Определение № 3182 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502947 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 вр.чл.130 ГПК.

Депозирана е частна жалба от З. Т. и Е. Т. срещу определение № 16988 от 10.08.2026г., постановено по гр.д. № 13971/2025 г. по описа на СГС, ГО, 28 състав, в частта, с която исковата молба е върната обратно и производството е прекратено по отношение на иска на Е. Т. за обезщетение за обезценяване на шест имота - дървопроизводствени площи (иск № 6), както и иска на двамата ищци за сумата от 9 000 лв. - неприсъден адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 768/2018г. на ОС Плевен (иск № 9).

Съобщението за това определение е връчено на жалбоподателя на 25.09.2026г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 30.09.2026г., т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване.

Жалбоподателите З. Т. и Е. Т. изтъкват факта, че са отстранили нередовността на исковата молба, като с две молби-уточнения са посочили фактите, от които произтича претенцията: наложените по искане на ответника възбрани върху конкретните шест имота, периода на тяхното действие и настъпилото обезценяване на същите. Имотите са индивидуализирани с начин на трайно ползване, площ, местност, землище, категория, данъчна оценка и акт за собственост. Съдът сам ги е изброил поименно в диспозитива на определението, което доказва, че предметът на спора е ясен. Посочена е и общата им пазарна стойност към датата на придобиване - 16 585 лв. Намират, че законът не изисква отделен петитум за всеки имот. Вредата произтича от едно и също увреждане обезпечителните мерки, наложени и вдигнати едновременно спрямо всички шест имота.

Ищецът е свободен да предяви обезщетението за вредите от едно увреждане в общ размер.

Разбивката по имоти е въпрос на доказване по същество, а не условие за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК.

1

Още повече намират противоречие в собствените мотиви на съда, доколкото по отношение на искове № 3 и № 4 съдът е приел, че въпреки общия петитум (88 000 лв.) волята на ищцата може да бъде изведена от обстоятелствената част, и не е дал нови указания за тези претенции. Същият подход е следвало да бъде приложен и към иск № 6. Различното третиране на сходни хипотези в един и същ акт считат за необосновано.

Отделно от горното посочват, че неправилно е прието, че чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложим. Пазарната стойност на горски имоти към минали дати (2010 г. и 05.01.2024 г.) не може да бъде установена без специални знания. Данъчната оценка не отразява пазарната стойност, а публично достъпни данни за сделки с такива имоти в съответните землища няма.

Именно за такава хипотеза законът предвижда цената на иска да се определи приблизително от съда, а окончателно - съобразно установеното по делото. Съдът е приел обратното, без да посочи откъде ищцата би могла да се снабди с такава информация. Въпреки това изпълняват дадените указания по отделни имоти като сочат ориентировъчна стойност и си запазват правото да изменят иска по реда на чл.214 ГПК.

В останалата част считат, че Обезпечението по ч.гр.д. № 768/2018 г. на ОС Плевен е допуснато по искане на ответника без участието на ищците. Главното производство по иска на ответника за отнемане на имущество, приключило с решение на Великотърноския апелативен съд от 07.12.2022 г., е приключило с Определение на ВКС от 26.10.2023г. Съдът не се е произнесъл по разноските в обезпечителното производство. Поради това ищците обективно не са имали възможност да получат тези разноски по реда на чл. 78 ГПК.

Въпросът е за основателност, а не за допустимост. Дори да се приеме, че сторените разходи не подлежат на обезщетяване по исков ред, това би обусловило отхвърляне на иска като неоснователен след разглеждането му по същество. Наличието на специален процесуален ред за присъждане на разноски не е отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на закона и не обосновава връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество за частично основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията /ред. ДВ бр.84/06.10.2023 г./, преди това по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ред. ДВ бр.7/19.01.2018 г./, преди това по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ред. ДВ. бр.38/18.05.2012 г./. Действията, от които се твърди ищците да са претърпяли вреди, за които вреди претендират обезщетение, са за образуване и провеждане на проверка за установяване на незаконно придобито имущество и на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, както и за налагане на обезпечителни мерки респ. за внасяне и поддържане на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от 2 престъпна дейност.

В настоящия случай е налице влязлото в сила решение на Великотърноския апелативен съд от 07.12.2022г., недопуснато до касация с Определение на ВКС от 26.10.2023г., с което исковете са отхвърлени. Това обуславя крайната незаконност на действията на Комисията по подготовка, осигуряване и водене пред съд на производство за отнемане на имущество от ищеца. И по общите правила всяко лице, твърдящо накърнени материални субективни права, може да иска налагане на обезпечителни мерки за осигуряване на исковия процес за тяхната защита и това не е незаконно, но в съответствие с чл. 403 ГПК дължи обезщетение на ответника за вредите от обезпечението, ако искът бъде отхвърлен или не бъде предявен в дадения срок или делото бъде прекратено. Принципно е положението, че за вредите от допуснато от съда обезпечение отговаря поискалият обезпечението, а съответно в настоящата хипотеза това държавата чрез процесуалния си субституент, биващ органа, поискал допускане на обезпечението. Отхвърлянето на предявения иск като неоснователен означава, че тези действия са незаконосъобразни защото Комисията е направила необосновано неоснователно предположение, че жалбоподателите имат незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане в полза на държавата, което, предвид влязлото в сила отхвърлително решение не е така. Следователно налице е първата предпоставка по чл. 2а ЗОДОВ те да бъдат обезщетени за вредите, които са им причинени от воденото производство по ЗПКОНПИ.

