Решение № 39 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С., 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110206637 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на О. С. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул.

“К.“ ХХХХХХХ, чрез адв.Д. П. – САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 481/08.05.2022 г., издадена от полицай при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на О. С. Г. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че в оспорената заповед липсва описание на фактическите и правни основания за задържането, поради което и жалбоподателят не е разбрал за какво е бил задържан. На следващо място се сочи, че оспорваната заповед е издадена при наличие на съществено процесуално нарушение, а именно - липса на дата на издаване на акта, доколкото последният е с дата 08.05.2022 г., а в обстоятелствената част на самата заповед датата е посочена като 07.05.2022 г.

Счита се, че последното навежда до основателния въпрос кога административният орган е констатирал предполагаемото престъпление и кога е било извършено то. Отделно от това се поддържа, че в конкретния 1 случай липсва необходимост от прилагане на принудителната административна мярка, доколкото не става ясно от какво произтича евентуалната опасност от укриване на лицето, още повече, че органите на МВР са провели полицейска беседа със същото повече от 13 часа след задържането му, като не му е било предявено обвинение и не е било поискано и задържане с прокурорско постановление за срок до 72 ч. Предвид изложеното се счита, че самото задържане се явява несъразмерно, тъй като и органите на МВР не са извършили своевременно необходимите действия по разследването.

Сочи се нарушение на чл. 5 от ЕКПЧОС, както и нарушение на разпоредбата на чл. 74, ал. 5 ЗМВР.

По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят О. С. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. П., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирана по делото писмена защита, процесуалният представител моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в жалбата. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – П. Б. Д., младши инспектор при 06 РУ - СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се в съдебно заседание от юрк.Б., с пълномощно по делото, който оспорва жалбата, а в дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки, моли оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, доколкото същата е издадена от компетентен орган и в нея правилно са отразени както фактическите, така и правните основания, послужили за обосноваване и постановяване на процесното задържане. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение по отношение размера на претендираните разноски от насрещната страна.

С. Р. П. - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2

Със заповед за задържане на лице рег. № 481/08.05.2022 г., издадена от П.

Б. Д., заемащ длъжността младши инспектор при 06 РУ - СДВР, по отношение на О. С. Г. била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – чл. 343б НК – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. О. С. Г. бил задържан в 22:50 часа на 07.05.2022 г. След задържането му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у него били установени 1 брой мобилен телефон, черен на цвят, марка „Huawei“ (с IMEI .........); 1 брой портмоне, черно на цвят; 1 брой портмоне, кафяво на цвят; 1 брой ключ за автомобил „М.“; 185,00 лева на банкноти, оставени на съхранение в лицето; 4, 85 лева на монети; 1 брой лична карта № ......... на лицето Т.Б.К.; 1 брой СУМПС № ........... на лицето Т.Б.К.; 1 брой служебна карта на МВР с № ....... О. С. Г. бил задържан в помещение на 06 РУ – СДВР и бил освободен в 14:30 часа на 08.05.2022 г.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на О. С. Г. от 08.05.2022 г., Декларация от 07.05.2022 г. от О. С. Г., разписка от 08.05.2022 г. за върнати вещи и пари на задържаното лице, извлечение от книга за задържани лица от 07.05.2022 г., от която е видно, че задържаното лице е прието на 07.05.2022 г. в 22.50 ч., задържано на основание "чл.343б НК" и освободен на 08.05.2022 г. в 14.30 ч., писмо от което е видно, че по случая е образувано досъдебно производство № 230 ЗМК – 733/08.05.2022 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 13011/2022 г. по описа на СРП.

По делото са представени заверени копия от материалите по досъдебно производство № 230 ЗМК – 733/08.05.2022 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 13011/2022 г. по описа на СРП, видно от които досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал. 2 НПК с първо действие по разследването – разпит на свидетели, претърсване и изземване, и се води за това, че около 21:45 часа на 07.05.2022 г., в гр.С., ул.“К.“ № ............., са отнети чужди движими вещи – червена дамска чанта, съдържаща сумата от около 200 долара и 300 евро, портфейл, съдържащ сумата от 150 – 200 лева, от владението на Т.Б.К., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа 3 събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо О. С. Г. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на 4 материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР - от старши полицай при 06 РУ - СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта П. Б. Д., съгласно приложено по делото удостоверение, издадено от Началник на Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквото полицейските органи разполагат, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

Настоящия състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно - посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал

Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на О. С. Г./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на 5 чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният О. С. Г. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.

"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 24 от делото следва, че на О. С. Г. освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Нещо повече – в декларацията е посочено, че задържаният желае адвокатска защита по свой избор с изричното отбелязване „ако има възможност към 10:00 часа на 08.05.2022 г., с последващо отбелязване „на 08.05.2022 г. се обадих на адвоката си“, респективно на същия е осигурена възможността да се свърже с адвокат съобразно искането му за това. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на О. С. Г., а и реално са му били подсигурени, респективно и доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя е необходимо да бъде отбелязано също така, че в оспорения акт е посочена датата на издаването му, а именно – 08.05.2022 г., като отделно от това и съобразно изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, в текста на заповедта са отбелязани надлежно и датата и часът на задържането – 07.05.2022 г. в 22:50 часа, респективно и възраженията в противния смисъл са изцяло неоснователни.

Разпечатката съдържа 36 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3009f542-9acb-4d88-bccd-44e23a5cc51a