Решение № 265 от 28.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Разлог, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200547 по описа за 2023 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на П.Г.Д., с ЕГН*, от г.Д., О.Б., у.„Ч.Б.”№18, срещу НП №3794а-4/01.08.2023 г. на Н-ка на РУБ., с което на основание чл.218„б“ от НК, на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а това което е описано в НП неотговаря на действителното фактическо положение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В хода на проверка по пр.пр. №2135/2023 г. по описа на РП-Б., ТО-Р. е установено, че Б.М.М. от г.Д. притежавал бинокъл „S. и F.-W.10x42, 5,6°, ВАК 4, закупен за около 300.00 лева. На 26.02.2023 г., М. паркирал автомобила си на у.„Ч.Б.“ в г.Д., като в същия оставил бинокъла си и се отдалечил от автомобила.

По същото време жалбоподателя П.Г.Д., който живеел на у.„Ч.Б.“№18 в г.Д. видял, че М. паркирал автомобила си близо до неговия дом. Б.М. работил като горски стражар в ДГС-Д. и преди време бил конфискувал джипа на зета на Д. - М.Д., като в автомобила имало лични вещи на Д.. Затова, когато видял М. да паркира джипа си до неговия дом, Д. отишъл до автомобила, отворил вратата, тъй като била отключена и взел бинокъла, който бил оставен от М. на таблото в автомобила. Д. взел бинокъла и го отнесъл в дома си, за да може след няколко дни да го върне, а М. да му върне неговите вещи от конфискувания автомобил на зет му М.Д.. От доказателствата по делото е установено, че стойността на инкриминирания бинокъл е до размера на две минимални работни заплати за страната и вещта е възстановена на собственика.

От така установената фактическа обстановка прокурора е стигнал до извод, че с деянието си Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

С постановление от 02.05.2023 г. прокурор при РП-Б., ТО-Р., отказал да образува досъдебно производство и преписката била изпратена на н-ка на РУ на МВР-Б. за налагане на адм. наказание на П.Г.Д.. На основание горепосоченият прокурорски акт по реда на чл.36, ал.2 от 1

ЗАНН, на 01.08.2023 г. е издадено и атакуваното НП , препис от което било връчено на жалбоподателя Д. на 22.08.2023 г., а на 23.08.2023 г. в деловодството на съда била подадена и жалба срещу него. Жалбата е препратена на Н-ка на РУ на МВР-Б. за администриране. На 12.09.2023 г. в деловодството на съда са входирани писмените доказателства представени от АНО по опис съгласно съпроводително писмо №УРИ3794003864 от 07.09.2023 г. Сред посочените доказателства се намира и Докладна записка от дата 07.09.2023 г. написана от С.Х. (оперативен работник) до Н-ка на РУ на МВР-Б. В същата се докладва, че при издаването на процестното НП е допусната техническа грешка в изписването на номера, а именно: „записал съм като номер НП №3794а-4/01.08.2023 г. вместо НП №3794а-6/24.08.2023 г.“. От цитираната Докладна записка става ясно, че за да поправи установената техническа грешка, АНО е издал второ НП за същите факти и обстоятелства като първото, но вече с друг номер, а именно: НП №3794а-6/24.08.2023 г.

Второто НП също е връчено на П.Д., като му е разяснено, че ако желае да заплати глобата или да я обжалва трябва да го направи по НП №3794а-6/24.08.2023 г., а не по НП №3794а4/01.08.2023 г.

По делото липсват доказателства, че първото издадено НП с №3794а-4/01.08.2023 г., което се явява и процестно пред настоящия съд е отменено и като такова е загубило своята материалноправна сила. В този смисъл в настоящия процес съдът дължи произнасяне по същество, по подадената срещу него жалба.

В хода на съдебното следствие до разпит бяха допуснати три лица. Настоящата съдебна инстанция счита, че доколкото показанията на свидетеля се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, то следва да кредитира същите с доверие, като намира, че те са убедителни, логични и последователни.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване и е насочена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Адм. нак. производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен, като преди да осъществи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, съдът дължи проверка дали издаденото НП, отговаря на процесуалните изисквания на закона. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че при издаване на процестното НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Макар и издадено от компетентен орган същото страда от съществени пороци, представляващи основание за неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав счита, че описанието на нарушението в НП е неясно и непълно, което препятства жалбоподателят да разбере фактическите предели на „административното обвинение” и това е довело до съществено накърняване на правото му на защита. Налице е несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, като последната от своя страна е непълна.

При наличието на определени предпоставки престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, се декриминализира и е обявено от законодателя за адм. нарушение. Предпоставките са посочени в чл.218б, ал.1 от НК, а именно стойността на предмета на деянието да е до размер на 2 минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието и предметът на престъплението да е възстановен или заместен.

