Решение № 884 от 13.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100504129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 44279/12.02.2024 г. на „К.“ ЕООД, чрез адв. Р. Т., срещу решение № 88/03.01.2024 г. по гр. д. № 61607/2022 г. на Софийски районен съд, 144 състав, с което „К.“ ЕООД е осъдено на основание 233, ал. 1 ЗЗД да предаде на „Юлстрейд“ ООД държането на следните имоти: поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ нива от 17 520 кв.м, трета категория земя, поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ нива от 1 215 кв.м, трета категория земя, и поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ нива от 1500 кв.м, трета категория земя, ползвани от „К.“ ЕООД на основание договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ гр. Лом под № 2233/21.03.2011 г., акт № 86, том VI и анекс към него с № 740, вписан в СВ гр. Лом с № 7810/06.12.2016 г., акт № 224, том 14, развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД от „Юлстейд“ ООД, считано от 01.10.2020 г.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Посочено е, че между страните е налице гр. д. № 40460/2021 г. на СРС, 142 състав, като във връзка с него се иска спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като негов предмет е претенция, свързана с един и същи договор за наем на земеделски 1 земи за 2018/2019 г. Излага, че негов предмет са плащанията по договора за наем, поради което изхода на настоящото дело зависи от решението по обуславящото дело. На следващо място, въззивникът твърди, че е извършил плащане на С.И.В. и Х.И.С. – наследници на Х.И.К., поради което претенцията на „Юлстрейд“ ООД е неоснователна. Сочи, че някои от съсобствениците, като С.В. имат вземания към дружеството и по други договори за наем на земеделски земи, което обосновава по-високия размер на наемните вноски към тях за 2018/2019г. Предвид гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна по жалбата – „Юлстрейд“ ООД, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

С определение от 20.06.2024г. на СГС е приет представения с въззивната жалба препис от протокол от 14.12.2023 г. по гр. д. № 40460/2021 г. на СРС, 142 състав, за сведение на съда и е оставено без уважение искането на „К.“ ЕООД за допускане на разпит на двама свидетели при режим на призоваване относно доказване на обстоятелството, че въззивникът е платил по процесния договор за наем на наследниците С.С. и Е.С..

В откритото съдебно заседание пред въззивния съд, „К.“ ЕООД поддържа искането за спиране на производството по настоящото дело и представя решение № 15285 от 07.08.2024г. по гр. д. № 40460/2021г. на СРС, 142 състав. Искането за спиране на делото е оставено без уважение поради липса на идентичност между страните по двете дела.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се 2 произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК 104696759, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, за предаване на „Юлстрейд" ООД, ЕИ К 204100726 държането на следните имоти: поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 17 520 кв.м., трета категория земя; поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 1 215 кв.м., трета категория земя и поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива от 1500 кв.м., трета категория земя, ползвани от „К.“ ЕООД на основание Договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ гр.Лом под № 2233/21.03.2011, акт № 86, том VI и анекс към него с № 740, вписан в СВ гр.Лом с N 97810/06.12.2016г., акт № 224, том 14, развален на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД от „Юлстрейд" ООД, ЕИК 204100726, считано от 01.10.2020г.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че по силата на договор за наем на земеделска земя от 27.12.2010г. и анекс към него от 18.10.2016г.‚ К.“ ЕООД е наемател на земеделски земи с обща площ от 21 622 дка. Наемодател и по двата договора е С.В.С. – наследник на Х.И.К. ( в чиято полза са възстановени земеделските земи). С договор за продажба на наследство от 24.10.2019г. между „Юлстрейд“ ООД от една страна и С.В.С. и Е.В.С. (нейна сестра) от друга, последните са се разпоредили с правата си от наследството на Х.И.К. в полза на „Юлстрейд“ ООД. От НА по чл.587, ал.1 от ГПК на нотариус с № 577 при РС Лом се установява, че „Юлстрейд“ ООД е бил признат за собственик на 2/5 ид.части от исковите имоти – имот с идентификатор с № ***, имот с идентификатор с № ***, имот с идентификатор с № *** по КККР.

С писмо от дата 25.10.2019г., „Юлстрейд“ ООД е уведомило „К.“ ЕООД , че е встъпил в правата на наемодателя на имотите по договора за наем, вписан в СВ с рег. № 2233/ 21.03.2011г. и анекс към него, вписан в СВ с рег. № 224 по вх. № 7810/06.12.2016г. като приобретател на наемодателите С. и Е.С..

