Решение № 736 от 18.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 736 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501291 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№260771/8.01.2021г. по описа на РСБургас, подадена от М. Ф. М. /неправилно в жалбата е посочено, че същата действа в качеството на майка и законен представител на детето Б., тъй като спорът по чл.127а, ал.2 СК е между родителите, а не между детето и единия от родителите/, чрез адв.Миглена Христова от БАК, против Решение № 260764 от 21.05.2021г., постановено по гр.д.№ 114/2021 по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлено искането да бъде разрешено на детето Б. Б. да пътува с майка си или с друг възрастен с писмено съгласие на майката, без съгласието на бащата и без ограничения на броя на пътуванията и тяхната продължителност от България в държави от Европейския съюз, Великобритания, Турция, Северна Македония, Сърбия и Руска Федерация и обратно до България и е отхвърлено искането за издаване на международен паспорт на детето.

Изразява се несъгласие с мотивите на съда да постанови отказ за даване на заместващо съгласие за пътуването на детето в чужбина поради наличието на коронавирусна инфекция, която би била опасност за здравето на детето при евентуални пътувания.

Развити са съображения, че здравето на детето е от важно и определящо значение, но отговорността и грижите на майката за това не бива да се поставят под съмнение. Сочи се, че по делото не са разглеждани и обсъждани факти относно грижите, които майката полага за здравето на детето. Въззивната страна заявява, че в случай на опасност за здравето на 1 детето, майката не би предприела каквото и да е пътуване. В случая обаче съдът нямал никакво основание да се съмнява в родителските качества, капацитета и преценката на майката, както и възможността й да се грижи за здравето на детето. Същевременно се изтъква, че децата в ранна детска възраст са най-малко застрашени от КОВИД-19, дори заболеваемостта им и риска от заразяване са минимални. Сочи се, че рискът при пътуване в самолет е по-нисък от този при пътуване в автобусния транспорт в гр. Бургас, както и че вероятността от заразяване в България е също толкова голяма, а дори повече, отколкото в Република Чехия. Различна щяла да бъде здравната грижа на тези две места, но съдът не изследвал този въпрос. Намира, че при осъществяване на режима на лични контакти на бащата с детето последното е подложено на не по-малък риск, поради контактите на баща му с лица извън семейния кръг. Затова намира, че решението на съда относно наличието на опасност за детето от коронавирусна инфекция е необосновано и базирано на предположения и хипотези, а не на реални факти или доказателства. Изтъква, че изнесеното в интернет пространството /интернет страница на МВнР/ относно рисковете относно пътуване до Чешката република е неотносимо и не е обвързващо съда, както и че данните се променят ежедневно, а искането касае по- дълъг период от време. Намира, че пререшаването на въпроса в друг процес не може да бъде адекватен изход предвид принципа за процесуална икономия, както и допълнителното време и разноски за страните, при положение, че реални мотиви за отказа липсват.

Сочи се, че майката желае да пътува до Чехия с цел посещение при партньора си, който се установил да живее и работи там, а в останалите страни- с цел туризъм.

Посещенията нямало да бъдат случайни, необмислени и рискови, а напротив- в домашни условия, каквито детето имало и в България, при близък човек, когото детето познава, общува и обича и който осъществява не малка грижа за детето.

Поддържа се становището, че майката няма да ограничава режима на лични контакти с бащата на детето и ще го спазва, като от показанията на свидетелите и социалния доклад било установено, че майката не спира детето да се среща с бащата дори извън определения режим. Майката, като отговорен и всеотдаен родител искала детето да поддържа връзка с роднините си по бащина, а и по майчина линия, но това според нея не означава, както неправилно приел районния съд, че детето ще бъде непрекъснато на път и ще посещава / живее в Чехия всеки път, когато не е при баща си. Заявява, че пътуванията биха могли да бъдат веднъж месечно или с друга продължителност и периодичност, докато майката не е установена трайно да живее и работи в Чехия. Счита, че невъзможността да пътува би лишила както детето, така и майката от близък контакт с нейния партньор, а детето не следва да бъде лишавано от положителни емоционални преживявания. Изтъква се, че всяко пътуване само по себе си обогатява мирогледа, ценностното и културно развитие на всеки, особено на децата в ниска възраст.

Акцентира, че между родителите няма спор относно упражняването на родителските права, което е възложено на майката. Предвид пътуванията на майката в Чехия и за да може същата да упражнява пълноценно родителските права и да се грижи за детето, било необходимо да се осигури възможност на детето да пътува с нея при осигуряване на всички 2 необходими условия. В противен случай майката щяло да бъде лишена от възможността да пътува.

Изтъква се още, че с обжалваното решение е нарушен интереса на детето да пътува свободно, както и интереса му да осъществява контакт с близки за него хора. Сочи се, че категоричният отказ на съда, без да са изложени реални мотиви за него и без да е упражнено правомощието на съда в производството по спорна съдебна администрация свободно да определи условията на разрешението, без да е обвързан от искането за времетраене в молбата, нарушава правата на детето и на майката и е в противоречие със задължителната съдебна практика- ТР №1/2017 по тълк.д.№1/2016г. ОСГК на ВКС.