Съдът двукратно е давал указания до ищците с разпореждания от 09.03.2026 г. и от 26.05.2026 г. за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба чрез излагане на конкретни факти относно спорните материални права, претендирани под формата на имуществени и неимуществени вреди, както и формулиране на ясен петитум. С постъпилите две уточнителни молби от 24.03.2026 г. и от 18.06.2026 г. ищците са завили, че предявяват следните искове за настъпили вреди от воденото срещу тях производство за отнемане на законно придобито имущество и наложените в тази връзка обезпечителни мерки, създаващи невъзможност да се разпореждате и управляват имуществото си:

За неимуществени вреди: 125 000 лв. от З. Т. – обезщетение за нанесени неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания от воденото срещу него производство от КОНПИ. 2000 лв. от Е. Т. - обезщетение на нанесени неимуществени вреди, представляващи обезщетение за емоционални болки, срам и психическа депресия от воденото срещу нея производство от КОНПИ.

За имуществени вреди:

3.

66 240 лв. – имуществена вреда, претендирана от Е. Т. в резултат на наложена възбрана и невъзможност имотът да бъде продаден, представляваща разликата между пазарната стойност на недвижим имот - бензиностанция в с. Телиш към датата на придобиването му 17.08.2010 г. – 73 240 лв. и към датата на отчуждаването му 14.03.2024 г. – 7000 лв.

4.

22 300 лв. – имуществена вреда, претендирана от Е. Т. в резултат на наложена 3 възбрана и невъзможност имотът да бъде продаден, представляваща разликата между пазарната стойност на недвижим имот – птицеферма в с. Телиш към датата на придобиването му 17.08.2010 г. – 54 300 лв. и към датата на отчуждаването му 14.03.2024 г. – 32 000 лв.

5.

4400 лв. – имуществена вреда, претендирана от Е. Т. в резултат на наложена възбрана и невъзможност имотът да бъде продаден, представляваща разлика между продажната цена от 1000 лв. на ПИ с идентификатор № ***, с начин на трайно ползване Лозе, и пазарната оценка на имота, направена от вещо лице в хода на исковото производство, образувано срещу ищцата от КОНПИ, в размер на 5400 лв.;

6. имуществена вреда /без размер/, произтичаща от обезценяване на шест имота, представляващи дървопроизводствени площи, чиято пазарната стойност към датата на придобиване през 2010 г. е 16 585 лв. Поискано е допускане на експертиза за определяне на пазарната стойност на имотите, представляващи дървопроизводствени площи към датата на вдигане на наложените възбрани - 05.01.2024 г.

7.

100 509,92 лв. - имуществена вреда, претендирана от Е. Т., настъпила като предотвратена възможност да се увеличи стойността на собствени на ищцата имот във връзка с нереализирана първоначална финансова помощ по Договор от 29.08.2014 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и „Азизие“ ЕООД.

8. пряка имуществена вреда, представляваща по 1/2 от извършените разходи за гориво за всеки един от ищците, сторени за пътуванията им по повод образуваното срещу тях исково производство и наложени обезпечителни мерки: За Е. Т. – 2287,49 лв. За З. Т. – 2287,49 лв.

9.

. 9000 лв. – имуществени вреди, претендирани от двамата ищци като неприсъден адвокатски хонорар за представителство по ч.гр.д. №768/2018 г. на ОС Плевен в обезпечителното производство, заплатен по т. 1 от Договор за правна защита от 21.11.2018 г.

(уточнение е извършено на стр. 7 от молба от 24.03.2026 г.)

СГС е прекратил частично производството по т.6 и т.9 от претендираните имуществени вреди, поради неизпълнени в срок указания.

САС констатира, че в частта по т.6 от исковете за имуществени вреди няма изобщо посочена цена на иска било то обща или разбита по отделни имоти, представляващи дървопроизводствени площи, чиято пазарната стойност към датата на придобиване през 2010 г. е била 16 585 лв. Поискано е допускане на експертиза за определяне на пазарната стойност на имотите по реда на чл.70 ал.3 ГПК, към датата на вдигане на наложените възбрани - 05.01.2024 г. В частната жалба вече е отстранена тази нередовност, като е направена разбивка по отделни пера т.е. отделните имоти с оглед тяхната пазарна стойност към 2024г. Претендирано общо обезщетение възлиза на 5155 лв. като разлика между придобивна цена и тази, към датата на отмяна на възбраната. Доколкото производството е по ЗОДОВ цената не влияе на дължимата д.т. по всеки от заявените искове. Още повече по отношение на искове № 3 и № 4 съдът е приел, че въпреки общия петитум (88 000 лв.) волята на ищцата може да бъде изведена от обстоятелствената част, и не е дал нови указания 4 за разбиване на тези претенции по отделни имоти. Същият подход е следвало да бъде приложен и към иск № 6. Затова в тази част определението следва да бъде отменено, доколкото макар и със закъснение указанията са изпълнени. Отделен е въпросът как ще бъде доказан по същество този размер.

В останалата му част определението следва да бъде потвърдено, доколкото претенцията за присъждане на адвокатските възнаграждения е следвало да бъде релевирана в производствата по обезпечаване на бъдещия иск респ. в самото общо исково производство, което се е развило пред АС-Велико Търново респ. ако разноските не са били изцяло уважени, да се депозира молба и частна жалба по реда на чл.248 ГПК. Съгласно т. 5 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Доколкото в решението на АС-Велико Търново са присъдени изцяло претендираните от жалбоподателите разноски в размер на 7000 лв., въпросът за наличието на други разноски е вече преклудиран. Аналогия с производството по НПК е неприложима, доколкото в наказателното производство не се присъждат разноски при оправдаване на подсъдимия и точно затова такива могат да се търсят по реда на ЗОДОВ. Налице е процесуален пропуск на жалбоподателите да потърсят всички направени от тях разноски във вече приключилото производство.