат Б. моли за присъждане на адвокатски хонорар по оказаната безплатна правна помощ.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД депозира писмен отговор.

1

Оспорва исковете. Счита ги за нередовни, тъй като не било ясно кои са фактическите твърдения обуславящи основателността на исковете. Освен това намира исковете за недопустими срещу него, тъй като е получил плащане от поръчителя и последният е встъпил във вземането; т.е. той е кредитор на длъжника, а не удовлетвореният кредитодател. В евентуалност намира исковата молба за неоснователна, като излага подробно становище за липса на твърдяната от ищцата неравноправност в договарянето на отделните компоненти на заема и неговите параметри. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира писмен отговор. Оспорва исковете. Счита ги за недопустими срещу него, тъй като твърди, че е прехвърлил чрез цесия вземането на трето лице. В евентуалност намира исковата молба за неоснователна, като излага подробно становище за липса на твърдяната от ищцата неравноправност в договарянето на отделните компоненти на заема и неговите параметри. Моли за отхвърляне на исковата молба и присъждане на разноски.

Съдът намира възраженията на първия ответник за нередовност на иска за неоснователни. В исковата молба ясно са посочени фактите, на които се основава. Евентуални пропуски в тази насока не са съществени, тъй като съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми, в т.ч. такива, с които се защитават интересите на потребителите. Защитата на ответника по никакъв начин не е затруднена, доказателство за което е подробният отговор. За да освободи ищцата от такси и разноски съдът е дал указания, които са изпълнени, да подпише лично молбата по чл. 83 от ГПК.

Адвокатско пълномощно за представителство на ищцата е налично по делото в надлежно заверен препис. Още повече, с нарочна молба от 04.10.2024 тя заявява, че не е оттеглила пълномощното от адв. Б., включително, че не е правила отказ от исковете. Подадената от нейно име молба в обратния смисъл е изпратена на прокуратурата за преценка наличието на данни за извършено престъпление от общ характер.

Неоснователно е възражението за недопустимост, заради твърдението, че кредитодателят е удовлетворен от поръчителя (втория ответник). С исковата молба се иска прогласяване нищожността на договора за кредит, страна по който е именно първият ответник. Уважаването на иска не засяга вътрешните отношения между двамата ответници. Преценка кой е титуляр на вземането и на подобно възражение може да се прави, само ако беше предявен от някой от тях осъдителен иск срещу ищцата или отрицателен установителен от нея за конкретна сума, след като се докаже правният ѝ интерес от такъв.

Както съдът ще изложи по-долу, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на по-голяма сума от главницата по заема, е недопустим.

По същата причина е неоснователно възражението на втория ответник, че е прехвърлил вземането на трето лице. Ако беше предявен осъдителен иск от третото лице срещу ищцата или отрицателен установителен иск от нея 2 срещу третото лице за недължимост на конкретна сума, тогава щеше да се преценява дали третото лице е титуляр на вземането. Предметът на установителния иск за прогласяване на нищожността на двата договора е насочен срещу лицата, които са ги сключили, затова е допустим.

След преценка на събраните по делото доказателства, на становищата на страните и на закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на исковете е по чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съдът следи служебно за интересите на ищцата потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Ответниците не изпълниха указанието, въпреки предупреждението по чл. 161 от ГПК, да представят двата оспорени договора. Независимо от това, налице са признания в отговорите на исковата молба за неизгодни факти, които служат за годна доказателствена основа, върху която съдът да гради своите изводи за фактическата страна по спора.

„Изи асет…“ признава, че договореният годишен лихвен процент е 35%;

ГПР е 41,61%, но в него не влиза възнаграждението по гаранционната сделка с поръчителя.

„Файненшъл…“ признава, че е дъщерно дружество на „Изи асет…“, което се установява и от служебна справка в търговския регистър – ответникът кредитодател е едноличен собственик на капитала на ответника поръчител. Последният пише, че е овластил кредитодателя да получава плащането на възнаграждението за поръчителство по договора за гаранция между него и кредитополучателя, но това било за улеснение на потребителя.

Двамата ответници признават, че договорът между ищцата и „Файненшъл…“ е за предоставяне на гаранция/поръчителство за обезпечаване на договора за потребителски кредит.

Ответникът „Изи асет…“ признава, че кредитополучателят е можел да избира измежду три обезпечения, които да представи, едно от които е предоставяне на гаранция от дружество-гарант. Твърди, че длъжникът не бил ограничен до „Файненшъл…“, но съдът не дава вяра на това твърдение с оглед на факта, че са свързани лица и в погасителния план е посочено конкретното възнаграждение за поръчителя, което означава, че то е било вече уговорено между страните преди подписването на договора за заем. Еднаквата номерация на двата договора затвърждава този извод.

