Решение № 25 от 17.01.2018, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София, 17.01.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

ВАНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря Теодора Вутева като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №432 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №29 от 21.03.2017 г. по гр.д.№635/2015 г. РС С. е признал за установено по отношение на ответника Х.Г.М., че Х.Х.С., като наследник на Х. С.

М. бивш жител ***, починал на 26.03.2015 година и на В. Г. М. бивш жител ***, починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална от втория етаж от построената в поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, който втори етаж представлява жилище апартамент с идентификатор *** със застроена площ от 69 кв. м., при съседи: на същия етаж няма, под обекта имот с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажна масивна жилищна сграда идентификатор ***, находяща се в град С., административен адрес ***, построена поземлен имот, ПИ с идентификатор *** с предназначение урбанизирана територия, като е отхвърлил иска за разликата над 1/2 или 3/6 идеални части от собствеността до претендираните 2/3 или 4/6 идеални части от собствеността върху същия имот, както и на основанията саморъчни завещания от Х. С. М. и В. Г. М., като неоснователен. С решението е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 182, том І, рег. № 26ЗЗ, дело № 172 от 2015 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС С., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от собствеността призната на Х.Г.М. с този нотариален акт върху описания в него имот, като е отхвърлил претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на същия нотариален акт за разликата над 1/2 идеална част до претендираните 2/3 идеални части от собствеността върху имота. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановеното решение ответникът в първоинстанционното производство Х.Г.М., чрез пълн.адв.О., го обжалва в частта с която са уважени предявените искове. Твърди, че обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, тъй като съдът не е обсъдил релевантни по делото факти, не е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал част от събраните доказателства. Счита, че решението е необосновано защото правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото е безспорно установено, че ответникът и баща му са упражнявали фактическа власт върху процесния втори етаж от сградата от 1979 г. до настоящия момент. Счита, че РС С. неправилно е интерпретирал свидетелските показания досежно вътрешните отношения между Х. М., който твърди, че упражнява фактическата власт върху процесния имот, респ.,че такава е упражнявана от баща му Г. до неговата смърт и дядо му и баба му. Счита, че изводът на съда, че ответникът и баща му са живели в имота като низходящи на собственика не изключва възможността те да са осъществили елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС, което твърди, че се установява по несъмнен и категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите К., Д. и Ч.. Счита, че съдът не е извършил обективен анализ на вътрешните отношения на ответника с дядо му и баба му, които са предали владението на имота на сина си и на внука си. Твърдят, че след като от 1994 г. и да настоящия момент ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния етаж повече от десет години е налице своене върху имота по отношение на собственика, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е осъществен състава на чл.79,ал.1 от ЗС. Искането е да бъде отменено решението на РС С. в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В съдебно заседание, чрез пълн.адв.О., поддържа жалбата.

За да се принесе, съдът взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Х.Х.С. против Х.Г.М. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик по наследство и завещание от родителите си Х.

С. М. и В. Г. М. на 2/3 ид.ч. от от собствеността върху недвижим имот целия втори етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** със застроена площ от 69 кв. м., представляващ жилище апартамент жилище апартамент при съседи визирани в исковата молба, ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажна жилищна сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в което сградата е построена, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.

Ответникът Х.Г.М. е оспорил предявения иск, оспорил е приложените към исковата молба завещания, твърди и че е собственик по давност на процесния недвижим имот, тъй като процесния имот е владян от неговия баща от 1979 г. до смъртта му през 1992 г. , а след неговата смърт от ответника.

След самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието на противоречие с императивните правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.

Предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателен. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата като наследник на общите на страните наследодатели Х. С. М. и В. Г. М. е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, а на останалата ½ ид.ч. наследника на техния син Г. Х. М..

Възражението за придобивна давност на ответника е неоснователно.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.

След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец.

В случая синът на общите наследодатели Г. Х. М., а след неговата смърт ответника Х.Г.М. са живяли в процесния недвижим имот като техни низходящи.

Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, че до смъртта на Х. С. М. и В. Г. М. ответникът е променил намерението си и е владял процесния имот за себе си.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е преценил и неправилно е преценил събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, включително гласните такива, и въз основа на тях е приел за установени изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща и към неговите мотиви.

Въззиваемата Х.Х.С., чрез пълн.адв.М., претендира разноски, каквито при този изход от спора следва да й бъдат присъдени в размер на 300 лв.-адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №29 от 21.03.2017 г. по гр.д.№635/2015 г. РС С.

, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника Х.Г.М., че Х.Х.С., като наследник на Х. С. М. бивш жител ***, починал на 26.03.2015 година и на В. Г. М. бивш жител ***, починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална от втория етаж от построената в поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, който втори етаж представлява жилище апартамент с идентификатор *** със застроена площ от 69 кв. м., при съседи: на същия етаж няма, под обекта имот с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажна масивна жилищна сграда идентификатор ***, находяща се в град С., административен адрес ***, построена поземлен имот, ПИ с идентификатор *** с предназначение урбанизирана територия, както и в частта, с която е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 182, том І, рег. № 2633, дело № 172 от 2015 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова с район на действие РС С., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от собствеността призната на Х.Г.М. с този нотариален акт върху описания в него имот.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, Х.Г.М. с ЕГН ********** да заплати на Х.Х. С. с ЕГН ********** сумата

300/триста/лева разноски за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.