Моли решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени, като се даде заместващо съгласие за издаване на паспорт на детето и му бъде разрешено пътуването в чужбина при условията и до страните, посочени в исковата молба за срок до навършване на 18- годишна възраст от детето или по-кратък.

Претендират се разноски.

Въззиваемият С. Б. Б. е депозирал отговор на въззивната жалба, подаден от адв.

Диана Вълчева от БАК. С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемият намира, че съдебният акт е съобразен със закона, задължителната съдебна практика и събраните по делото доказателства. Сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

Изтъква, че по начина, по който е предявено искането, по същество се цели промяна на местоживеенето на детето, като същото трайно да бъде установено в Република Чехия, а това според въззиваемия е недопустимо съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение.

Заявява, че в хода на делото било установено, че отношенията между родителите били изострени, комуникацията помежду им- нарушена, като липсвало родителско сътрудничество между двамата. Самата ищца представила комуникация между страните по делото /неприета от съда/, от която било видно, че е дала на въззиваемия прозвището „ЦИГАНИНА“. Ето защо, при това нейно отношение към бащата последният счита, че не може да се даде вяра на изявленията й, че няма да препятства контактите между бащата и детето, както и че няма да го отчуждава от него. Установено било наличието на силна емоционална привързаност между бащата и детето, както и че бащата осъществява контакти с него, макар и не-рядко да е бил възпрепятстван от майката. Оспорва твърденията, че детето познава партньора на майка си, както и че между двамата имало близост и привързаност. Не било установено също и какви са точно отношенията между майката и този мъж, при какви условия ще живее детето в Чехия, дали ще бъде прието в детска градина, какви ще са заниманията му там, кой ще се грижи ежедневно за него там и в каква среда ще живее. Ето защо въззиваемият счита, че не може да се приеме, че е в интерес на детето да напусне България и да пребивава в Чехия за неопределен период от време. Дори да бъдели възприети твърденията на майката за възможна бъдеща работа в Чехия, това не променяло извода, че не била установена никаква трайна уседналост, осигуреност на материални придобивки- дом, препитание, осигуровки и пр.

3

Не се установило в хода на делото твърдението, че ищцата няма възможност да работи в България, тъй като е ангажирана с отглеждането на детето и не е възможно да намери работа, която да съвместява грижите за детето. Същевременно било установено, че бащата участва активно в издръжката на детето, полага активни грижи при отглеждането и възпитанието му, като включително детето живяло при него 6 месеца за периода от 29.12.12019г.- 15.06.2020г. поради отсъствие на майката. През този период детето се чувствало прекрасно с баща си и било записано на детска градина, макар да не я посещавало поради едноличното решение на майката по неясно какви причини.

Акцентира, че отказът му да даде съгласие детето да напуска България е свързан с неговите опасения, че майката ще отиде да живее в Чехия, а това ще направи невъзможно или значително ще затрудни контактите му с детето. Освен това изричните и системни закани на майката, че ще направи всичко възможно да отчужди детето от бащата формирали у въззиваемия съмнение, че майката няма да върне детето в страната. Затова намира за неверни изявленията на въззивницата, че майката е давала уверения на бащата, че ще осигури и съдейства по всички възможни начини да не бъде прекъсната връзката и личните контакти на детето с бащата, включително изменение на споразумението за режима, понеже неколкократно изрично се заканвала, че ще съди бащата за всичко възможно и ще направи всичко възможно да откъсне детето от баща му. В тази връзка сочи, че отказът му е мотивиран и от намерението и желанието на майката да отчужди детето от него.

Изтъква, че ако бъде предоставено заместващо съгласие за напускане пределите на страната, ще бъде ограничен и възпрепятстван режима на лични контакти между бащата и детето, тъй като в исковата молба и пред БРС ищцата е заявила, че желае заедно с детето да се установят трайно в Чехия. Т.е. не се касае за кратковременно напускане на страната и връщане, а за трайно пребиваване, което ще доведе до промяна в местоживеенето на детето.

Сочи наличието на непротиворечива съдебна практика, че разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на детето. Сочи, че не е в интерес на детето всяка седмица да пътува между България и Чехия, необходимо за осъществяването на режима на лични отношения между бащата и детето. Следвало да бъде осигурен контакт и с роднините по бащина линия, които живеят в България.

На следващо място се сочи, че ищцата не е изложила причини, поради което се налага да се даде разрешение за пътуването на детето до останалите страни /освен Чехия/, при положение, че намерението й е да се установи с детето в Чехия. Не били ангажирани и доказателства в тази насока.

В заключение се сочи, че по начина, по който са поискани, пътуванията не са в интерес на детето, понеже биха довели до нарушаване на установения режим, начин на живот и занимания на детето, а от друга страна- до нарушаване на контактите на детето с биологичния му баща, при което съществува опасност детето да загуби емоционалната си връзка с бащата.

Изтъква още, че правилно районният съд е отчел наличието на пандемична обстановка в света и по този начин е защитил по най-добрия начин интересите на детето.

4

Ето защо, според него претенцията на въззивницата правилно е отхвърлена изцяло.

Моли решението да бъде потвърдено, а на въззиваемия да се присъдят разноските за адвокат за въззивната инстанция. Прилага пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и вносна бележка за платено адвокатско възнаграждение.

Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас не представя писмено становище.