От представения с исковата молба погасителен план по заема става ясно, че той е за 1400 лева, със срок за издължаване 12 месеца, размер на вноската 139,95 лева, а възнаграждението по гаранционната сделка е 105,05 лева месечно, общата месечна вноска е изведена в колона седма – 245 лева.

Без необходимост от специални знания, но с помощта на специален калкулатор за ГПР, който не изисква специални знания, съдът направи 3 собствени изчисления, от които става ясно, че при задаване на параметри: главница 1400 лева, при 12 месечни периода на издължаване, 35% ГЛП, ГПР възлиза на 41,20%, колкото приблизително твърди първия ответник (41,61%).

Месечната вноска според изчислението на съда е 139,95 лева и е абсолютно точна с тази по погасителния план, което верифицира точността на калкулатора и уменията на съда да го ползва. Признанието на „Изи асет…“, че в общите разходи по заема не е включено възнаграждението на поръчителя се потвърждава и с второто изчисление на съда, тъй като с него ГПР възлиза на 370,96%. Тези резултати са проверени и се потвърждават с допълнително направени от съда изчисления по формулата в Приложение № 1 към чл. 19, ал.

2.

Връзката между кредитодателя и поръчителя (единият е едноличен собственик на капитала на другия) доказва привидността на договора за предоставяне на поръчителство, насочена да се прикрие същинската му цел, която при консолидация на общата икономическа дейност е да се увеличи възнаграждението на кредитора (не на поръчителя, защото той е дъщерно дружество, 100% собственост на кредитодателя). Дори поръчителят и кредиторът да не бяха свързани лица, следва да се обърне внимание на чл. 19, ал. 1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. От признанията на ответника „Изи асет…“ в отговора на исковата молба съдът прави извод, че не само е поставил задължително условие за предоставяне на гаранция, но също така е бил наясно кой е поръчителят – неговото дъщерно дружество „Файненшъл…“.

Като не е включен в ГПР възнаграждението на поръчителя, длъжникът е бил заблуден за действителния размер на ГПР, което води до недействителност на договора за заем, на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Двата договора следва да се разглеждат в своя консолидиран ефект, което означава, че и договорът за поръчителство е недействителен на същото основание, тъй като съдът вече отбеляза, че с него е целено да се прикрие допълнителното възнаграждение на кредитодателя под формата на възнаграждение за поръчителя, за да не бъде включвано в общите разходи по заема, оттам и в ГПР. В този смисъл, договорът за поръчителство се явява нищожен и на самостоятелно основание – привидност по чл. 26, ал. 2, пр. последно ЗЗД.

Исковата молба се явява основателна и следва да се уважи.

4

По разноските

Тъй като ищцата е освободена от такси и разноски с Определение № 263/28.08.2024 г., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „Изи асет…“ и „Файненшъл…“ дължат общо 4% държавна такса върху цената на иска. Която за предмета на всеки договор излиза така: „Изи асет…“ 67,18 лева, „Файненшъл…“ 50,42 лева.

В полза на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.

2 от НМРАВ върху цената на всеки от исковете, дължими така: от „Изи асет…“ – 467,94 лева, от „Файненшъл…“ – 426,06 лева за оказаната безплатна правна помощ на ищцата. Не следва да се намалява така присъденото възнаграждение, тъй като адв. Б. през цялото производство е имала активно поведение, което дори е било извънредно форсирано с оглед действията на ответника „Изи асет…“ чрез неговия служител, както се е представил, Деян Павлов, за прекратяване на делото чрез внасяне на нищожната молба за отказ от иск (за тези действия е сигнализирана прокуратурата).

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищцата В. А.

Н. с ЕГН ********** и „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ***** сключеният между тях Договор за паричен заем № 4738431 от 28.02.2023 г.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН в отношенията между ищцата В. А.

Н. с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********** сключеният между тях Договор за поръчителство/гаранция № 4738431 от 28.02.2023 г.

ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ***** да плати 67,18 лева по сметката за държавни такси на Районен съд Тутракан с IBAN ********* за производството по гр.д.№ 422/2024 на ТнРС.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********** да плати 50,42 лева по сметката за държавни такси на Районен съд Тутракан с IBAN ********* за производството по гр.д.№ 422/2024 на ТнРС.