Решение № 50 от 16.11.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Елена, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно наказателно дело № 20214130200117 по описа за 2021 година С НП № 559099-F570982/04.02.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС на осн. чл. 53, ал. 1, чл. 27 (чл. 83) и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на „М.-Г.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Елена, ул. „С.М.“ № 57, представлявано от В.В.Г. с ЕГН **********.

Недоволен е останал нарушителят „М.-Г.“ ЕООД гр. Елена, представляван от В.В.Г., който чрез адв. М. Г. Б. от ВТАК, е подал жалба против НП. В същата са изложени съображения, че последното е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Намира, че нарушението представлява маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „М.-Г.“ ЕООД гр. Елена, представляван от управителя В.В.Г. и адв. М. Г. Б. от ВТАК, поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира 1 разноски по делото.

В съдебно заседание ответник-жалба Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – София, представляван от главен юрисконсулт И.И.К., взема становище, че НП е правилно и законосъобразно. Пледира да се потвърди атакувания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Районният съдът, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна. допустима.

Същата, разгледана по същество, е

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява следната фактическа обстановка:

На 09.09.2020 г. в гр. Елена инспектори в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – свидетелите Н. К. Т. и Т. Х. Р. извършили проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – склад за строителни материали, находящ се в гр. Елена, ул. „Т.М.“ № 3, стопанисван от „М.-Г.“ ЕООД гр.

Елена, ЕИК **********. При същата в 15.35 ч. извършили покупка на 1 брой валяк за боядисване на стойност 5.50 лв., която сума била платена в брой от свидетелката Н. К. Т.. Плащането било прието от продавач-консултанта м.п.и., която сложила дадените й пари за покупката на стоката в касата на обекта. За извършената продажба не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На свидетелката Н. К.

Т. била издадена от продавач-консултанта м.п.и. стокова разписка за продажба на стоки № 0000080563 от 09.09.2020 г. за платена сума 5.50 лв. В хода на проверката проверяващите констатирали, че в търговския обект няма фискално устройство, нито кочан с ръчни касови бележки. Установена била и фактическа наличност на парични средства в размер на 911.00 лв., находяща се в касата на търговския обект от реализирани продажби за деня, за които не били издадени фискални бонове, нито касови бележки от прономерован и прошнурован кочан.

2

Констатираното от проверяващите служители ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП било обективирано в Протокол за извършена проверка от 09.09.2020 г. Проверката била осъществена в присъствието на свидетелката м.п.и. и лицето Д.Х.И., двете продавач-консултанти в търговския обект, които нямали възражения по протокола и го подписали. Бил съставен и Опис на паричните средства в касата на обекта към момента на започване на проверката.

На 14.09.2020 г. В.В.Г. – управител на „М.-Г.“ ЕООД гр. Елена се явил гр. В. Търново в офис на ГД „Фискален контрол“ и представил документи, сред които и протокол № 24/08.09.2020 г. за получен касов апарат за ремонт марка „Тremol ZM-KL-V2“ с инд. № ZK046058, № ФП 50051854. За посоченото бил съставен протокол сер. АА № 6291181.

На 21.09.2020 г. Н. К. Т. (инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП) в присъствието на свидетеля Т. Х. Р. и в присъствието на нарушителя „М.-Г.“ ЕООД гр. Елена, представляван от В.В.Г., съставила против последния АУАН № F570982. Документът бил връчен на същата дата на В.В.Г. – представляващ дружеството жалбоподател.

Осъщественото от „М.-Г.“ ЕООД гр. Елена деяние било квалифицирано в АУАН като нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Против АУАН № F570982/21.09.2020 г. жалбоподателят не направил възражение и не подал такива.

Въз основа на АУАН № F570982/21.09.2020 г., при възприета в пълнота и идентичност фактическа обстановка и правна квалификация, било съставено НП № 559099-F570982/04.02.2021 г., издадено от Мария Димитрова Ковачева – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, упълномощена съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., с което на „М.-Г.“ ЕООД, ЕИК **********, гр. Елена, представляван от В.В.Г., за извършеното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500.00 лв.

В съдържанието на обжалваното НП са отразени доводи относно 3 приложението на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и такива, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По делото са изслушани показанията на свидетелите Н. К. Т., Т. Х. Р. и м.п.и..

Чрез показанията на свидетелите Н. К. Т. и Т. Х. Р. се потвърждават направените констатации в хода на извършената проверка, отразени в последствие и в съставения АУАН. Съдът кредитира показанията на посочените по-горе две свидетелки. Същите са подробни и взаимно свързани.

Свидетелските показания кореспондират и на писмените доказателства.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката м.п.и.. Същата работи в дружеството жалбоподател и е в икономическа зависимост от него.

Показанията на свидетелката Петкова са изолирани и не кореспондират установената фактическа обстановка, която се подкрепя от показанията на свидетелките Н. К. Т. и Т. Х. Р., и събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подадената жалба е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо право на това. Същата, разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящата инстанция приема, че както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица в законно установените процесуални срокове, с оглед на което в тази насока не са налице съществени нарушения. От друга страна, съдът констатира, че както актът, така и наказателното постановление нямат материални пропуски и в тази насока не се констатират процесуални нарушения. Извършеното деяние и неговата правна квалификация са описани в изискуемата от закона степен, като са посочени време, място на извършване; обективните съставомерни признаци и правната квалификация на същото като конкретен състав на административно нарушение. Не са налице неясноти и непълноти, които препятстват възможността на нарушителя да разбере какво нарушение се твърди да е извършено и да организира защитата си по адекватен начин.

С оглед установените фактически данни от правна страна съдът приема, че нарушението е несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Следва да се приеме, че извършеното 4 деяние изпълва признаците на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ въвежда изискването за задължително издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лица по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато …, като за целите на тази наредба „фискално устройство“, „търговски обекти“ и „фискална касова бележка (фискален бон)“ са тези по § 1, т. 40 и т. 41 от ДР, съгласно чл. 2, ал. 1 от същата. Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл. 25, ал. 1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Основателно органите по приходите са приели, че при получаване на плащане, търговецът е длъжен да издаде фискален фон. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В тази насока основното възражение в жалбата, че няма извършена продажба на стока се явява неоснователно. Това е така, защото касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане.

Задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Анализът на цитираната разпоредба показва, че касова бележка следва да бъде издавана при всяко едно плащане. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В ал. 1 на чл. 118 ЗДДС, 5 възпроизведена частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба. Ето защо, след като е налице осъществена продажба на стока, за жалбоподателя, като лице, извършило продажбата на същата, е възникнало задължение да издаде визирания документ.

Нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание за всяко нарушение свързано с неиздаване на документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, между които е и фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон).

При извършената проверка е констатирано именно такова нарушение и правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба. Регулираните с Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ обществени отношения са в обхвата на чл. 1 от нея: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство /ФУ/ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/; сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им, и др. Тоест пряката регулация е по отношение регистрация и отчетност на извършените продажби в търговски обект. Следва да се има предвид, че издаването на ФБ с посочените в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата реквизити и връзката му с конкретно фискално устройство гарантира осъществяване на контрол върху търговската дейност. Законодателят не допуска изключения от изискването за издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) при плащане в брой.