Присъда № 179 от 07.11.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 179/07.11.2023 г. по НОХД 4121/2023 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М. Т. М. с ЕГН ********** , с който той е обвинен в това, че на 19.09.2022 г. в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Xiaomi Mi 10” на стойност 529,00 лв., слушалки марка „Sony WF-1000 ХМ4, TWS” на стойност 320,00 лв., чантичка тип „паласка“ от плат, с емблема на „Найк“ на стойност 20,00 лв., портфейл от естествена кожа на стойност 18,00 лв. и парична сума в размер на 3,00 лв. - всички вещи на обща стойност 890,00 /осемстотин и деветдесет лева/ от владението на собственика Д. И. М., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че с оглед стойността на отнетото имущество, както и личността на подсъдимия, на М. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода” към минималния предвиден в закона размер, след което да се приложи редукцията по чл. 58а НК. Счита, че разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. З. З. – БАК заявява, че напълно се присъединява към становището на прокуратурата, относно извършеното престъпление и авторството му в лицето на подсъдимия. Също счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в законовия минимум.

Подсъдимият М. М. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Т. М. с ЕГН ********** е *

До датата на инкриминираното деяние М. бил осъждан с общо 3 влезли в сила съдебни акта, а след извършване на настоящето деяние и преди произнасяне на присъдата, спрямо него са влезли в сила още 2 съдебни акта.

По НОХД № 5280/2019 г. по описа на PC - Бургас, в сила на 28.12.2019 г., М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието 1 изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил едно общо, най-тежко наказание измежду посочените по-горе, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл. 25, ал. 4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 4 години.

По НОХД № 1857/2020 г. по описа на PC - Бургас, влязла в законна сила на 25.07.2020 г., съдът привел в изпълнение отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и същото било изтърпяно на 20.01.2022 г.

По същото НОХД № 1857/2020 г. по описа на PC - Бургас, М. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи ефективно. Наложеното наказание подсъдимият изтърпял на 24.03.2022 г.

Освен тези две осъждания по НОХД № 120/2020 г. на РС-Средец, в сила от 10.09.2020 г. на подсъдимият било наложено и наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият М. М. си набавял парични средства по неправомерен начин като отнемал чужди вещи и така реализирал имуществена облага, като в един от случаите за да отнеме вещи той употребила сила спрямо собственика им. През годините бил осъждан три пъти за извършени от него четири престъпления против собствеността, но въпреки наложените му и изтърпени наказания, той не се поправил и не се превъзпитал към спазване на закона. В периода от 01.09.2020 г. до 24.02.2022 г., подсъдимият изтърпял наказания „Лишаване от свобода“, но само няколко месеца след освобождаването му от затвора подновил престъпната си дейност.

На 19.09.2022 г. св. Д. М. - ученик в ПГЕЕ „Константин Фотинов“ - Бургас, бил на училище. В обедните часове на посочената дата той и неговите съученици имали час по физическо възпитание, който се провеждал в двора на учебното заведение. Преди да започнат заниманията, св. Д. М. и други ученици оставили раниците си на намираща се в училищния двор пейка. На същата пейка, върху раницата си, св. Д. М. оставил и чантичка тип „паласка“ от плат, с емблема на „Найк“ на стойност 20,00 лв., в която съхранявал мобилен телефон марка „Xiaomi Mi 10” на стойност 529,00лв., слушалки марка „Sony WF1000 ХМ4, TWS” на стойност 320лв., портфейл от естествена кожа на стойност 18,00 лв. и парична сума в размер на 3,00 лева - всички вещи негова собственост.

По същото време подс. М. М. минавал покрай ПГЕЕ „Константин Фотинов“ - Бургас.

Той забелязал децата в училищния двор, както и оставените върху пейките раници, и други вещи. Подсъдимият решил да се възползва от това, че те играели и никой не наблюдавал действията му, и да открадне някоя чата от училищния двор. Без да бъде забелязан той се приближил до пейката, върху която се намирала чатната на св. Д. М., взел я заедно с изброените по-горе вещи, които били поставени в нея и след това бързо се отдалечил от мястото на кражбата, осигурявайки си възможност да владее необезпокоявано отнетото.

За извършената кражба било образувано досъдебно производство, в хода на което М. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит направил пълни самопризнания и изразил съжаление за постъ*та си. По-голяма част от инкриминираните вещи били издирени от органите на разследването и върнати на собственика им.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството 2 доказателства, а именно:

От гласните доказателства: обяснения на подсъдимия М. М. (л. 113-114 от ДП) и от показанията на свидетелите: Д. М. (л. 22-23 и л. 118 от ДП); И. М. (л. 24 от ДП); * (л. 41 от ДП); * (л. 42 от ДП); З* (л. 42 от ДП) и частично от показанията на * (л. 25-26 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22-23 от съдебното производство); копия от документи за мобилен телефон (л. 10-13 и л. 30 от ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 17, л. 88 и л. 89 от ДП); справки от мобилните оператори (л. 6384 от ДП); приемо – предавателен протокол (л. 127) и разписка (л. 90 от ДП).

От експертизите: видео-техническа експертиза (л. 47-49 от ДП) и съдебно оценителна експертиза (л. 51-54 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството му в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

Само с оглед изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не кредитира само показанията на св. * – полицейски служител при ОДМВР-Бургас, и то само в частите, в които той преразказва информация, получена от подсъдимия при т.нар.

„оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).

Горното уточнение се прави от съда само с оглед прецизност и по никакъв начин не се отразява на останалите изводи на настоящия състав за доказаност на обвинителната теза.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от 3 обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

На първо място от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяния на кражбата, посредством активни действия, като е взел чуждите вещи от мястото където са били поставени и се е отдалечил. По този начин М. е прекъснал фактическата власт на собственика и владелец на вещите, като същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че всички описани по-горе вещи (мобилни телефони, слушалки, пари и т.н.) са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.

На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственикът на вещите не е давал съгласие на подсъдимия М. да взима вещите му или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая поставянето на вещите в чантичка на пейката в училищния двор, също категорично изключва наличие на дадено съгласие.

Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на отнените вещи и личната обществена опасност на извършителя.

Извършената от подсъдимия кражба следва да се квалифицира, като извършена в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б” от НК. Това е така, доколкото към датата на довършване на престъплението – 19.09.2022 г. М. като пълнолетен е бил осъждан повече от два пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК, както и е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, видно то цитираните по-горе осъждания. Тук следва да се има предвид, че практиката на ВКС е категорична, че когато лицето е осъдено с няколко съдебни акта за престъпления, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то се касае за едно единствено осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК без значение от броя на отделните присъди, включени в съвкупността (Решение № 3/08.03.2017 по н.д. № 1291/2016 г. на I н.о. на ВКС), поради което и присъдата по НОХД № 5280/2019 г. по описа на PC Бургас, се третира от настоящия състав като само едно „осъждане“ по смисъла на чл. 29, ал.