С него е поканил „К.“ ЕООД да заплати неплатените наемни вноски за 2018/ 2019г. в размер на 856.88 лева, като при неплащането им договорът и анекса към него ще бъдат развалени на основание чл. 87 ЗЗД. От писмо на К. ЕООД до Юлстрейд ООД е видно, че въззивникът е получил поканата за плащане на наемните вноски по договорите на 25.10.2019г, но е отказал да плати с възражение, че е платил към датата на получаване на съобщението, а именно 25.10.2019г. Видно е също, че наемателят е отказал да заплати наемната цена 3 за имот с идентификатор с № *** с възражение, че имотът не е собствен на наемодателя. Изпратена е нотариална покана за предсрочно разваляне на договора за наем и анекса към него, считано от 01.10.2020г., връчена на К. ЕООД на 22.05.2020г.

С отговора на исковата молба, „К.“ ЕООД е представило платежно нареждане от 06.11.2019г. (след получаване на уведомлението от „Юлстрейд“ ООД от 25.10.2019г.) в полза на С.И.В. с основание „Рента Септемврийци 2018/2019“ и платежно нареждане от 03.12.2020г. в полза на С.И.В. с основание „Рента Септемврийци 2019/2020“.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За успешното водене на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД е необходимо установяването на следните предпоставки: 1. наличие на облигационни отношения между страните, основани на сключен договор за наем, по който договор ищецът да е предоставил за временно ползване на ответника процесиите имоти срещу заплащане на уговорена наемна цена; 2. договорът да е бил развален с едностранно волеизявление от наемодателя поради виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение;

3. наемателят да държи без правно основание наетия имот и да не го предава на наемодателя след прекратяването на договора за наем.

В конкретния случай не се спори за това, че на наемателя е било осигурено ползването на процесиите имоти, в т. ч. и извличането на земеделска продукция от тях. Спорен се явява моментът, обуславящ изправността на развалящия, т. е. наемодателят. Аргументите на въззивника са съсредоточени в това, че той е платил на наследниците на Х.К., поради което не дължи плащане и на въззиваемото дружество наемодател. Въззивният съд намира доводите за неоснователни, тъй като по делото е установено, че след сключване на наемния договор, наемодателят С.В.С. е прехвърлила своите наследствени права от наследодателя си Х.И.К. на Юлстрейд ООД, което встъпва в нейните права и задължения по наемния договор. Встъпвайки в правата на страна по наемния договор именно на дружеството „Юлстрейд“ ООД наемателят дължи изпълнение. Представени са писмени доказателства, видно от които "К." ЕООД е изплащало суми на наследниците на Х.К., но на първо място не може по несъмнен начин да се установи дали те са направени във връзка с конкретния договор за наем на земеделска земя и дали касаят процесните имоти, тъй като в платежните нареждания е посочено основание „Рента Септемврийци“. В самата въззивна жалба е посочено, че наемателят има задължения към съсобствениците на земеделските имоти по множество договори за наем за земеделски земи, поради което не е доказано, че плащането е извършено във връзка с ползването на имоти с идентификатор № ***, представляващ нива от 17 520 кв.м, трета категория земя, поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ нива от 1 215 кв.м, трета категория земя, и поземлен имот с идентификатор № ***, представляващ нива от 1500 кв.м, трета категория земя. На второ място наемателят е уведомен от Юлстрейд ООД, че плащането следва да се извърши именно на него в качеството му на приобретател на процесните имоти. Както 4 и самият въззивник твърди, уведомлението за прехвърлянето на имотите и конституирането на Юлстрейд ООД като страна по договора за наем и анекса към него, е получено на дата 25.10.2019г., а видно от представените разписки за изплащане на суми с основание „Рента Семтемврийци“ същите са извършени през месеците ноември и декември 2019г., а също и през декември 2020г. Страна по наемното правоотношение е „Юлстрейд“ ООД и именно на него въззивникът е следвало да извърши плащането, като отношенията на останалите съсобственици с наемодателя приобретател биха се уредили съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС. В случая наемателят не е заплатил на "Юлстрейд" ЕООД наемната цена за процесните ниви, поради което приобретателят е развалил договора за наем на земеделска земя и анекса към него.

Поради изложеното съдът намира, че Договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ гр.Лом под № 2233/21.03.2011, акт № 86, том VI и анекс към него с № 740, вписан в СВ гр.Лом с N 97810/06.12.2016г., акт № 224, том 14 е бил надлежно извънсъдебно развален.

С развалянето на договора отпада облигационното отношение между страните, а разменените между тях престации подлежат на връщане поради отпадане на основанието за тази размяна. В конкретния случай договорът за наем е с периодично изпълнение, поради което на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето няма обратно действие, но връщане на наетия имот се дължи от неизправния наемател на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. При съобразяване на гореизложените правни изводи, касаещи развалянето на договора, следва, че ищецът има право да получи обратно наетите земеделски земи. Следователно и както правилно е преценил първоинстанционният съд, претенцията по чл.