Декриминализирането на деянието като престъпление не променя елементите от неговия състав – т.е. наличието на тези предпоставки единствено понижават обществената опасност на извършеното до степен, че става неоправдано същото да се санкционира чрез ангажиране на наказателната отговорност на извършителя, а законодателят е приел, че в този случай обществената опасност на извършеното изисква същото да бъде наказвано по адм. ред. На плоскостта на изложеното, издаването на годно НП от процесуална страна изисква в него да са описани всички елементи от състава на престъплението (респ. нарушението) по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК, ясно и недвусмислено, което в процестния случай не е налице. За да се 2 приеме, че е осъществен състава на това престъпление, то следва да са осъществени неговите обективни и субективни признаци. В обжалваното НП липсва изложение какво АНО приема за установено от обективна и субективна страна. Липсва описание на обстоятелствата, при които се твърди, че нарушението е извършено както и на доказателствата, които го потвърждават, с което е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсва индивидуализация и на предмета на престъплението. Предмет на престъплението (респ. нарушение) по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, са чужди движими вещи, които имат определена стойност и могат да бъдат отграничени от други такива вещи.

Посочването, че жалбоподателя е отнел бинокъл „S. и F.-W.10x42, 5,6°, В.4“, без да конкретно да се индивидуализира неговата стойност накърнява правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото остава неясно каква е стойността на веща, който се твърди че е отнета. Като не е посочена конкретната стойност на веща, жалбоподателят е поставен в невъзможност да се защити, доколкото не са ясни фактическите предели на обвинението.

Липсата на посочване на стойността на предмета на престъплението съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото престъплението (респ. нарушение) по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, е такова срещу собствеността и при него стойността на предмета е от съществена значимост – същата е от значение както за преценка наличието на маловажен случай, така и досежно възможността за приложение на чл.218б от НК.

По-нататък съдът намира, че при описанието на деянието не е посочен елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на Д. и който обуславя и възможността на извършителя да се наложи адм. наказание, а именно че извършеното представлява маловажен случай. Липсата на посочване, че извършеното представлява маловажен случай обуславя квалификацията на деянието като такова чл.194, ал.1 от НК, а не по чл.194, ал.3 от НК. Правната норма на чл.194, ал.1 от НК обаче очертава престъпен състав, а не такъв на адм. нарушение, поради което е недопустимо за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК, да бъде приложена разпоредбата на чл.218б от НК. Последваната следва да се приложи само и единствено в хипотеза на маловажен случай по чл.194, ал.3 от НК. За да твърди, че се касае за престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, АНО е следвало текстово да посочи, че деянието представлява „маловажен случай”, каквото е съставомерното изискване на самата разпоредба. Това съставомерно обстоятелство спестено от АНО в НП води до вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация.

Подобно описване на нарушението не представлява изпълнение на задължението на АНО по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От друга страна подобно отразяване на признаците от състава на вмененото на правонарушителя деяние, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на адм. акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към адм. нак. отговорност следва да знае всички факти, които НО възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Непосочването, че извършеното от жалбоподателя представлява маловажен случай освен, че представлява от една страна липса на елемент от състава на нарушението, което се твърди да е извършено, от друга страна обуславя и наличието на противоречие между изложените факти и дадената правна квалификация, а на последно място е пречка за приложение на разпоредбата на чл.218б от НК. Изложеното опорочава от процесуална страна издаденото НП и същото не е годно законосъобразно да ангажира адм. нак. отговорност на жалбоподателя, поради което и само на това основание същото следва да бъде отменено.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че разпоредбата на чл.218„б“ от НК предвижда налагане на наказание „глоба“ от 100.00 до 300.00 лева. Видно от издаденото НП в същото липсва изложение на каквито и да било мотиви относно размера на наложеното адм. наказание. АНО е наложил наказание „глоба“ от 200.00 лв. без да обсъди смекчаващите и отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства отговарящи за определяне на размера на наказанието, с което е нарушил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Предвид на това от една страна, настоящата съдебна инстанция е 3 лишена от възможността да прецени дали наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, а от друга страна, лишава санкционираното лице от възможността да разбере защо именно му е наложено наказание в такъв размер. Всички тези нарушения на процесуалните правила съществено ограничават правото на защита на наказаното лице, същото е изправено пред невъзможност да разбере в пълнота фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си.

На следващо място, съгласно чл.218б, ал.1 от НК, за деяния по чл.194, ал.3, чл.195, ал.4, чл.204, б.„а“, чл.206, ал.1 и 5 и чл.207 и за вещно укривателство във вр. с тях, когато стойността на предмета е до размера на 2 минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от 100.00 до 300.00 лева, налагана по адм. ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.